прилагане на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Изх. № 62-00-2
Дата: 24.02.2015 год.
ЗКПО, чл. 204, т. 2;
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 15.
Относно: прилагане на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ……………… ,
Вна Националната агенция за приходите е постъпило Ваше писмо, препратено по компетентност и заведено с вх. № 62-00-2/09.02.2015 г., в което е описана следната фактическа обстановка:
Българският …. съюз (Б…С) е създаден със Закона за съсловните организация на ….. в България (ЗСО…). На основание § 5 от ПЗР наЗСО…. е приет Устав на Б..С. С чл. 45 от Устава е регламентирано създаването на: фонд „Социален – за осигуряване и подпомагане на членовете“; фонд „Материално-техническо осигуряване, за технически нужди по поддържане на офисите и дейността на Б…С“; фонд „Квалификация и и информационно обслужване“. В ЗСО…. не съществува разпоредба, регламентираща създаването на фондове и социално подпомагане на членовете на Б..С.
Посочвате, че финансирането на дейността на Б…С е само от постъпления от членски внос от членовете на Съюза.
Въпросите, които поставяте, са следните:
1.Може ли Б..С да изплаща социални помощи на социално слаби членове и семействата им и за издръжка на учащи се деца на лекари?
2.Ако е допустимо изплащането на такива помощи, те облагаем доход ли са по смисъла на ЗДДФЛ или на други данъчни закони?
3.Ако са облагаем доход, какви документи за изплащането им следва да издава Б..С?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата  нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище по поставените от Вас въпроси:   
По първия въпрос:
Отговорът на въпроса относно възможността Б….С да изплаща социални помощи на социално слаби членове на Б…С и семействата им и за издръжка на учащи се деца на лекари – членове на Б…С е извън правомощията на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, регламентирани с чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗНАП. Съгласно посочената разпоредба изпълнителният директор на НАП притежава правомощие да организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията чрез издаване на брошура, бюлетин или по друг подходящ начин, а в поставения от Вас въпрос не се съдържа казус по прилагането на данъчното или осигурителното законодателство.
По втория и третия въпрос:
За целите на данъчното третиране в описания случай на първо място следва да се изясни дали изплащането на социални помощи на социално слаби членове на Б…С и семействата им и за издръжка на учащи се деца на лекари – членове на Б…С попада в обхвата на социалните разходи, предоставени в натура, които подлежат на облагане с данък върху разходите по реда на ЗКПО.
Съгласно чл. 204, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура, включват и:
а) разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки “Живот“;
б) разходите за ваучери за храна.
Според § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО “социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
От цитираните по-горе разпоредби на чл. 204, т. 2 и § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО е видно, че за да притежават характеристиките на „социални разходи, предоставени в натура“, социалните придобивки трябва:
?да са отчетени като разходи;
?да представляват социални придобивки по чл. 294 от КТ;
?да са предоставени на работници и служители и на лица,наети по договор за управление и контрол (наети лица);
?да са предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието;
?да са достъпни за всички наети лица;
?по отношение на получените социални придобивки да не са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма между работодателя или възложителя и наетите лица.
Изплащането на социални помощи на социално слаби членове на Б…С и семействата им и за издръжка на учащи се деца на лекари – членове на Б…С не попада в обхвата на определението за „социални разходи, предоставени в натура“, защото не притежава ключовия белег придобивките да са предоставени от работодател или възложител в полза на работници и служители и на лица по договор за управление и контрол (наети лица). От изложената фактическа обстановка става ясно, че между Б…С и неговите членове не са налице подобни правоотношения. Следователно разпоредбите на ЗКПО, регламентиращи облагане с данък върху разходите на социалните разходи, предоставени в натура, не намират приложение в конкретния случай.
С оглед разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. На основание чл. 13, ал. 1, т. 15 от ЗДДФЛ не са облагаеми помощите и добавките от социално подпомагане, получени на основание на Закона за интеграция на хората с увреждания, Закона за закрила на детето, Закона семейните помощи за деца или на друг нормативен акт, както и обезщетенията и помощите при безработица, получени на основание на нормативен акт.
Следователно доколкото изплащането на посочените в запитването Ви социални помощи не е изрично предвидено в нормативен акт, то следва да се третира като облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ. За доходите от източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО, се прилагат разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от ЗДДФЛ. В тези случаи платецът на дохода (БВС) ще е задължен да издава служебна бележка за изплатения облагаем доход на основание чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ. Предвид разпоредбата на чл. 45, ал.8 от ЗДДФЛ служебната бележка се издава при поискване от лицето, придобило дохода, а когато лицето не е поискало издаването й – в срок до 15 април на следващата година. Формулярът се издава на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице (чл. 45, ал. 9 от ЗДДФЛ).
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/

Оценете статията

Вашият коментар