прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. № 20-00-37/24.02.2016 г.
ЗДДС, чл.112, ал.1 и ал.2
чл.114, ал.1, т.2
чл.114, ал.6
чл.114, ал.10
ППЗДДС, чл.78, ал.1
чл.79, ал.8
ЗСч, чл.6, ал.1, ал.3, ал.5
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-37/….01.2016 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването не е изложена конкретна фактическа обстановка, като е поставен следният въпрос:
Явява ли се като задължителен реквизит на фактурата на хартиен носител подписа на съставителя или замяната му с шифри ?
Предвид поставения в запитването въпрос и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Разпоредбата на чл.6, ал.1 от Закона за счетоводството (ЗСч) (Обн. ДВ., бр.95 от 8 Декември 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) указва, че първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
Видно от ал.3 на същата разпоредба, първичният счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование на предприятието;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция;
5. име и подпис на съставителя.
Разпоредбата на чл.6, ал.5 от ЗСч предвижда, че документална обоснованост е налице, когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал.1 и 3, но за нея има документи, които я удостоверяват.
Аналогични законови формулировки, касаещи реквизитите, които трябва да съдържа първичния счетоводен документ, са се съдържали в разпоредбите на чл.7, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗСч (отм.)
По смисъла на ЗДДС, данъчни документи са фактура, известие към фактура и протокол. Същите могат да се издават ръчно или автоматизирано (чл.112, ал.1 във вр. с ал.2 от закона). В разпоредбата на чл.114 от ЗДДС са регламентира задължителните изисквания към съдържанието на фактурата. В ал.1, т.2 е посочено, че фактурата задължително съдържа пореден десетразряден номер, съдържащ само арабски цифри, базиран на една или повече серии в зависимост от отчетните нужди на данъчно задълженото лице, който идентифицира фактурата уникално. Други задължителни реквизити, които трябва да се съдържат във фактурата, са следните:
?т.4 като задължителен реквизит е посочено, че фактурата трябва да съдържа име и адрес на доставчика;
?т.7 – име и адрес на получателя по доставката;
?т.8 – идентификационен номер по чл.94, ал.2 на получателя, съответно номера по чл.84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) – когато получателят е нерегистрирано по този закон лице, идентификационен номер за целите на ДДС – когато получателят е регистриран в друга държава членка, друг номер за идентификация на лицето, когато такъв се изисква съгласно законодателството на държавата, където е установен получателят.
Във връзка с гореизложеното, чл.78, ал.1 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) указва, че бланките на фактурите и известията към тях, издавани от регистрирани по закона лица на основание, различно от регистрация по чл.97а, чл.99, чл.100, ал.2, чл.154 и чл.156 от закона, трябва да съдържат трайно вписани при отпечатването:
1. пореден номер;
2. гриф „оригинал“ на първия екземпляр;
3. наименование, идентификационен номер на лицето, което ще ги издава;
4. идентификационен номер по ДДС по чл.94, ал.2 от закона.
Както вече посочено по – горе в изложението, в чл.114, ал. 1 от ЗДДС са изброени реквизитите, които трябва да притежава фактурата, а нормата на чл.78 от ППЗДДС урежда изисквания към тези документи.
Следва да имате предвид, че нормата на чл.79, ал.8 от ППЗДДС – „Подписът на съставителя на документа може да се замени с идентификационен шифър по чл.8 от Закона за счетоводството“ е отменена (в сила от 01.01.2010 г.), поради което няма задължение идентификационни шифри да се ползват при издаване на фактури.
Що се касае до подписът на съставителя на фактура и доколкото същия не е посочен сред задължителните реквизити на фактурата, указани в чл.114, ал.1, т.1 – 15 от закона, се налага извода, че в издаваната фактура на хартиен носител не е задължително да присъства подписа на нейния съставител. Във връзка с това разпоредбата на чл.114, ал.6 от ЗДДС указва, че всяко данъчно задължено лице следва да осигури по избран от него начин автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурите и известията към фактурите издадени от него или от негово име, както и на получените от него фактури или известия към фактури, независимо от това дали са на хартиен носител или в електронна форма от момента на издаването им до края на периода на съхранението им.
„Автентичност на произхода“, по смисъла на §1, т.65 от ДР на ЗДДС означава уверение за самоличността на доставчика или на издаващия фактурата/известието към фактурата от страна на доставчика или от страна на получателя по доставката. Легално определение на понятието „цялост на съдържанието” се съдържа в §1, т.66 от ДР на ЗДДС, според което цялост на съдържанието означава, че съдържанието на фактурата и известието към фактурата не е променено.
Гарантирането на горепосочените изисквания /автентичност на произхода, цялост на съдържанието и четливост на фактурата или известието към нея/, съгласно чл.114, ал.10 от ЗДДС, се осигурява от данъчно задълженото лице чрез всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата или известието към фактурата и доставката на стоки или услуги.
От посочените разпоредби е видно, че осигуряването на автентичността на произхода, целостта на съдържанието във фактурите и тяхната четливост е задължение както на доставчика, така и на получателя по конкретна доставка.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