КСО – чл. 6а, ал. 1
ОТНОСНО: Прилагане на чл. 6а от Кодекса за социално осигуряване
Във връзка с Ваше писмено запитване, препратено по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. ………/25.10.2013 г., Ви уведомяваме за следното:
Европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност въвеждат правила за определяне на приложимото законодателство, в това число по отношение на командированите работници. От друга страна на работниците, които са командировани в рамките на предоставянето на услуги трябва да се осигури заплащане, не по–малко от това, което се полага на работниците в приемащата държава (Директива на Европейския парламент и на Съвета 96/71/ЕО от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги).
Правна регламентация на осигурителния доход и осигурителните вноски за лица, командировани в друга държава–членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария е въведена с разпроредабата на чл. 6а, ал. 1 (нов – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 14.09.2010 г.) от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Съгласно чл. 6а, ал. 1 от КСО, в редакцията след 01.01.2012 г., осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани по реда на чл. 121, ал. 3 и 4 от Кодекса на труда, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане – минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1.
Осигурителният доход се определя по реда на чл. 6а, ал. 1 от КСО, когато за командированите работници и служители е приложимо българското законодателство на основание европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009).
Минималните ставки на заплащане се определят в съответствие с националното законодателство на държавата–членка, в която е командирован работникът. Легалната дефиниция на минимални ставки на заплащане е въведена с § 1, ал. 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО и по своя смисъл съвпада с тази по Директива 96/71/ЕО. „Минимални ставки на заплащане” са определените от националното законодателство и/или от практиката на приемащата държава. В тази връзка следва да се подчертае, че директивата визира единствено условия на работа, в т. ч. минимални ставки на заплащане, които са определени от:
-законови, подзаконови или административниразпоредби и/или
-по силата на колективни договори или арбитражни решения, които са обявени за общоприложими, но само доколкото касаят дейностите изрично посочени в приложение към директивата (строителни работи).
Следва да се има предвид, че извън задълженията и правомощията на НАП е да поддържа регистър на минималните ставки на заплащане в държавите–членки от ЕС.
Информацията, с която разполага НАП, е че минималната работна заплата в Румъния за 2010 г. е 142 евро (277.73 лв.). Въпреки това Ви уведомяваме, че тази информация не е актуална към момента и същата ни е предоставена от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” (ИА „ГИТ”), в чиито правомощия е обменът на данни по Директива 96/71/ЕО, в това число по отношение минималните ставки на заплащане в другите държави–членки.
Предвид това считаме, че за повече и по-актуална информация следва да се обърнете към ИА„ГИТ”, която е централно звено за връзка по отношение прилагане на Директива 96/71/ЕО или към институцията в приемащата държава–членка (Румъния), която контролира спазването на законодателството, транспонирано с горепосочената директива.
‘