. №08-С-6
Дата:09.06.2012 год.
ЗМДТ, чл. 58, ал. 1, т. 4;
ЗМДТ, чл. 61р, ал. 4;
ЗМДТ, чл. 61р, ал. 5.
относно:Прилагане на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗМДТ и61р, ал. 4 и ал. 5 ЗМДТ
В отговор на поставените въпросиВи уведомяваме:
1. За ползване на преференцията по чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗМДТ е необходимо собственикът да притежава намалена работоспособност от 50 %до 100 % , установена по предвидения ред, а именно с решение на ТЕЛК или НЕЛК /чл. 3 от Наредба за медицинската експертиза/.
По силата на чл. 60, ал. 9 ЗМДТ извън предвидените случаи, при промяна на обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка, данъчното задължение се изменя от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната.
Наличието на намалена работоспособност на задълженото лице е определено обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка.Тъй като в закона не се съдържа специална разпоредба относно действието на това обстоятелство, в сила е общото правила на чл. 60, ал. 9 ЗМДТ, а именно лицето се освобождава от данък само за периода на действие на решението на ТЕЛК, не за цялата година.
2.По въпроса относно определяне на данъка при пълен леглови капацитет, респ. на минималния данък от 30 % , затуристически обекти – средства за подслон и места за настаняване по чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Закона за туризма, които са били категоризирани през 2011 г. или на които категорията е прекратена през същата година, становище е изразило , Дирекция «Данъчна политика» в писмо Изх. № 16-12-21 от 26.01.2012 г. /копие от което прилагаме/, според което данъкътсе определя за цялата година, т.е. за 365 дни. Мотивите в подкрепа на това становище са, че според чл. 61с, ал. 4 ЗМДТ данък се дължи независимо дали обектът се използва. Освен това във формулата на същата разпоредба, в елемента Д – «брой дни в годината», очевидно се има предвид броят на дните за една пълна година, в зависимост от това дали тя е високосна или не /365 или 366 дни/.
При условие, че един обект е стопанисван през годината от повече от едно лице,всяко от тези лица е данъчнозадължено и съответно всяко от тях следва да подаде декларация по чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ. Данъчнозадълженото лице с подадената декларация определя дължимия от него минимум от 30 % от данъка при пълен леглови капацитет за периода, през който е стопанисвало обекта /напр. от 1 януари до 31 август – 243 дни/, като сумата от периодите на стопанисванена обекта от всички лица следва да е равна на 365 /366/ дни. Ако дължимият и внесен от лицето данък за този периоднадхвърля така изчисленият минимум от 30 % от данъка при ПЛК, очевидно е, че това лице няма задължения. По-сложен е случаят, при който лицето дължи и е внесло по-малка сума от изчисленият 30 % минимален данък. Тогава то ще дължи допълнително по-малката сума между:
1.разликата между 30 % минимум от данъка при пълен леглови капацитет за
периода и дължимият и внесен от него данък или
2. разликата между 30 % минимум от данъка при пълен леглови капацитет за обекта за цялата година и дължимият и внесен данък за цялата година от двете данъчнозадължени лица. Тази разлика следва да бъде изчислена от администриращия орган, като корекцията на задължението на лицето ще бъде извършена с акт по чл. 106, ал.1 ДОПК.
Това становище е базирано на принципа, че данък се дължи за нощувките в определен обект за един данъчен период, независимо колко време и от колко лица обектът е стопанисван.
Обявяването за противоконституционни на чл. 61с, ал. 4 и ал. 5 ЗМДТ /РКС № 5 от 2012 г., ДВ, бр. 30 от 2012 г./ има действие от момента на влизане в сила на решението занапред и не оказва влияние върху определянето на дължимия туристически данък за 2011 г.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