Изх. № 02-01-9
.
Дата 21.06.2011 г.
ЗДДС, чл. 26, ал. 5, т. 1;
ЗДДС, чл. 27, ал. 3, т. 1.
Относно: прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при определяне на данъчна основа на доставки
Във връзка с поставените въпроси във Ваши писма, постъпили в ЦУ на НАП с вх. № 02-01-9/04.02.2011 г. и № 02-01-21/16.05.2011г. е изложена следната фактическа обстановка:
Хранителен комплекс е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към “……….” и не е самостоятелно юридическо лице. Разчита взаимоотношенията си по ЗДДС чрез “……….”. Има утвърден от председателя на “……….” бюджет с приходна и разходна част. Приходите по бюджета на Хранителен комплекс не покриват разходите и чрез вътрешен трансфер “……….” осигурява необходимите средства за издръжка на Хранителен комплекс.
Дейността на Хранителен комплекс е свързана с обслужването на служителите на “……….”, външни посетители, а също и с ресторантьорска дейност. Служителите на “……….” са в трудови или служебни правоотношения. В обектите на комплекса се продават стоки, за закупуването на които е ползван данъчен кредит. Предлага се и столова храна и за закупените продукти при приготвянето на храната се ползва данъчен кредит.
На свое Общо събрание служителите в трудово правоотношение с “……….” и с другите второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към “……….” са гласували част от средствата им за СБКО да бъдат предоставяни (превеждани) ежемесечно на Хранителния комплекс за “поевтиняване на храната”. Счетоводството на Хранителен комплекс отчита тези средства като приход.
Въпросите Ви са:
Как се определя данъчната основа на продаваните стоки (храна и други подобни) или услуги, както на народни представители и служители от администрацията на “……….”, така и на външни лица?
Следва ли върху превежданите (предоставяните) средства от СБКО на служителите в трудови правоотношения с “……….” и с другите второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към “……….” да бъде начисляван данък върху добавената стойност? Как следва Хранителен комплекс да документира тези средства?
Следва ли с размера на вътрешния трансфер от “……….” за покриване на разходите на Хранителен комплекс да се увеличава данъчната основа на доставките, извършвани от него?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададения от Вас въпрос, на основание чл.10, ал.1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл.26 от ЗДДС, данъчна основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена.
Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Така определената данъчната основа се увеличава с:
– всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;
– всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;
– съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката;
– стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако не подлежат на връщане или ако получателят не е данъчно задължено лице; ако тези опаковъчни материали или контейнери бъдат върнати от получателя, данъчната основа се намалява със стойността им при връщането.
В чл. 26, ал. 5, т. 1 от ЗДДС е посочено, че данъчната основа не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие. Ако се предоставят на получателя след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява при предоставянето им.
В случая, изложен в запитването при доставка на стоки и/или услуги по които получатели са лица, различни от лицата в трудови правоотношения с “……….” и с второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към “……….” данъчната основа се определя по реда на чл.26 от ЗДДС, както е посочено по-горе.
Когато получател по доставката на стоки и/или услуги е лице, което е в трудово правоотношение с “……….” и тъй като в този случай доставчикът и получателят са “свързани лица” по смисъла на § 1, т. 3, б. “б” от ДР на ДОПК данъчната основа на тази доставка е пазарната цена съгласно чл. 27, ал. 3, т.1 от ЗДДС. Пазарна цена по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Тъй като лицата в служебно правоотношение, народните представители и външните лица, които ползват услугите на Хранителния комплекс, съответно закупуват стоки от същия, не са свързани лица с “……….”, Хранителен комплекс и другите второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към “……….”, следва да се приеме, че цените, по които Хранителния комплекс продава стоките и/или услугите на тези лица са пазарни цени по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК. Доколкото, както бе допълнително уточнено от Ваш служител, цените на които Хранителния комплекс продава стоките и/или услугите на всички лица, включително и на лицата в трудови правоотношения, са едни и същи, следва да се приеме, че данъчната основа на доставките към лицата в трудови правоотношения е цената, която се заплаща от същите.
Превежданите (предоставяните) средства от СБКО на лица в трудови правоотношения с “……….” и с второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към “……….”, както и средствата по извършвания вътрешен трансфер от “……….”, с които се осигуряват необходимите средства за издръжка на Хранителен комплекс, не са част от данъчната основа на доставката, тъй като са осигурени от самия доставчик, а не от получателя на доставката или от трето лице. Поради това не е налице и хипотезата на чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, регламентираща увеличение на данъчната основа.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