ЗДДС – чл. 3, ал. 2 и 3;
ЗДДФЛ – чл. 50; § 1, т. 26, б. „е“ от ДР;
КСО – чл. 4, ал. 1, т. 1; чл. 5, ал. 1, 4 и 6; чл. 6, ал. 3 и 11; чл. 7, ал. 1 и 7; чл. 127, ал. 1;
ЗЗО – 40, ал. 1, т. 1;
Наредба № Н-13 – чл. 4, ал. 1, т. 1; чл. 4, ал. 3, т. 1;
Регламент 883/2004 – чл. 11, ал. 3, буква „а“;
Регламент 987/2009 – чл. 21, ал. 1 и 2;
ДОПК – чл. 80, ал. 2; чл. 81, ал. 1; чл. 82;
ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на ЗДДФЛ, ЗДДС и осигурителното законодателство спрямо лице, което ще полага труд по трудово правоотношение с дружество от Великобритания
В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ……….. постъпи Ваше писмо с вх. № ……………/11.02.2020 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Българско физическо лице сключва трудов договор с дружество от Великобритания, което е регистрирано по ДДС там. Дейността по договора е услуга и ще се извършва от България по електронен път. Допълнително уточнявате, че чуждото юридическо лице няма клон или търговско представителство в България.
Задавате следните въпроси:
1. Кое е приложимото законодателство по отношение на осигуряването на българското физическо лице? Ако приложимото законодателство е българското, как на практика се осъществява декларирането на трудовия договор, ежемесечните декларации образец № 1 и образец № 6 и внасянето на дължимите осигурителни вноски?
2. Възниква ли задължение за някоя от страните по трудовия договор – чуждестранното юридическо лице или местното физическо лице да се регистрира по ЗДДС в България? Ако е задължено, как на практика се осъществява регистрацията и ежемесечното подаване на отчетните регистри?
3. В коя държава следва да се удържа и внася данък по ЗДДФЛ? Длъжно ли е физическото лице да подава годишна данъчна декларация, ако получава доход само по това трудово правоотношение?
С оглед изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:
По прилагане на осигурителното законодателство:
По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) №987/2009 за установяване на процедура за прилагането на Регламент (ЕО) №883/2004.
Съгласно чл. 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които той е приложим, са подчинени на законодателството само на една държава-членка.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
Тъй като в запитването не сте посочил дали полагате труд и на територията на друга държава освен България, следва да имате предвид, че в случаите, в които се полага труд единствено на територията на България, то съгласно чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004 ще е приложимо българското осигурително законодателство.
Работодателите със седалище или място на дейност извън държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо спрямо наето от тях лице изпълняват всички задължения, произтичащи от въпросното законодателство, включително по отношение превеждане(плащане) на задължителните осигурителни вноски, така както ако седалището или мястото им на дейност се намираше в държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо (чл.21(1) от Регламент № 987/2009).
Работодателят следва да превежда задължителните осигурителни вноски в съответствие с националното законодателство на държавата-членка, чието законодателство в сферата на социалната сигурност е приложимо за лицето, независимо дали предприятието е регистрирано в същата държава-членка.
Предвид гореизложеното работодателят ще придобие качество на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и на задължено лице по чл. 14 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Данните за местните и чуждестранните физически лица, с изключение на лицата по чл. 80, ал. 2 от ДОПК, на лицата, вписани в търговския регистър, и на лицата, подлежащи на регистрация в регистър БУЛСТАТ, се вписват в регистъра от съответната териториална дирекция въз основа на първата подадена декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски. Данните по чл. 81, ал. 1 за лицата, вписани в търговския регистър, и за лицата, вписани в регистър БУЛСТАТ, се вписват служебно от съответната компетентна териториална дирекция въз основа на данните от търговския регистър, съответно от регистър БУЛСТАТ. Данните по чл. 81, ал. 1 за чуждестранните физически лица с адресна регистрация на краткосрочно и продължително пребиваващи се вписват служебно от съответната компетентна териториална дирекция въз основа на данните, съдържащи се в Единния регистър за чужденците, поддържан в Министерството на вътрешните работи. Служебно вписване на данни в регистъра, извън подлежащите на вписване данни по ал.3, се извършва с протокол по чл. 50 въз основа на вписвания в други официални (публични) регистри или извършени констатации след проверка на орган по приходите. В този случай при липса на единен граждански номер или личен номер на чужденец лицето получава служебен номер (чл. 82 от ДОПК).
Следва да се има предвид, че издаването на служебен номер от НАП се извършва от компетентната ТД на НАП съгласно чл. 8 от ДОПК. За издаване на служебен номер на нефизическо лице следва да се подаде искане за регистрация на чуждестранно нефизическо лице (Образец ОКд. 213), което е публикувано в електронния сайт на НАП – www.nap.bg. Към искането следва да се приложи копие от съответните документи, доказващи описаните в искането регистрационни данни на чуждестранното нефизическо лице.
Работодателите, установени на територията на друга държава, които по силата на регламента следва да изпълняват задължения по българското осигурително законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица, получават служебен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от ДОПК. Тези осигурители могат да се договорят с лицето, за което е определено за приложимо българското осигурително законодателство, да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски и подаване на данни във връзка с осигуряването (чл. 21(2) от Регламент № 987/2009).
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 и чл. 4а, ал. 1. Работодателят/осигурителят внася по съответната сметка на компетентната ТД на НАП, чрез съответните банки, лицензиран пощенски оператор или поделенията им, задължителните осигурителни вноски, като ползва идентификационен код (чл. 7, ал. 7 от КСО). Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО, се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът (чл. 7, ал. 1 от КСО).
