Изх. № 20-00-17/17.02.2017 г.
ЗДДС- чл.41, т.1, б.”а”,
чл.69, ал.1, т.3,
чл.70, ал.1
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-17/13.01.2017 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
СДРУЖЕНИЕ е бенефициент по проект по Оперативна програма. От 02.04.2015 г., сдружението е регистрирано по ЗДДС на основание чл.100, ал.1 от ЗДДС.
Финансирането по проекта 100 % безвъзмездна финансова помощ за покриване на разходите, свързани с изпълнението му. Проектът е насочен към активизиране и осигуряване на заетост на младежи до 29-годишна възраст включително, които не са регистрирани като безработни лица в Агенцията по заетостта.
Основните дейности по проекта са следните:
?идентифициране на икономически неактивни младежи до 29 г. възраст включително, които не учат и включването им в пазара на труда;
?провеждане на мотивационни обучения за активно търсене на работа;
?провеждане на квалификационно обучение за придобиване на част от професия „Еколог“, трета квалификационна степен;
?осигуряване на субсидирана заетост на лица от целевата група в администрацията на община…;
?информация и публичност на проекта;
?организация и управление на проекта;
Сдружението притежава лицензия за център за професионално обучение, издадена от Национална агенция за професионално образование и обучение /НАПОО/.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
По какъв начин следва да се третира данъка върху разходите по изпълнението на горепосочения проект съобразно указание на/МФ/ с №НФ-5/28.07.2014 г. -като възстановим данък / недопустим за финансиране разход по проекта/ или като невъзстановим данък /допустим за финансиране разход по проекта/ ?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
ЗДДС е хармонизиран с европейското законодателство в областта на косвеното облагане. В тази връзка законът не използва понятия като възстановим данък, недопустим разход и невъзстановим данък, съответно допустим разход, както и не е обвързан с конкретни формулировки, свързани с програми по различни регламенти на Европейския съюз.
Доколкото регистрираните по ЗДДС лица извършват облагаеми доставки със закупените стоки или услуги, то за платеният за тези стоки или услуги данък ще е налице основание да бъде приспаднат от дължимия от лицето данък за данъчния период.
Когато регистрираните по закона лица, използват закупените от тях стоки или услуги за извършване на освободени доставки или за дейност, която не е „независима икономическа дейност“ за платеният данък не възниква основание да бъде приспаднат. Невъзможността да се приспадне платеният данък за закупените стоки или услуги, може да се определи като невъзстановим данък, респ. допустим разход за финансиране по оперативни програми.
Съгласно разпоредбата на чл.41, т.1, б.”а” от ЗДДС, освободена доставка е предучилищната подготовка и възпитание, училищното или университетското образование, професионалното образование и обучение, следдипломното обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията, обучението за придобиване на ключови компетентности, предоставяни от детски градини, училища или обслужващите ги звена по Закона за народната просвета, институции в системата на професионалното образование и обучение по Закона за професионалното образование и обучение, доставчици на обучение за придобиване на ключови компетентности, включени в списък, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта или културно-просветни или научни институции
Съгласно разпоредбата на чл.18, т.6 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО), центровете за професионално обучение са институции в системата на професионалното образование и обучение. Центровете подлежат на лицензиране по предвидения в ЗПОО ред, като по силата на чл. 49а, ал.1 от същия закон, лицензията дава право за извършване и удостоверяване на професионално обучение с придобиване на степен на професионална квалификация или за извършване на информиране и професионално ориентиране.
В тази връзка, ако извършваните от сдружението обучения за част от професията „Еколог“ /трета квалификационна степен/ са посочени в издадената лицензия от НАПОО, то същите следва да се разглеждат като освободени доставки, на основание разпоредбата на чл.41, т.1, б.”а” от ЗДДС.
В т.12 и т.13 от указание №91-00-502/27.08.2007 г., издадено от МФ, са посочени условията, които трябва да са налице, за да може да бъде определен данък добавена стойност като „недопустим“ или съответно като „допустим“ разход за финансиране по Оперативните програми. Аналогични са и условията, регламентирани в указание на МФ с №НФ-5/28.07.2014 г. В настоящият случай, от значение е да се уточни какъв ще е характера на последващите доставки, за да може бенефициентите по съответната програма да определят данъка върху добавената стойност съответно като възстановим или невъзстановим данък.
Според регламентираните в чл.69 от ЗДДС общи условия за приспадане на данъчен кредит, регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне начисления му данък за получени стоки и/или услуги, когато използва тези стоки и услуги за извършване на облагаеми доставки. Видно от ал.1, т.1 от разпоредбата, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Необходимо условие е стоките или услугите да се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки.
Съгласно чл.69, ал.1, т.3 от ЗДДС, когато стоките или услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по глава осма на ЗДДС.
За да възникне право на приспадане на данъчен кредит, трябва да е налице пряка връзка между получените от лицето доставки и използването им за извършваните от него доставки, за които начислява данък.
Що се касае до ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, същите са регламентирани с текстовете на чл.70, ал.1 от ЗДДС.
По смисъла на чл.70, ал.1, т.1 – 3 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл.69 или 74, когато:
– стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;
– стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;
– стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели;
Изводът, който следва да бъде направен въз основа на горецитираните разпоредби е, че правото на приспадане на данъчен кредит е в пряка зависимост от извършваните от лицето доставки, за които се използват получените стоки и/или услуги.
В конкретният случай, за получените стоки и услуги, които се използват от сдружението за извършването на освободени доставки /в случая – извършване на обучения за придобиване на част от професията „Еколог“/, за сдружението няма да възникне право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.70, ал.1, т.1 от ЗДДС.
Предвид т. 13.3 във вр. с 13.3.1 от указание на МФ №НФ-5/28.07.2014 г., бенефициентът определя данък върху добавената стойност като невъзстановим данък (допустим разход за финансиране от оперативните програми), когато получаваните стоки и услуги са предназначени за извършване на освободени доставки по реда на Глава четвърта от закона.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК (Данъчно-осигурителния процесуален кодекс) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.