Относно: Прилагане на чл. 21, ал.2 от ЗДДС.
В Дирекция ”ОУИ” постъпи писмено запитване с вх. № …./09.11.2010 г., препратено по компетентност от ТД на НАП, офис …., относно прилагане на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружество има сключен договор с биофармацефтична компания от САЩ за възлагане на клинично проучване. В договора е посочено, че фирмата работи от името и за сметка на биофармацефтичната компания от САЩ. Към договора има добавък със зададени финансови параметри:
1. Разходи на договорна изследователска организация /CRO/ – управление на проекта, като за тази част от разходите се издава фактура с начислени 20% ДДС;
2. Възстановяеми разходи; изминати км. по проекта; застраховки на пациентите; плащане на разходите на пациентите /загубено време – пътни разходи, отсъствие от работа/; плащания на болниците – административни такси и процедури на пациентите; плащания на изследователите /хонорари на лекари/;
3. Плащания – при стартиране на проектаот разходите на CRO;
4. Плащанията се изчисляват в края на всеки месец в зависимост от дейността по проекта, след предоставяне на цялата съпътстваща документация;
5. За възстановяемите разходи до настоящия момент е издавана фактура, без да се начислява ДДС, като в дневника за продажби е отразявана като необлагаема сделка.
Зададен е следният въпрос: Трябва ли да се начислява ДДС на услугите по извършване на клинично проучване, след като същите се квалифицират като услуги по обработка на данни и предоставяне на информация в установената практика на НАП /Указание № 91-00-276/2008 г./ или е приложим чл. 21, ал. 2 от ЗДДС?
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Измененията в чл. 21 от ЗДДС /в сила от 01.01.2010 г./ уреждат ново общо правило за определяне мястото на изпълнение на доставките на услуги и допуснатите от това общо правило изключения. Според измененията на закона, мястото на изпълнение на доставката на услуги ще зависи и от статута на техния получател. В Директива 2008/8/ЕО са възприети два типа доставки – такива, при които получателят по доставката е ДЗЛ и такива, при които получател е данъчно незадължено лице.
Ако получателят на услугата е данъчно задължено лице, приложим е чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС предвижда, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Предвид гореизложеното, когато получателят на услугата е данъчно задължено лице /какъвто е Вашият случай – биофармацефтична компания от САЩ/, са възможни три хипотези.
Мястото на изпълнение на доставка на услуга – в първата хипотеза, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е. в САЩ.
Във втората хипотеза, при условие, че услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е. извън САЩ, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.
Третата хипотеза разглежда случаите, при които няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект. В тези случаи, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В случай, че мястото на изпълнение на доставката на услуга е извън територията на страната, същата няма да попадне в обхвата на облагаемите доставки, по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. Във фактурата се посочва изрично, че данъкът е изискуем от получателя, както и основанието за това, а именно – разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
Следва да имате предвид, че съгласно текста на чл. 21 ал. 3 от ЗДДС /в сила до 31.12.2009 г./ мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира седалището или постоянния обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект – мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване, ако са налице едновременно следните условия:
1.получателят е лице, установено извън Общността, или данъчно задължено лице, установено в държава членка, различна от държавата, където е установен доставчикът,
2.доставяните услуги са с предмет, посочен в т. 2 на чл. 21 ал. 3 от закона /в сила до 31.12.2009 г./.
В чл. 21, ал. 3, т. 2, б.”г” на ЗДДС /в сила до 31.12.2009 г./ е визирана доставка на услуга – “обработка на данни или предоставяне на информация“.
Предвид гореизложеното, при условие, че сте извършвали услуги по “обработка на данни или предоставяне на информация“ до 31.12.2009 г. , т.е. услуги по чл. 21, ал. 3 от ЗДДС на данъчно задължено лице, установено в трета държава /САЩ/, мястото на изпълнение на услугата ще е на територията на страната, където е установен получателят, т.е. в САЩ. Тези доставки също не попадаха в облагаемите доставки, по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. Във фактурата се посочваше изрично, че данъкът е изискуем от получателя, както и основанието за това, а именно -разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от ЗДДС/в сила до 31.12.2009 г./.
‘