На основание чл. 6, ал. 3 от КСО за работниците и служителите задължителни осигурителни вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т.3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО). За 2020 г. максималният месечен размер на осигурителния доход е 3000 лв.
Размерите на осигурителните вноски, които се внасят във фондовете на държавното обществено осигуряване, са както следва: за фонд „Пенсии“, съответно за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ за лицата, родени след 31 декември 1959 г.: 14,8 на сто, разпределени в съотношение между осигурителя и осигуреното лице, съгласно чл.6, ал. 3 от КСО; за фонд „Общо заболяване и майчинство“ – 3,5 на сто и за фонд „Безработица“ – 1 на сто и се разпределят в съотношение между осигурителя и осигуреното лице 60:40 съгласно чл. 6, ал. 3, т. 7 от КСО; за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ – осигурителната вноска е за сметка на осигурителя и е диференцирана по групи основни икономически дейности, съгласно Приложение № 2 към чл. 14 от ЗБДОО за 2020 г.
На основание чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Осигурителните вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, върху които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО). На основание чл. 157, ал. 1 от КСО размерът на осигурителната вноска за допълнително задължително пенсионно осигуряване за 2020 г. е 5 на сто и също се разпределя в съотношение между осигурителя и осигуреното лице, посочено в чл. 157, ал. 3 от КСО.
Здравноосигурителните вноски за лицата по трудови правоотношения се определят върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване и се разпределят между осигурителите и осигурените лица в съотношение 60:40 (чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО). Съгласно чл. 2 от Закона за бюджета на НЗОК здравноосигурителната вноска за 2020 г. е в размер 8 на сто.
На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 и 2 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите: данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация образец № 1); декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, „Учителския пенсионен фонд“, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и данък по ЗДДФЛ (декларация образец № 6).
Представянето на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО в НАП става с горепосочените декларации, които се подават по ред, определен в Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (чл. 5, ал. 6 от КСО).
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-13/2019 г., декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна ТД на НАП от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.
По силата на чл. 4, ал. 3, т. 1 от цитираната наредба, декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна ТД на НАП от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ – едновременно с подаване на декларация образец № 1.
Следва да се има предвид, че когато трудовото правоотношение е уредено на основание Кодекса на труда (КТ), съгласно чл. 62, ал. 3 от същия кодекс, работодателят или упълномощено лице е длъжен да изпрати уведомление за сключения трудов договор. Уведомлението се изпраща в тридневен срок от сключването на трудовия договор. След срока по ал. 3 уведомление за сключен трудов договор се изпраща само след влязло в сила задължително предписание от контролните органи на Инспекцията по труда (чл. 62, ал. 4 от КТ). Данните, които се съдържат в уведомлението, и редът за неговото изпращане, се регламентират с Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.
В допълнение посочвам също, че ако осъществявате дейност на различни основания по чл. 4 от КСО, следва да спазвате и разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от КСО, която регламентира, че осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл.4,ал. 1 и 10;
2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.
По прилагане на разпоредбите на ЗДДС:
По смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Независима икономическа дейност е всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
По силата на чл.3, ал.3 от материалния закон, не е независима икономическа дейност, дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение, по правоотношение, приравнено на трудово, или по всяко друго правоотношение, което създава взаимоотношения, подобни на тези на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя.
Предвид гореизложеното и посоченото от Вас обстоятелството, че извършвате дейност по трудово правоотношение по договор с юридическо лице, регистрирано по ДДС там, считам че получените доходи от Вас като физическо лице не са в резултат на независима икономическа дейност по смисъла на чл.3, ал.2 и ал.3 от закона. Като такива, същите няма да формират оборот за задължителна регистрация по ЗДДС и за Вас не възниква задължение за регистрация по закона.
По прилагане на разпоредбите на ЗДДФЛ:
Относно въпросите за прилагане нормите на ЗДДФЛ следва да имате предвид, че като местно лице за данъчни цели на Р България, вие сте данъчно задължено лице за придобити доходи от страната и чужбина (чл. 6 от ЗДДФЛ).
Възнаграждението по така сключеният договор се счита за доход от страната, с оглед че Вие пребивавате и полагате труд на територията на България.
Доходите от източници в Република България са изрично посочени в чл. 8 от закона. Едни от тях са доходите от труд, положен на територията на страната.
Следователно, като местно лице за данъчни цели, полагащо труд на територията на страната, Вие сте данъчно задължено лице по ЗДДФЛ за получените доходи.
При определяне на източника на дохода мястото на изплащане на дохода не се взема предвид.
Ето защо, независимо че в случая платец на дохода по договора ще е юридическо лице от Великобритания, доходът е от страната и данък за него се дължи по българското законодателство.
По смисъла на § 1, т. 26, б. „е“ от ДР на ЗДДФЛ, „трудови правоотношения“ са и правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната.
Авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно, на базата на месечна данъчна основа – чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Понятието „работодател“ е регламентирано в § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ, съгласно който „работодател“ е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице. Предвид цитираните норми и фактът, че фирмата от Великобритания няма място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, тя не се явява работодател по смисъла на ЗДДФЛ и съответно няма задължение за удържане на авансов данък върху тези доходи. С оглед това, в този случай нямате задължение да внасяте авансов данък върху доходите си от трудови правоотношения, определени като такива по § 1, т. 26, б. „е“ от ДР на ЗДДФЛ.
На основание чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ местните и чуждестранните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, букви „е“ от ДР на същия закон, подават годишна данъчна декларация /ГДД/ с попълнено приложение № 1 за тези доходи.
Декларацията се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, в ТД на НАП по постоянния адрес на физическото лице, носител на задължението за данъка.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.