Прилагане на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ във връзка с § 127, ал. 1

Изх. № 08-В-13#1/13
Дата:28.01.2014 год.
ЗМДТ, чл. 15, ал. 1 във връзка с
ПЗР на ЗИДЗУТ, § 127, ал. 1.
относно: Прилагане на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ във връзка с § 127, ал. 1
от ПЗР на ЗИДЗУТ
В отговор на въпросите, които поставяте с писмо вх. № … в НАП относно зачестили случаи на подаване на декларации по чл. 14 ЗМДТ за сгради с издадени удостоверения за търпимост по реда на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ /обн. ДВ бр. 82 от 2012 г., в сила от26.11.2012 г./, изразяваме следното принципно становище:
Чл. 15, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ установява принципното положение съгласно което, за новопостроените сгради или части от сгради данък се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало ползването им.
От разпоредбата е видно, че дължимостта на данъка върху недвижимите имоти зависи от две условия:
?сградите да са завършени;
?да е започнало използването им.
Двете условия са поставени алтернативно, т.е наличието на едно от двете е достатъчно, за да възникне задължението за заплащане на данък. Данък ще се дължи при осъществяване на едното от посочените две законови условия, в зависимост от това кое е настъпило по-рано във времето.
Моментът на завършване на строежите се определя от ЗУТ и издадените наоснование на този закон подзаконови нормативниактове. Категориите строежиса уредени в чл.137 ЗУТ. Условията и редът за съставяне на актове и протоколи за подготовка, откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво и за приемане на завършени видове строителни и монтажни работи при изпълнението на строежите, на отделни етапи или части от тях, са регламенитрани сНаредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.
Според трайно установената практика на органите по приходите, издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация или на разрешение за ползване на обекта определя момента, от който сградите се считат завършени и подлежат на облагане с данък по ЗМДТ.
В случаите, в които сгради /отделни обекти в тях/ се ползват, без да савъведени в експлоатация по изисквания от закона ред, началният момент на облагане е моментът на започване на ползването.
Тези правила се отнасят за всички сгради, включително за сградите, признати за „търпими строежи”с издадено удостоверениепо § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.Тъй като това са сгради, за които няма строителни книжа, т.е. не са построени и завършени по изисквания от закона ред, началният момент на облагането им ще бъде месеца, следващ месеца, през който езапочнало ползването им.В случаите, в които такива сгради са признати за «търпими» преди да е започнало ползването им, за начален момент на облагане трябва да се приеме месецът, следващ месеца на издаване на удостоверението за търпимост.
Недвижимите имоти, които са облагаеми по смисъла на чл. 10 ЗМДТ, подлежат на деклариране по реда на чл. 14 от с.з. отданъчнозадължените лица.В Таблица 3, колони 3 и 4 от декларацията, лицата следва да посочат датата на придобиване/промяна в обстоятелства и годината на построяване на имота в съответствие с изведените по-горе правила. Както вече бе посочено, релевантни за облагането в тези случаи са две дати – на започване на ползването на сградата и на издаване на удостоверението за търпимост по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, следователно тези две данни трябва да се впишат в таблица 3 на декларацията по чл. 14 ЗМДТ .
При установяване на несъответствия между декларираните данни и данните, получени от общинските органи от трети лица или администрации, след изчерпване на реда по чл. 103, ал. 1 и ал. 2 ДОПК,е необходимо да бъдат установени реалните задължения.
Данъчните задължения за данък върху недвижимите имоти се установяват с акт по чл. 103, ал. 3 ДОПКили ревизионен акт по чл. 118 ДОПК.
При образуване на ревизионно производство или на производство по установяване на задължения с акт по чл. 103, ал. 3 ДОПК следва да се прилага стриктно императивната разпоредба на чл. 109, ал. 1 ДОПК, съгласно която: „не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация” /в този смисъл – Разяснение изх.№ 94-00-77 от 10.04.2013 г. на НАП относно възстановяване на местен данък по чл. 24 от ЗМДТ по реда на чл. 128 и чл. 129 ДОПК/.
Следва да имате предвид, че удостоверенията за търпимост на сгради по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ удостоверяват факти и обстоятелства, които се отнасят до приложението на ЗУТ. За целите на данъчното облагане те биха могли да бъдат само допълнителни носители на данни и информация за облагане.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОРНА НАП:
/п/
/С.МАРКОВ/’

Оценете статията

Вашият коментар