прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. № 94-00-260/ 06.06.2013 г.
ЗДДС – чл.21, ал.2, § 1, т.10 от ДР
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 94-00-260/06.11.2012 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Търговско представителство … е регистрирано в Българската търговско-промишлена палата. Представителството има статут на лице без право на извършване на стопанска дейност, като финансирането се извършва изцяло от дружеството – майка, което е установено на територията на Хърватия.
За целите на социалното осигуряване, представителството разполага с идентификационен номер, издаден от Агенцията по вписванията. Освен това, представителството ползва услуги на територията на страната – наем, комуникации, горива и др.
… осъществява разпространение на продуктова гама от стоки на територията на страната чрез вносител и дистрибутор, които ежемесечно префактурират направените маркетингови разходи на представителството.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Как следва да се третира извършваната дейност от търговско представителство … на територията на страната?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получател по същата е данъчно задължено лице, се съдържа в разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС. Съгласно същата,мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Видно от запитването, търговско представителство на … е регистрирано в БТПП, като статутът му е „неюридическо лице без право на извършване на стопанска дейност”.
В конкретният случай с цел да се установи режимана данъчно третиране, следва да се установи дали регистрираното на територията на страната търговско представителство на чуждестранно дружество представлява„постоянен обект” по смисъла на § 1, т.10 от ДР на ЗДДС.
По смисъла на § 1, т.10 от ДР на ЗДДС, „постоянен обект” е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
За дефинирането на понятието ”постоянен обект” следва да се вземат предвид конкретните факти за всеки отделен случай, както и практиката на съда на ЕО (С 168/84, С 190/95, С 231/94, С 260/95), съгласно която под ”постоянен обект”следва да се разбира „дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги”.
Търговското представителство обичайно се характеризира с относителна продължителност на присъствие на територията на страната, както и с наличие на човешки и материални ресурси в постоянен план. В случай, че търговското представителство, въпреки нормативната забрана (чл.24, ал.2 от Закона за насърчаване на инвестициите), осъществява независима икономическа дейност на територията на страната, същото следва да се счита за постоянен обект по смисъла на § 1, т.10 от ДР на ЗДДС, чрез който представляваното от него дружество извършва независима икономическа дейност.
В случай, че търговското представителство не извършва независима икономическа дейност, същото не следва да се третира като намиращ се на територията на страната постоянен обект на чуждестранното дружество.
Следва да се има предвид, че конкретната преценка дали търговското представителство на чуждестранно юридическо лице представлява постоянен обект, намиращ се на територията на страната следва да бъде направена въз основа на конкретните факти и обстоятелства.
Видно от фактическата обстановка в запитването, търговско представителство на … не извършва стопанска дейност на територията на страната и в този случай се налага извода, че търговското представителство не представлява постоянен обект, установен на територията на страната.
Що се касае до направените маркетингови разходи, както и извършените от вносителя и дистрибутора услуги, свързани с разпространението на продуктите, то следва изводът, че същите са свързани пряко с независимата икономическа дейност на представляваното дружество т.е получател е дружеството, което е установено на територията на Хърватия.
В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС във вр. с чл.21, ал.2 от закона, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги-когато получателят е данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6 от закона.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар