Прилагане на разпоредбите на ЗКПО, КСО, ЗЗО и ЗДДФЛ във връзка с определяне на данъчни и осигурителни задължения при изкупуване на диворастящи гъби от фирми и физически лица.

ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на ЗКПО, КСО, ЗЗО и ЗДДФЛ във връзка с определяне на данъчни и осигурителни задължения при изкупуване на диворастящи гъби от фирми и физически лица.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН …………….
Във връзка с постъпило запитване с вх. № … при Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – …, Ви уведомявамеследното:
В запитването е представена следната фактическа обстановка: основна дейност на фирмата е изкупуване на диворастящи гъби от фирми и физически лица, които не са търговци.
Посочен е следния пример: На 10.05.2008г. фирмата купува от физическо лице 500 кг диворастящи гъби манатарки по 10 лв. ед.цена на обща стойност 5 000 лв. Дължимата сума се изплаща на 30.05.2008г. Физическото лице няма други доходи от началото на 2008г. до момента на плащането и не е осигурено ДОО и ЗОВ.
Поставени са следните въпроси:
1.С какви първични документи следва да разполага фирмата за да бъдат спазени изискванията на Закона за счетоводство /ЗСч/ и Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/?
2.Трябва ли фирмата да удържи суми по ДОО, ЗОВ и 10% по ЗДДФЛ?
3.Фирмата дължи ли осигурителни вноски за сметка на работодателя върху сумата от 5 000 лв. след катофизическото лице в случая не упражнява труд, а продава краткотрайни активи ?
4.Как ще се процедира в случаите, когато физическото лице е:
4.1. работещо по трудов договор с възнаграждение 220 лв. месечно;
4.2. пенсионер за прослужено време и старост и не се осигурява за никаква стопанска дейност;
4.3 лицето е ученик.
С оглед изложената фактическа обстановка изразяваме следното становище относно облагането на фирмата и физическите лица по закони:
По първи въпрос:
Съгласно изискванията на чл. 9, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ данъчно задължени лица, които не са задължени да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от друга стопанска дейност, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от ЗСч.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗДДФЛ посочва, че в случаите, когато се придобиват доходи от стопанска дейност и платецът на доходаиздава „Сметказа изплатени суми” физическото лице не е задължено за издава документ по смисъла на ЗСч. Изискването за издаване на посочената сметка от платеца на дохода от стопанска дейност се съдържа в чл. 45, ал. 4от ЗДДФЛ. Образците на „Сметка за изплатени суми” и „Служебна бележка” за 2008г. са утвърдени съсЗаповед № ЗМФ – 42 от 10.01.2008г., издадена от министъра нафинансите /чл. 64, ал.3 от ЗДДФЛ /. В образеца на сметката за изплатени суми е посочено, че изплащането на сумите става въз основа на договор /№, дата/ между физическото лице и дружеството платец на дохода.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. На основание чл. 7, ал. 1 от ЗСч първичният счетоводен документ следва да съдържа най-малко следната информация:
1.наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2.дата на издаване;
3.наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя. По отношение на физическите лица се вписва постоянният адрес, а за юридическите лица адресът на управление. За лицата, които нямат адрес на управление се записва адресът за кореспонденция по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
4.предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
5.име, фамилия и подпис на съставителя.
Предвид горното дружеството следва да притежава документ с посочените реквизити, независимо от наименованието, което носи /договор, разписка, протокол и др./. Документът трябва да отразява реална стопанска операция по изкупуване на диворастящи гъби от физическо лице извършващо дейността по събирането им. При едновременното изпълнение на тези условия е налице документална обоснованост за дружеството, което извършва изкупуването.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗКПО се допуска счетоводния разход във връзка със съответната стопанска операция да е признат за данъчни цели, когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗСч и в документа липсва част от изискуемата информация по ЗСч, ако този документ отразява вярно документираната стопанска операция. Верността на документираната стопанска операция се доказва при извършване на контролни действия от органите по приходите съгласно изискванията на разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Предвид на гореизложеното за да е налице данъчно признат разход по смисъла на чл. 10 от ЗКПО дружеството следва да издаде:
– документ /без значение на наименованието/ съдържащ минималния брой реквизити предвидени по ЗСч;
– сметка за изплатени суми, при всяко плащане на физическото лице и служебна бележка за изплатените през годината доходи.
По втори въпрос:
В чл. 29 на ЗДДФЛ са регламентирани облагаемите доходи от друга стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон /ТЗ/, като съгласно т. 1, б „а” на същия член, придобитият доход от горско стопанство /включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове/ се намалява с разходи задейносттав размер на 40 на сто. За тези доходи в годишен аспект физическите лица подават годишна данъчна декларация на основание чл. 50 от ЗДДФЛ.
Съгласночл. 43, ал.1 от ЗДДФЛ, лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка, а ако лицето нее самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Размерът на дължимия данък се определя, като разликата определена по горепосочения начин се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Авансовия данък се определя от:
– предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социалното осигуряване – платци на доходи от стопанска дейност и се удържа при изплащането на дохода.
– придобилите доходи лица – в останалите случаи.
За изплатените доходи и удържания авансов данък платеца на дохода издава сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода. Служебните бележки, издадени от платеца на дохода се прилагат към годишната данъчна декларация предвид изискванията на чл. 50, ал. 4 от ЗДДФЛ.
Във връзка с определянето на авансовия данък, в образеца „Сметка за изплатени суми” е предвидена част, която се попълва от физическото лице, придобило дохода. В тази част еднозначно е указано, че, когато физическото лице, придобило дохода, е самоосигуряващо се, то ред 4 /осигурителен доход от сумата по тази сметка, върху който се дължат осигурителни вноски/ и ред 5 /задължителни осигурителни вноски/ не се попълват.
