Изх. № М-24-36-11
Дата:27-04-2016 год.
ЗДДФЛ, чл. 22а
ОТНОСНО: Прилагане на чл. 22а от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Във връзка с Ваше запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите (НАП) и заведено с вх. № М-24-36-11 от 21.03.2016 г., Ви уведомявам следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 22а, ал. 1 от ЗДДФЛ, местните физически лица могат да ползват данъчно облекчение за млади семейства, като приспадат от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит за закупуване на жилище, когато едновременно са налице следните условия:
1. договорът за ипотечния кредит е сключен от данъчно задълженото лице и/или от съпруг/а, с който/която имат сключен граждански брак;
2. данъчно задълженото лице и/или съпругът/ата не са навършили 35-годишна възраст към датата на сключване на договора за ипотечен кредит;
3. ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година.
Условията, визирани в цитираната разпоредба следва да са налице кумулативно и липсата на което и да е от тях изключва възможността за ползване на данъчното облекчение за млади семейства по чл. 22а от ЗДДФЛ. Поставеното в т. 3 от посочената разпоредба изискване данъчното облекчение да може да се ползва, когато ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година, изключва възможността за ползването му,ако е налице друго собствено жилище, което би задоволило жилищните нужди на семейството. В този смисъл, за да може да се ползва данъчното облекчение чл. 22а от ЗДДФЛ не би следвало който и да е от членовете на семейството да притежава собственост или идеални части на собственост върху друго жилище, нито те съвместно в режим на СИО или в съсобственост да притежават такова.
Тъй като ЗДДФЛ не дава специална дефиниция на понятието „жилище“, при прилагане на разпоредбата на чл. 22а от закона следва да се има предвид дефиницията, дадена в специалните нормативни актове. Аргумент в подкрепа на това е нормата на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, според която ако нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Дефиниция на понятието „жилище“ съществува в § 5, т. 30 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията и според нея “жилище“ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. В чл. 40, ал. 1 от същия закон са заложени и изискванията, на които трябва да отговаря всяко жилище, а именно да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него.
Предвид това, определящо за статута на недвижимия имот във връзка с това дали представлява жилище за целите на ЗДДФЛ, е неговото действително предназначение, а не документното му отразяване при вписването в персоналната партида на собственика в Службата по вписванията.
Предвид гореизложеното, във връзка с прилагането на чл. 22а, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, доколкото данъчно задълженото физическо лице притежава недвижим имот „ателие“, чието предназначение е да задоволява жилищните нужди, без оглед на неговото наименование, не е налице основание за ползване на данъчно облекчение за млади семейства по реда на чл. 22а, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. В подкрепа на това е и Решение № 12546 от 06.10.2011 г. по адм. дИзх. № 2430/2011 Г., І отд. на ВАС, където е признато правото за ползване на данъчно облекчение по чл. 22а от ЗДДФЛ за покупка на недвижим имот, представляващ ателие, при което кредитът е обезпечен с учредена договорна ипотека върху закупеното жилище (ателието).
ЗАМЕСТНИК ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
‘