Изх. № 20-00-336/06.08.2015 г.
ЗДДС, чл.45, ал.3
ППЗДДС, чл.66, ал.1
чл.45, ал.7 чл.78, ал.5
чл.86, ал.3
чл.114, ал.1, т.12
чл.79, ал.6, т.1
чл.116, ал.1
чл.116, ал.4
чл.116, ал.5
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ….. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № …/06.07.2015 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
… АД е дружество, което е регистрирано по ЗДДС.
На 28.02.2008 г. дружеството придобива недвижим имот – офис в гр.Бургас. Отчетната стойност на актива е 34 117, 69 лв., като дружеството е ползвало пълен данъчен кредит в размер на 6823,54 лв.
На 25.02.2015 г. … АД продава недвижимия имот на физическо лице на стойност 30 000 лв. с ДДС, което е видно от приложения към запитването нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № …, том …, дело № … от 2015 г. Всички разноски, свързани със сделката, са платени от купувача.
Към запитването е приложена и издадената от … АД фактура № 3390/04.03.2015 г. с посочена стойност 30000 лв. Видно от нейното съдържание, дължимия данък е определен по реда на чл.79, ал.6, т.1 от ЗДДС тъй като дружеството е ползвало данъчен кредит. Размерът на дължимия данък е изчислен по по формулата: 6823, 54 лв. х 1/20 х 7 години = 2388,24 лв.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Правилно ли е дружеството е начислило данъка в издадената от него фактура за продажбата на недвижимия имот?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.3 от ЗДДС, освободена доставка е доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях.
Определението на „сгради, които не са нови” се извежда по аргумент на противното от определението, указано в § 1, т.5 от ДР на ЗДДС. В посочената разпоредба е дадена дефиниция на „нови сгради”, а именно:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност „груб строеж“, или
б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията.
От горното следва, че за доставките, с предмет сгради или части от тях, които не са нови, е приложима разпоредбата на чл.45, ал.3 от ЗДДС. В този случай на основание разпоредбата на чл.86, ал.3 от ЗДДС, не се начислява данък, т.е в издадената фактура не се посочва на отделен ред ДДС. По силата на чл.114, ал.1, т.12 от ЗДДС, като основание за неначисляване на данък следва да се отрази чл.45, ал.3 от ЗДДС.
Важно е да се отбележи, че ако се приложи нормата на чл.45, ал.3 от ЗДДС и продажбата на недвижимия имот (офис) се третира като освободена доставка, както и предвид факта, че е приспаднат данъчен кредит, то следва да се извърши корекция на същия.
Съгласно чл.79, ал.6, т.1 от ЗДДС,независимо от ал.1 и ал.3 на цитираната разпоредба, за стоките или услугите, които са дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), за недвижимите вещи лицето дължи данък в размер, определен по следната формула:
ДД = ПДК x
–– x БГ, където:
20
ДД е дължимият данък;
ПДК – размерът на ползвания данъчен кредит;
БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал.1 или 3, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 20-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително.
Трябва да се отбележи, че 20 – годишния срок обхваща периода от 2008 г. до 2027 г. включително. Обстоятелствата за корекция на ползвания данъчен кредит са настъпили през 2015 г. До изтичането на 20 години от годината на ползване на данъчния кредит остават 13 години, като това е броя на годините, който следва да се използва при определяне на дължимия данък, т.е в случая ДД = 6823,54 x 1/20 х 13 = 4435.30 лв.
Корекцията на ползвания данъчен кредит се извършва чрез съставяне на протокол, който трябва да съдържа информацията, която е разписана в разпоредбата на чл.66, ал.1 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС). Съгласно тази разпоредба, корекциите по чл.79, ал.1 и 3 от закона се извършват чрез издаване на протокол, който трябва да съдържа:
1. номер, дата;
2. име и идентификационен номер по чл.94, ал.2 от закона на лицето;
3. основание за извършване на корекцията;
4. описание на стоката или услугата;
5. размер на ползвания данъчен кредит;
6. брой години по чл.79, ал.6 от закона;
7. размер на дължимия данък по чл.79, ал.6 от закона.
Съгласно ал. 2 от същата разпоредба протоколът по ал.1 се издава най-късно в последния ден от данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата за извършване на корекцията.От значение в случая е обстоятелството, че размерът на корекцията не се включва във фактурата.
Ако … АД избере да третира доставката като облагаема предвид дадената възможност, указана в чл.45, ал.7 от ЗДДС, дружеството следва да издаде фактура с посочен в нея ДДС на отделен ред. В този случай, размерът на данъка ще се определи по реда, указан в чл.53, ал.1 от ЗДДС.
Доколкото от приложения към запитването нотариален акт е посочено, че купувачът ще заплати сумата от 30 002, 43 лв. и не е изрично посочено, че ДДС се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. В този случай, при определя на размера на данъка следва да се приложи формулата, указана в чл.53, ал.2 от ППЗДДС.
Въз основа на всичко казано дотук трябва да се отбележи, че приложената към запитването фактура № …/04.03.2015 г. не е съставена в съответствие със законовите основания поради което същата се определя като погрешно издаден документ и подлежи на анулиране. По отношение на погрешно издадената фактура, разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗДДС във вр. с ал.3 указва, че поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават. За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен.
По смисъла на ал.4 от същата разпоредба, когато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол – за всяка от страните, който съдържа:
1. основанието за анулирането;
2. номера и датата на документа, който се анулира;
3. номера и датата на издадения нов документ;
4. подпис на лицата, съставили протокола за всяка от страните.
На основание чл.116, ал.5 от ЗДДС във връзка с чл. 78, ал. 5 от ППЗДДС анулираните документи не се унищожават, а всички екземпляри от тях се съхраняват при издателя, а отчитането им от доставчика и получателя се извършва по ред, определен с ППЗДДС.
Независимо от анулирането, за да се изпълнят изискванията на данъчните закони, следва да се издаде фактура, която да е правилно съставена.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда наДанъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.’