ЗЗО: чл. 33, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4; чл. 33, ал. 2; чл. 34, ал. 1 и 2; чл. 40, ал. 3, т. 1; чл. 40, ал. 5; чл. 40а; чл. 40в; чл. 109;
ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на Закона за здравно осигуряване.
В отговор на Ваше писмено запитване, препратено по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ……… с вх. № ……../27.01.2020 г., Ви уведомявам за следното:
В запитването посочвате, че сте българска гражданка. Омъжена сте от 7 години за американски гражданин и имате дъщеря. В момента живеете в САЩ, където Вашият съпруг Ви осигурява здравно заедно с дъщеря Ви. Възнамерявате, след пенсионирането на съпруга Ви, да се преместите да живеете в България. Пояснявате, че дъщеря Ви има и българско гражданство. Не сте уточнила Вие, освен българско гражданство, имате ли и американско. Посочвате още, че преди да сключите брак с Вашия съпруг и да се преместите в САЩ, сте пребивавала и работила в Англия за период от 7 години и половина.
Поставяте следните въпроси:
1. Как Вие, съпругът Ви и Вашата дъщеря ще бъдете здравно осигурени, след преместването Ви в България и какви действия следва да предприемете?
2. Искате информация за дължимите здравноосигурителни вноски (в левова стойност)?
В запитването посочената информация не е достатъчна и изчерпателна, поради което съобразявайки действащата към настоящия момент нормативна уредба и с оглед на предоставената на Националната агенция за приходите компетентност, изразявам следното принципно становище:
1. Относно Вашият здравноосигурителен статус
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). На основание чл. 33, ал. 1, точки 1, 2 и 3 от ЗЗО задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са:
1. всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;
2. българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България;
3. чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗО задължението за осигуряване възниква:
– за всички български граждани – от влизането на закона в сила, а за новородените – от датата на раждането;
– по чл. 33, ал. 1, т. 3 (чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България) – от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване.
В запитването не сте посочила, освен българско гражданство, имате ли и американско гражданство, поради което за Вас ще бъдат разгледани две хипотези:
* притежавате единствено българско гражданство;
* притежавате освен българско гражданство и чуждо (американско) гражданство.
В случай, че Вие притежавате само българско гражданство, с оглед гореизложеното подлежите на задължително здравно осигуряване в НЗОК. В разпоредбата на чл. 40а от ЗЗО е предвидено изключение за живеещите в чужбина български граждани, според която българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след подадено заявление до Националната агенция за приходите (чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО).
Здравноосигурителните права на лицата, подали заявление за изключване от здравно осигуряване в България по реда на чл. 40а от ЗЗО се възстановяват при завръщането им в страната след изтичане на 6 последователни месеца, през които са осигурявани по реда на чл. 40 или след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) към момента на внасянето на вноските (чл. 40а, ал. 2 и 3 от ЗЗО).
От изложеното е видно, че българските граждани, пребиваващи продължително в чужбина могат да бъдат освободени от внасянето на здравноосигурителни вноски, ако са изпълнени следните условия:
* да са български граждани и да имат задължение да се осигуряват изцяло за своя сметка за периода, през който са пребивавали в чужбина;
* да пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година.
Условията трябва да са изпълнени кумулативно.
С изменението на разпоредбата на чл. 40а от ЗЗО в сила от 08.03.2013 г. се дава възможност на лицата по чл. 40а, които са напуснали страната и не са подали предварително заявление (както гласеше разпоредбата преди промяната), да подадат заявление в един по-късен период, включително и след завръщането си в България.
Следователно, ако притежавате само българско гражданство и за Вас са изпълнени горецитираните условия, може да не заплащате здравноосигурителни вноски за периодите на продължително пребиваване в чужбина, като подадете заявление по реда на чл. 40а от ЗЗО и приложите декларация по образец, изготвена от НАП, за датата на напускане на страната. Заявлението и декларацията се подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите лично, чрез упълномощено лице, по пощата или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя.
При завръщането в страната условие за възстановяване на здравноосигурителните права по реда на чл. 40а на ЗЗО е лицето да подаде заявление за завръщане в страната в компетентната ТД на НАП и да представи доказателствени документи за пребиваване в чужбина повече от 183 дни през една календарна година. Такива документи могат да бъдат: копие на задграничния паспорт, от който са видни датите на влизане и излизане от страната; удостоверение от съответната областна дирекция на полицията; документ, издаден от компетентните органи на съответната държава, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач и други. Изброяването е примерно, като доказателство за пребиваване в чужбина е възможно да бъдат взети предвид и други документи. Преценката, относно доказателствената стойност на тези документи, се извършва от органът по приходите.
В случай, че Вие притежавате освен българско гражданство и чуждо (американско) гражданство подлежите на здравно осигуряване в НЗОК само ако постоянно живеете в Българя. Съгласно чл. 40в (ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) българските граждани, които са граждани и на друга държава и живеят в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да декларират, че не дължат здравноосигурителни вноски, като подадат в Националната агенция за приходите (НАП) декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите.
За да бъдете освободена от задължително здравно осигуряване по реда на чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, Вие следва да подадете декларация по чл. 40в от ЗЗО в компетентната ТД на НАП по постоянен адрес. Към декларацията е необходимо да приложите документи, с които да потвърдите декларираните обстоятелства, например: международен паспорт или документ, издаден от МВР за периоди на пребиваване в чужбина (вземат се предвид само годините, през които пребиваването в чужбина е повече от 183 дни), както и документ, удостоверяващ чуждото гражданство и датата на придобиване. В случай, че има документи на чужд език, те следва да бъдат преведени от заклет преводач.
Редът, доходът и сроковете за внасяне на задължителните здравноосигурителни вноски е регламентиран в чл. 40 от ЗЗО.
