5Изх. №20-00-275 / 03.05.2010 г.
Чл.12, ал.5, т.1от ЗКПО
Чл.195, ал.1 от ЗКПО.
§1, т.7 от ДР на ЗКПО
Чл.199, ал.1от ЗКПО
Чл.200, ал.2 от ЗКПО
Чл.201, ал.4 от ЗКПО
Чл.202а от ЗКПО
Чл.203 от ЗКПО
Чл.135 от ДОПК
Чл.137-139 от ДОПК
Относно начисляване на данък върху лихвите на дружество собственост на чуждестранно лице по отпуснат заем от дружеството майкаи от банка в държава, с която Република България има подписана СИДДО.
На правата на задължените лица съответства задължението на НАП да обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, документи, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, като ги публикува и на Интернет страницата на Агенцията /чл. 3, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/.
Следователно горецитираното правомощие на НАП да осигурява необходимата информация и да разяснява правата и задълженията на лицата се отнася до правата и задълженията на тези лица, а не до трети лица или до принципно тълкуване на законодателството.
Предвид горното и съобразно обстоятелството, че зададеният от Вас въпрос има характер на правна консултация и не е свързан с Вашите задължения, а е насочен към проучване на становището на приходната администрация и ползването му във връзка с дейността на други задължени лица, следва да имате предвид:
Заинтересованите лица могат да получат становище по интересуващите ги въпроси, като се идентифицират като задължени лица И изложат максимално изчерпателно конкретни факти и обстоятелства, касаещи осъществяваната от тях дейност, от значение за тяхното облагане.
Във връзка с гореизложеното отговаряме принципно от гледна точка на изискванията на данъчното законодателство.
1.Доходите от източник в страната, посочени в чл.12, ал.5, т.1-лихви, в т. ч. лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг от ЗКПО, начислени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица подлежат на облагане с окончателен данък при източника по реда на чл.195, ал.1 от ЗКПО.
Определение за понятието ,, Лихва” за целите на ЗКПО е дадено в §1, т.7 от ДР на закона, а именно: ,,Лихва” е доходът от всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации. За целите на част трета не се смятат за лихви доходите , които представляват дивидент, наказателни лихви за закъснели плащания и неустойките”.
Определянето на данъчната основа за облагане с данък при източника е регламентирано с разпоредбата на чл.199, ал.1и това е брутния размер на дохода. Данъчната ставка е 10 % и е установена в чл.200, ал.2 от закона. Съгласно разпоредбата на чл.203 от ЗКПО, когато данъкът по чл.195 не е удържан и внесен по съответния ред, той се дължи солидарно от данъчно задължените за тези доходи лица.
На основание чл.201, ал.1 от ЗКПО българското юридическо лице платец на дохода, при удържането и внасянето на данъка при източника следва да подаде декларация по образец в ТД на НАП, където е регистриран платецът на доходи. Срокът за подаване е до края на месеца, следващ тримесечието, през което е внесен данъкът.
Съгласно чл.201, ал.4 от ЗКПО по искане на заинтересованата лице за внесения данък по реда на този закон данък върху доходи на чуждестранни юридически лица се издава удостоверение по образец.
При неподаване на декларация, неподаването й в срок или при посочване на неверни данни и обстоятелства се прилагат разпоредбите на чл.261 от административно наказателните разпоредби на ЗКПО.
2.Данък при източника не се дължи при условие, че чуждестранното юридическо лице е доказало основания за прилагане на СИДДО преди изтичане на срока за внасяне на данъка. Съгласно чл.135 и следващи от данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), СИДДО се прилага след удостоверяване на основанията за това. За целта чуждестранното лице или негов пълномощник подава искане по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Искането и приложените към него документи се подават в ТД на НАП по регистрация на платеца на доходи.
Съгласно чл.142, ал.1 от ДОПК, когато платец начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 100 000 лв. годишно, обстоятелството относно прилагане на СИДДО се удостоверяват пред платеца на доходи. В този случай искане за прилагане на СИДДО не се подава. В случаите по чл.142, ал.1 от ДОПК, когато общият размер на реализираните доходи надвиши 100 000 лв. в рамките на данъчната година, основанията за прилагане на СИДДО по отношение на общия размер на доходите се удостоверяват по реда на чл.137-139 от ДОПК пред ТД на НАП по регистрацията на платеца на доходи.
3.С приемането на чл.202а от ЗКПО (в сила от 01.01.2010 г.) е променен режима на облагане на доходите на чуждестранните юридически лица от ЕС, с източник България. Следва да се има предвид, че се запазва начинът на удържане на данъка при източника, уреден в част трета на ЗКПО, като за доходите от лихви данъкът се удържа и внася от платеца на дохода.
С новият режим се предоставя право на избор за преизчисляване на данъка при източника за доходите по чл.12, ал.2, 3, 5 и 8 от ЗКПО. Субекти на правото на избор са чуждестранните юридически лица, които са местни за данъчни цели на държава-членка на Европейския съюз, или на друга държава-страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство. Когато чуждестранното лице избере да преизчисли данъка при източника, преизчислението се извършва за всички реализирани доходи по чл.12, ал.2, 3, 5 и 8 от ЗКПО за годината.
Съгласно чл.202а, ал.2 от ЗКПО, когато чуждестранното юридическо лице избере да преизчисли данъка при източника за реализираните от него доходи, преизчисленият данък е равен на корпоративния данък, който бе бил дължим за тези доходи, ако те са реализирани от местно юридическо лице. Данъкът се увеличава с данъка върху разходите (напр. представителни разходи), който би бил дължим по реда на ЗКПОV, ако тези разходи бяха направени от местно юридическо лице.
В случай, че внесеният данък при източника по реда на чл.195, ал.1 от ЗКПО превишава преизчисления данък, се възстановява сума, ограничена до размера на данъка при източника по чл.195, ал.1, който чуждестранното лице не може да приспадне от дължимия си данък в държавата, където е местно лице.
Задълженията по отношение преизчисляването на данъка (ако лицето се възползва от правото си на преизчисляване) са за чуждестранното лице, получател на дохода, а не за местното лице платец на дохода.Съгласно чл.202а, ал.4 от ЗКПО, изборът за преизчисляването на данъка се упражнява с подаване на годишната данъчна декларация (ГДД) по образец. ГДД се подава от чуждестранното лице в ТД на НАП-София, в срок до 31 декември на годината, следваща годината на начисляване на доходите.
Подлежащата на възстановяване сума се третира по общия ред на ДОПК, като фактическите действия по възстановяването са възложени съгласно разпоредбата начл.202а, ал.5 от ЗКПО на ТД на НАП София.
С оглед на гореизложеното, цитираните разпоредби от новия чл.202а от ЗКПО не създават права по отношение на освобождаване от данък, а уреждат способи или механизъм за формиране на данъчна основа, като се приспадат съответните извършени разходи.
Следва да се има предвид, че на основание разпоредбата на чл.26, т.8 от ЗКПО, за данъчни цели не се признават разходите за данък, който подлежи на удържане при източника и е за сметка на платеца на дохода.
В случай, че тази хипотеза е налице,съгласно указанията за попълване и подаване на декларацията по чл.201, същата не се подава от лица, които са внесли данък при източника в бюджета, но не са го удържали от дохода на съответния получател. От това следва, че не се издава и удостоверение за удържан и внесен данък по чл.201, ал.4 от ЗКПО.