Изх. № 24-31-258
Дата: .…………… .2008 г.
Относно: прилагане на чл. 25, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № 24-31-258/17.07.2007 г.,Ви уведомява следното:
Съгласно изложеното в писмото Ви ………………………………. притежава две бензиностанции където търгува с течни горива и смазочни материали, чрез средства за измерване на разхода. Поставеният въпрос е относно възможността за прилагане на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС като доставките на клиентите, които извършват транспортна или строителна дейност и зареждат малки количества горива всеки ден да се считат за периодични /поетапни или непрекъснати/ и фактурирането да се извършва веднъж или два пъти в месеца.
По силата на чл. 118 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в сила от 01.01.2007 г., всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. Регистрирането и отчитането на продажбите чрез фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) се извършва по ред, определен с Наредба № Н-18 на министъра на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн. ДВ. бр. 106/2006 г., изм. ДВ. бр.7/2007 г. изм. ДВ. бр.79/2007 г.).
Съгласно чл. З, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, включително за платените по банков път.
Съгласно чл. 113 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга освен в случаите, когато доставките се документират с протокол по чл. 117 от ЗДДС.
Член 113, ал. 4 от ЗДДС определя сроковете за издаване на фактури, като въвежда изискването фактурата да се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането. Разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Наредбата регламентира, че когато по искане на клиента задълженото лице издава обща фактура за извършени покупки, документирани с отделни фискални касови бележки, към
екземпляра на фактурата за клиента се прикрепват всички издадени фискални касови бележки за получените плащания по фактурата.
Съгласно чл. 25, ал.2 от ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Едно от изключенията от това правило е разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2 от закона, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.
Предвид гореизложеното, разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС може да се приложи когато между страните е договорено периодично изпълнение на доставките за което е уговорено плащането да става на определена дата след доставянето им, тогава следва да се приеме, че тези доставки са с периодично изпълнение, като всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. В този случай данъчно задълженото лице – доставчик следва да издаде фактура за извършената от него доставка на стока – горива не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, т.е. на датата на която е уговорено плащането.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’