Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Изх. № 24-39-105
Дата: 15.11.2018 год.
ЗДДФЛ, чл. 23, ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 75.

ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) и заведено с вх. №24-39-405 от 04.10.2018 г., е изложена следната фактическа обстановка:

В годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г. като облекчение сте ползвали единствено метод за избягване на двойното данъчно облагане „Освобождаване с прогресия“ по силата на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и Федерална Република Германия (СИДДО).
Поради наличие на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения в данъчно-осигурителната Ви сметка към момента на подаване на годишната данъчна декларация сте получили съобщение от органите по приходите, че за да ползвате облекчението трябва да заплатите дължимо от Вас публично задължение и съответно да подадете коригираща годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Поставен е следният въпрос:
За ползване на облекчението по СИДДО „Освобождаване с прогресия“ прилага ли се изискването към момента на подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ да не са налице подлежащи на принудително изпълнение публични задължения?

Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище по направеното запитване:

Данъчните облекчения по ЗДДФЛ са уредени в част втора, глава четвърта, като са обхванати от чл. 18 до чл. 22д на закона. В чл. 23 от ЗДДФЛ са посочени допълнителни изисквания за прилагането на тези облекчения, едно от които, визирано в чл. 23, ал. 2 от ЗДДФЛ, е, че данъчните облекчения се ползват при условие, че данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация.
От друга страна съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В тази връзка, когато за съответните доходи в Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) е предвидено ползване на метод „Освобождаване с прогресия“, реално те се освобождават от облагане в България, което е облекчение, но предоставено по реда на съответната СИДДО.
Предвид гореизложеното при ползване на основание СИДДО на метод за избягване на двойното данъчно облагане „Освобождаване с прогресия“ не е налице изискване данъчно задълженото лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация, тъй като разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗДДФЛ в този случай не намира приложение.

зАМ. Изпълнителен Директор на НАП:
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/

Оценете статията

Вашият коментар