Изх. № 23-29-32
09.04.2015 г.
ЗКПО – чл. 12, ал. 5, т. 3, чл. 195, ал. 6, т. 3, чл. 195, ал. 7-12
В дирекция ХХХ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 23-29-32/ 16.03.2015 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Акционерното дружество, от чието име е отправено запитването, е чуждестранно юридическо лице (ЧЮЛ)- местно на Франция съгласно удостоверение от 20.02. 2015 г. на френската данъчна администрацияи акционер с 14, 70 % от дела на капитала на българско акционерно дружество (видно от приложените списъци на акционерите от 2012 г. до 2015 г. вкл. от проведените редовни годишни общи събрания). Последното има задължение от 2014 г. да изплаща на френското дружество1 % роялти съгласно договор за франчайзинг и договор за партньорство.
Френското акционерно дружество притежава 100 % дялове на регистрирано в Република Кипър дружество, което също е акционер в българското дружество с 30,30 % дял от капитала му за периода от 2012 г. досега.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Освободени ли са от облагане с данък при източника по реда на чл. 195 от ЗКПО начислените през 2015 г. в полза на френското дружество доходи от източник в Р България за авторски и лицензионни възнаграждения под формата на роялти?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Доходите, произтичащи от договор за франчайзинг съгласно легалната дефиниця за „франчайз” – § 1, т. 10 от ДР на ЗКПО, когато отговарят на критериите, посочени § 1, т. 8 от ДР на с.з., попадат в обхвата на понятието „авторски и лицензионни възнаграждения” за целите на данъчния закон.Когато тези доходи са начислени от местни юридически лица в полза на ЧЮЛ и не се реализирани чрез място на стопанска дейност в Р. България, са доход от източник в страната на основание чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО и подлежат на облагане с данък при източника по чл. 195, ал. 1 от закона.
Съгласно чл. 195, ал. 6, т. 3 от ЗКПО (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) с данък при източника не се облагат доходите от лихви и авторски и лицензионни възнаграждения, когато са изпълнени условията на ал. 7- 12 от чл. 195 на закона. Условията за освобождаване, в сила от 2015 г., не се различават от тези, действали до края на 2014 г., чиято нормативна уредба бе в чл. 200а и предвиждаше облагането на тези доходи с намалена ставка от 5 на сто (отм., в сила до 31.12.2014 г.).
В ал. 7 на чл. 195 от ЗКПО са посочени условията, които трябва да са налице едновременно по отношение на притежателя и платеца на дохода – първият следва да е ЧЮЛ от държава-членка на ЕС или място на стопанска дейност в държава-членка на ЕС на ЧЮЛ от държава-членка на ЕС. Платецът на дохода следва да е свързано лице с ЧЮЛ- притежател на дохода или с лицето, чието място на стопанска дейност е притежател на дохода.
В разпоредбите на т. 1 – т. 4 на ал. 12 на чл. 195 от ЗКПОса въведени за целите на закона критерии съответно по отношение на ЧЮЛ като такова от държава-членка на ЕС, свързаност между платеца и притежателя на дохода, както и относно действителния притежател на дохода и място на стопанска дейност като притежател на дохода.
Платецът на авторските и лицензионните възнаграждения /под формата на роялти/ трябва да е свързано лице с притежателя им. От приложените към запитването документи е видно, че френското дружество е притежавало непрекъснато за период повече от две години част от капитала на българското дружество. Тъй като само 14,7% от капитала на последното е собственост на притежателя на дохода от роялти, то нее изпълнено условието френското дружество да притежава най-малко 25 на сто от капитала на местното дружество-платец. В тази връзка правим уточнението, че с новите алинеи на чл. 195 от ЗКПО, в сила от 01.01.2015 г., са въведени изискванията на Директива 2003/49/ ЕО на Съвета от 03.06.2003 г. относно общностната система на данъчно облагане на плащания за лихви и роялти между свързани дружества от различни държави-членки. В чл. 3, буква „б” на директивата са посочени условията за свързаност между две дружества. В изброените три хипотези за свързаност е въведено изричното изискване за пряко минимално участие в размер на 25% в капитала. Доколкото в конкретния случай френското дружество притежава пряко по-малко от 25% от капитала на българското дружество, то липсва основание начисленият през2015 г. доход от роялти в полза на френското дружество да бъде освободен от облагане с данък при източника на основание чл. 195, ал. 6, т. 3 от ЗКПО.
Съгласно чл. 200, ал. 2 от ЗКПО данъчната ставка за данъка по чл. 195, ал. 1 от закона е 10 на сто. За да бъде приложена редуцираната ставка от 5 на сто по силата на чл. 10 от СИДДО между България и Франция, притежателят на дохода – ЧЮЛ следва да докаже наличието на основанията за прилагане на СИДДО, визирани в разпоредбата на чл. 136 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Доказателства за наличието на основания за прилагане на СИДДО се удостоверяват пред органите по приходите пред териториалната дирекция на НАП по регистрация на платеца на дохода, като се подава искане по образец – чл. 137 – чл. 139 от ДОПК. Когато платецът начислява на ЧЮЛ доходи от източник в страната с общ размер до 500 000,00 лева годишно, обстоятелствата по чл. 136 от ДОПК се удостоверяват пред платеца на дохода, като искане в този случай не се подава – чл. 142, ал. 1 от ДОПК.
‘