При изплащане на суми, които са различни от доходи от трудови правоотношения, от задължително социално осигуряване и окончателен данък върху доходи изплатени на чуждестранни лица на основание чл.73 от ЗДДФЛ предприятията платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените доходи на физическите лица през данъчната година. Справката се предоставя в срокдо 30 април на следващата година на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите /НАП/ по място на регистрация на платеца на дохода. Когато предприятията са изплатили през данъчната година доходи на повече от 10 физически лица, справката се представя самона електронен носител във формат и по редодобрени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
По трети въпрос:
Съгласно чл. 63, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ) ползванията от горите и земите от горския фонд, като добив на смола, борина, сено, листников фураж, лико, кори, семена, инертни материали, събиране на гъби, горски плодове, други растения и части от тях, улов на животни, които не са дивеч, паша на селскостопански животни, пчеларство и други, без ползване на дървесина, са странични ползвания. Страничните ползвания, когато представляват стопанска дейност, се извършват при условията и по реда, указани в писмено позволително (чл. 63, ал. 3 от ЗГ). Условията и редът за издаване на писмените позволителни за страничните ползвания, представляващи стопанска дейност, се уреждат с правилника за прилагането на закона (чл. 63, ал. 5 от ЗГ).
Според разпоредбата начл. 100, ал. 2 от Правилника за прилагане на закона за горите (ППЗГ) не представляват стопанска дейност и не се издават позволителни за ползвания на горски плодове, семена, гъби, билки и други растения и на животни, които не са дивеч, когато се събират за лични нужди. Продуктите от странични ползвания, събирани по ал. 2, не могат да бъдат обект на покупко-продажба (чл. 100, ал. 3 от ППЗГ).
В чл. 102, ал. 2 от ППЗГ е посочено следното: юридически и физически лица – търговци по смисъла на Търговския закон, могат да организират добива, както и да изкупуват и преработват странични горски продукти след издадено от държавното лесничейство позволително. Позволителното се издава въз основа на писмено заявление, придружено от поименен списък на лицата, заети непосредствено в добива на страничните горски продукти, и издадено позволително.
Предвид изложеното, дейността на физическите лица, които събират диворастящи гъби с цел реализиране на доходи от тях, е стопанска дейност по смисъла на горепосочените разпоредби. За целите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) тази дейност се квалифицира като полагане на труд без трудови правоотношения.
Когато събирането на диворастящи гъби е дейност, която за лицата (които не са търговци) упражняват по занятие, те се вписват задължително в Регистър БУЛСТАТ. В този случай осигуряването се провежда по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, определен за лицата, упражняващи свободна професия.
По четвърти въпрос:
Осигуряването на лицата, които полагат труд без трудови правоотношения се извършва по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и не са осигурени на друго основание през съответния месец, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, ако за календарния месец са получили месечно възнаграждение, чийто размер след намаляването му с нормативно признатите разходи е равен или по-голям от една минимална работна заплата. Според т. 6 от същата разпоредба, ако лицата са осигурени на друго основание през съответния месец, те се осигуряват задължително за посочения осигурен социален риск, независимо от размера на получаваното възнаграждение.
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите, когато упражняват дейност по чл. 4, ал. 3 от КСО, в т.ч. полагане на труд без трудово правоотношение. Обстоятелството, че лицето получава пенсия, не изключва задължителното здравно осигуряване за работата без трудово правоотношение.
Редът за внасяне на здравноосигурителни вноски при работа без трудово правоотношение е регламентиран в чл. 40, ал. 1, т. 3, букви „а” – „в” от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) като осигурителният режим е уеднаквен с този по КСО.В случаите, когато при изплащане на суми по без трудово правоотношение не се дължат здравни вноски от възложителите, нито от лицата (ако са самоосигуряващи се), те следва да се осигуряват здравно за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО- върху осигурителен доход, не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО, вноските за здравно осигуряване за пенсионерите са за сметка на републиканския бюджет.
За получаващите пенсии, които полагат труд без трудово правоотношение, се внасят здравноосигурителни вноски, ако полученото от тях възнаграждение (от един или повече възложители) за месеца е равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната след намаляването му с нормативно признатите разходи. Дължимата от наетото лице част се удържа при изплащане на възнаграждението, независимо, че лицето е осигурено по реда на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО от републиканския бюджет. В тези случаи сборът от получаваната пенсия и възнаграждението не трябва да бъде по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определен за периода.
Когато пенсионерите, работещи без трудово правоотношение, получат възнаграждение за месеца, по-малко от минималната работна заплата след намаляването му с нормативно признатите разходи, здравни вноски за тази дейност не се дължат. Вноски по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО не се внасят, тъй като за получаващите пенсии осигуряването се извършва за сметка на републиканския бюджет.
Относно студентите, които полагат труд без трудови правоотношения, се прилага общият ред за внасяне на осигурителни вноски, регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 5 или 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 3, букви „а” – „в” от ЗЗО.
При изплащане на суми за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващо се лице осигурителни вноски не се дължат от възложителя и не се удържат от изплатеното възнаграждение. Тези лица сами внасят дължимите осигурителни вноски по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО при деклариране на доходите си с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (чл. 11 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина).
ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ОУИ”

Оценете статията

Вашият коментар