3_ 583/26.02.2013г.
ЗДДС, чл. 50, ал. 1, т. 2
Относно: прилагане на чл. 50, ал. 1, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването предстои продажба на моторно превозно средство (МПС), заведено като дълготраен материален актив, за което за дружеството е било налице вътреобщностно придобиване (ВОП). ВОП е отразено в дневника за покупки и продажби, като дружеството не е приспаднало данъчен кредит. Направена е пазарна оценка от лицензиран оценител. МПС ще бъде продадено на физическо лице.
Във връзка с горното са поставени въпросите дължи ли се данък върху добавената стойност при продажбата на МПС и може ли да се приложи разпоредбата на чл. 50, т. 2 от ЗДДС?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, изм. бр. 103 от 28.12.2012 г.) изразяваме следното становище:
По силата на чл. 50, ал. 1 от ЗДДС освободена е доставката на стоки или услуги:
1.които са използвани изцяло за извършването на освободени доставки и на това основание не е било упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на начисления данък при тяхното производство, придобиване или внос;
2.при производството, придобиването или вноса, на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70.
Това от своя страна означава, че е необходимо да са изпълнени едновременно следните условия:
?регистрирано по ЗДДС лице да се разпорежда с произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки или с резултата от получена от него услуга;
?за тях на лицето да е начислен ДДС (от регистрирани лица – по облагаемата доставка, получена от лицето, прилагащо чл.50; от митнически органи – при внос на стоки, осъществен от въпросното лице; от лицето, като платец на данъка по глава осма от ЗДДС, какъвто е и случаят при осъществено ВОП);
?лицето не е приспаднало този начислен ДДС като данъчен кредит, тъй като по силата на други разпоредби от ЗДДС, същият не е с право на данъчен кредит.
Съгласно новоприетата ал. 2 на чл. 50, в сила от 01.01.2013 г., ал. 1 не се прилага, когато по реда на чл. 79, ал. 8 е упражнено право на данъчен кредит или е извършена корекция.
В настоящия случай запитването е по повод продажба на МПС, като не е посочено дали същото представлява лек автомобил по смисъла на § 1, т. 18 от допълнителните разпоредби на ЗДДС. Също така запитването не съдържа данни по каква причина не е приспаднат данъчен кредит, каква е икономическата дейност на дружеството и какво е било предназначението на МПС.
В тази връзка при предоставяне на настоящото становище е необходимо да се посочи, че за прилагането на чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС следва, по отношение на правото на приспадане на данъчен кредит при придобиването на МПС, да е била налице някоя от хипотезите на чл. 70 от ЗДДС. Последната в ал. 1 предвижда няколко изключения, сред които:
1. стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;
2. стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;
3. стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели;
4. (в сила до 01.01.2013 г.) когато е придобит, внесен или нает лек автомобил.
Хипотезите, при които не се прилага ограничението на правото на приспадане на данъчен кредит за придобит, внесен или нает лек автомобил, са регламентирани в чл. 70, ал. 2 от ЗДДС:
– когато съответното превозно средство се използва единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на МПС, включително при последващата им продажба;
– превозното средство е предназначено единствено за препродажба /търговски
наличности/.
Предвид горецитираната нормативна уредба в настоящия случай при продажбата на МПС, за което за дружеството е било налице ВОП, са възможни следните хипотези:
1.При положение, че МПС е лек автомобил, ако същият е бил използван от дружеството за дейностите/доставките по чл. 70, ал. 2 от ЗДДС, то за придобиването му е било налице право на приспадане на данъчен кредит. Следва да се има предвид, че в този случай чл.50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не е приложим. Ако лекият автомобил не е бил използван за дейностите/доставките по чл. 70, ал. 2 от ЗДДС, то за правото на приспадане на данъчен кредит е било налице ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 4 от същия закон и следователно разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е приложима.
2. При положение, че МПС не е лек автомобил, то за да се приложи чл. 50, ал.1, т. 2 от ЗДДС, при придобиването на същия е следвало да е налице някое от другите ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит, регламентирани в чл. 70, ал. 1 от закона.
3. Ако основанието за неупражняване на данъчен кредит е различно от посочените в чл.50, ал. 1 от ЗДДС, то последващото възмездно разпореждане с него е предмет на облагаема доставка.
В обобщение следва да се посочи, че при последваща продажба на автомобила /независимо дали купувачът е данъчно задължено лице или не/, за който начисленият при придобиването данък не е с право на приспадане на данъчен кредит съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗДДС, ще е приложима разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 2 от същия закон. Предвид нормата на чл.114, ал.1, т.12 от ЗДДС, при документирането на доставката във фактурата следва да бъде вписано нормативното основание, въз основа на което не се дължи данък върху добавената стойност – в случая чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
‘