КСО – чл. 4, ал. 3, т. 2, ал. 4 и ал. 6;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 2;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 6
ОТНОСНО:Прилагане на чл. 4, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване
По повод Ваше писмено запитване, препратено по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – ……../26.11.2013г., Ви уведомяваме за следното:
В запитването посочвате, че от 22.03.2005 г. Ви е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, която сте получавали до 31.10.2012 г. На 07.01.2008 г. сте подали декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице, с която сте заявили, че ще се осигурявате само здравно. Интересувате се, как трябва да се осигурявате като съдружник във “……” ООД след 01.11.2012 г. – датата, от която е прекратена пенсията Ви.
При така представената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище по поставените въпроси:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ задължителноосигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство /чл. 4, ал. 4 от КСО/.
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година /чл. 6, ал. 7 от КСО/. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ, загл. изм. – ДВ, бр. 2, 2010 г./.
Задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 – 4 от КСО – еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица-членове на неперсонифицирани дружества, регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване /чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ/. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите /НАП/ до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството /чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ/.
Видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт /чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ/.
Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната календарна година /чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ/.
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6, включително съдружниците в търговски дружества, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Това право за посочените лица – да се осигуряват или не за фондовете на ДОО /ДЗПО-УФ/, когато получават пенсия, възниква от датата на придобиване качеството „пенсионер”. Следователно те могат да се възползват от разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО, само ако правото им на пенсия е обективирано в надлежен документ по законоустановения ред, т.е. имат издадено разпореждане за отпускане на пенсия от съответното длъжностно лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ.
По отношение на вноските за здравно осигуряване следва да се отбележи, че тези лица, макар да са придобили право на пенсия, дължат здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване за времето, през което упражняват дейностите по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО.
Съгласно чл. 1, ал. 6 /доп. – ДВ, бр. 33 от 2013 г./ от НООСЛБГРЧМЛ лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред. За лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията по ал. 2, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.
Предвид изложеното, Вие можете да упражните даденото Ви в чл. 4, ал. 6 от КСО право като самоосигуряващо се лице, което има отпусната пенсия, да не внасяте осигурителни вноски за социално осигуряване /ДОО и ДЗПО-УПФ/ само за периода, през който притежавате качеството „пенсионер”. За времето след прекратяването на пенсията, доколкото продължавате да упражнявате дейността, за която сте регистриран, Вие подлежите на задължително осигуряване за минималните осигурени рискове по описания по-горе ред. В случай че желаете да се осигурявате за по-високия осигурен риск, Вие следва да декларирате това обстоятелство в сроковете и по реда на чл. 1, ал. 3 и 4 от НООСЛБГРЧМЛ. Задължението Ви за осигуряване съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО би отпаднало единствено в хипотезата, при която не упражнявате трудова дейност като самоосигуряващо се лице.
‘