Изложената фактическа обстановка относно здравното Ви осигуряване, след завръщането Ви в България, не е конкретна и касае бъдещ период, поради което не може да се направи преценка дали подлежите на осигуряване на основание чл. 40, ал. 1, 2 или 3 от ЗЗО. Следва да имате предвид, че ако не подлежите на осигуряване на тези основания, приложима е разпоредбата на чл. 40, ал. 5, т. 1 и 2 от ЗЗО, съгласно която лицата, които нямат доходи, върху които се дължат здравноосигурителни вноски и не подлежат на осигуряване от Републиканския бюджет, са длъжни да внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) – до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване. Тези лица подават декларация в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1 и избрания осигурителен доход. Съгласно чл. 40, ал. 6 размерът на дължимата здравноосигурителна вноска се съобщава на лицата по ал. 5, т. 1 чрез средствата за масово осведомяване или от длъжностно лице при подаване на декларацията.
Със ЗБДОО ежегодно се определя минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, който за 2020 г. е 610 лв. Със Закона за бюджета на НЗОК се определя размерът на задължителната здравноосигурителна вноска, която за 2020 г. е 8 на сто. Следователно през 2020 г., лицата по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, дължат месечна здравноосигурителна вноска в размер на 24,40 лв. (305 лв. Х 8%).
На основание чл. 109, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват, при условие че лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 60 месеца. Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски по ал. 2, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват.
Видно от цитираната норма, в случай че периодът на пребиваване в САЩ е 5 и/или над 5 години, след завръщането Ви в България, при положение, че изпълните горецитираните условия ще възстановите здравноосигурителните си права.
В случай, че този период е под 5 години от значение за здравноосигурителните Ви права ще е и периодът, преди да се установите в САЩ, когато сте работила в Англия. Следва да имате предвид, че от 1 януари 2007 г. Р България е страна-членка на ЕС и от тази дата се прилагат координационни регламенти в областта на социалната сигурност. В тази връзка в ЗЗО са направени допълнения, с които в кръга на задължително осигурените в НЗОК са включени лицата, за които се прилага законодателството на Р България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, съответно изключени са лицата, които съгласно тези правила подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка (чл.33, ал.1, т.6 и ал.2 от ЗЗО).
Съгласно чл.33, ал.2 от ЗЗО не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка. При условие че спрямо лице е приложимо законодателството за социална сигурност на друга държава-членка, определено по реда на координационните регламенти, за този период същото няма задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски в НЗОК. За да се удостовери факта, че подлежи на здравно осигуряване в друга държава-членка, лицето следва да представи формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (напр. Е 101, ЕЗОК, Е 104, Е 106 или аналогичните документи по Регламент (ЕО) № 883/2004 и др.) или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държавата-членка, в който изрично е посочен конкретен период на задължително осигуряване в тази държава-членка. Въз основа на представените документи, месеците без данни за здравно осигуряване ще бъдат покрити и ще бъде коригиран здравноосигурителния статус.
Следователно за коригиране на здравноосигурителния статус (покриване на периоди без здравно осигуряване в България) и за да удостоверите факта, че попадате в кръга на лица по чл. 33, ал. 2 от ЗЗО, Вие следва да представите в компетентната ТД на НАП формуляр, издаден от компетентната институция на Англия, в който изрично е посочен конкретен период на задължително осигуряване в тази държава-членка.
1. Относно здравноосигурителния статус на Вашия съпруг
Вашият съпруг, който е американски гражданин, ще попадне в обхвата на задължителното здравно осигуряване в случай, че като чужд гражданин има разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако не е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Задължението му за осигуряване ще възникне от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
За чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. Те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна, на основание чл. 39, ал. 5 от ЗЗО.
Доходът, срокът и начина на внасяне на здравноосигурителните вноски за пенсионерите е определен в чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО. Здравноосигурителните вноски за пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд се определят върху размера на пенсията или сбора от пенсиите, без добавките към тях. Вноските са за сметка на републиканския бюджет и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят. От цитираната разпоредба е видно, че в кръга на задължително осигурените за сметка на държавния бюджет са само пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд. За всички останали пенсионери липсва правна възможност за провеждане на здравното им осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО.
На основание изложеното до тук, за Вашият съпруг няма да е приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО, тъй като той няма да е пенсионер от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд. Задължителното му здравно осигуряване в НЗОК следва да се провежда на друго основание по ЗЗО. Запитването за здравното осигуряване на Вашия съпруг, касае бъдещ период и не е по конкретно възникнала фактическа обстановка, поради което не може да се направи преценка дали съпругът Ви ще подлежи на осигуряване на основание чл. 40, ал. 1, 2 или 3 от ЗЗО. Следователно ако той получи разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в България и не е осигурен на някое от тези основания, редът за внасяне на задължителните здравноосигурителни вноски е идентичен с този, посочен по-горе, за лицата осигурени по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
1. Относно здравноосигурителния статус на Вашата дъщеря
Съгласно чл. 40, ал. 3, т. 1 от ЗЗО за сметка на държавния бюджет се осигуряват, освен ако не са осигурени по реда на ал. 1, лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно – до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 22-годишна възраст; учениците, включени в обучение чрез работа (дуална система на обучение) за времето на обучението съгласно съответния учебен план, организирано при условията и по реда на ЗПОО, независимо от възникване на основание за осигуряване по реда на ал. 1.
Цитираната разпоредба е обща и е приложима спрямо всички лица до 18-годишна възраст. Следователно, след преместването Ви да живеете в България, с оглед на това, че дъщеря Ви е под 18 години и има българско гражданство, тя ще бъде осигурена за сметка на държавния бюджет по описания ред.