3_ 2708/02.12.2014 г.
ЗМДТ, чл. 4, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 4, ал. 7;
ЗМДТ, чл. 9а, ал. 4;
ЗМДТ, чл. 9а, ал. 5;
ДОПК, 162, ал. 2, т. 1 и т. 3;
ДОПК, чл. 183, ал. 1
Относно: Прилагане на чл. 9a, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)
Според изложеното в запитването, в Община Г e постъпило съобщение, с което се изисква писмено становище по изпълнително дело№ …….от Частен съдебен изпълнителпо искане от длъжник на Община Г – Х. Изпълнителното дело е образувано въз основа на Акт за установяване на публично задължение за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци №……/05.12.2013 г., издаден по реда на чл.107, ал.3 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
След образуване на изпълнителното дело длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение, във връзка с което е депозирал молба до частния съдебен изпълнител за разсрочване на публични задължения в размер на главница такса битови отпадъци – 35 753,63 лв., лихва 12 585,01 лв., доначислена лихва 2701,97 лв. и разноски 3949,94 лв.
Във връзка с горното са поставени следните въпроси:
1.Приложима ли е процедурата по глава двадесет и втора от ДОПК – отсрочване и разсрочване, след като е образувано изпълнително дело по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), поради което не е налице изискването искането за разсрочване да постъпи в Община Г?
2.Необходимо ли е да се издаде разрешение за разсрочване по реда на чл.9а, ал.5 от ЗМДТ от кмета на общината или решението е в прерогативите само на частния съдебен изпълнител по реда на ГПК?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗМДТ (обн. ДВ. бр.117 от 10 декември 1997г., посл. изм. ДВ. бр.101 от 22 ноември 2013г.) и ДОПК (обн. ДВ, бр.105 от 29 декември 2005г., в сила от 01.01.2006г., посл. изм. бр.53 от 27.06.2014г.) изразяваме следното становище:
На разсрочване подлежат установени по основание и размер публични задължения, които са изискуеми, т.е. за които е настъпил падежът за плащането им. Вземанията на общините за местни данъци и такси, включително и за такса за битови отпадъци, са публични общински вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 отДОПК. Редът за отсрочване и разсрочване на публичните държавни и общински вземания е уреден в глава XХІI на ДОПК. Законът установява предпоставките, процедурата, сроковете, дължимостта на лихви, компетентността на органа, издаващ решението за отсрочване или разсрочване, както и възможността за обжалване в случаите на отказ за даване на разрешение.
Местните такси за битови отпадъци (ТБО) се събират от общинската администрация на основание чл. 9а, ал. 1 от ЗМДТ. Редът за установяване на същите е уреден в чл. 9б от същия закон, който предвижда, че установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 – 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. В ал. 2 на същата норма е регламентирано, че невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс. С оглед на цитираните правни норми може да се направи изводът, че по отношение на ТБО приложимият процесуален ред е този на ДОПК. Следва обаче да се отбележи, че в кодекса са уредени общите условия и ред за допускане на отсрочване и разсрочване на публичните задължения. По отношение на разсрочването на задължения за местни данъци и такси в ЗМДТ е регламентирана специална законова уредба, която дерогира общите правила, разписани в ДОПК.
Разпоредбата на чл. 4, ал. 7 във връзка с чл. 9а, ал. 5 от ЗМДТ са специални спрямо тези, разписани в част пета „Изпълнително производство” от ГПК, поради което ЧСИ не може да изземва функциите и компетентността на общинския съвет и кмета на общината в производствата по разсрочване на публичните общински вземания.
Във връзка с горното като допълнителен аргумент следва да се посочи, че в ГПК не е уредена процедура за разсрочване на задълженията от съдебния изпълнител в хода на водените от него изпълнителни производства. Отсрочване и разсрочване на изпълнението по реда на ГПК е уредено в чл. 241 от кодекса. По силата на цитираната норма при постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. Разпоредбата на тази правна норма намира приложение в исковите производства, провеждани по реда на ГПК при уважаване на иска за установяване на вземането. Поначало съдът може да отсрочи или разсрочи изпълнението само на съдебни решения, които подлежат на изпълнение, т.е. на осъдителните съдебни решения /ТР № 129 от 01.11.1966 г., гр. дИзх. № 98/66 г., ОСГК/.
От изложеното следва, че на ЧСИ не са делегирани права по реда на ГПК да разсрочва изпълнението на дадено вземане, тъй като компетентен да направи това е само съдът и то при условие, че е налице осъдително съдебно решение, което се ползва с изпълнителна сила и поради това изпълнението му може да бъде разсрочвано.
В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от ДОПК, съгласно която по искане на длъжника, подадено до компетентния орган, може да се разреши плащането на дължимите суми да се извърши изцяло, до определен краен срок (отсрочване) или да става на части (разсрочване) съгласно одобрен погасителен план, считаме, че общинският съвет следва да разгледа искането на длъжника, ако същото е подадено до него или му е изпратено по компетентност. Предвид обстоятелството, че в настоящия случай искането на длъжника не е препратено по компетентност, а само за изразяване на писмено становище считаме, че Община Г не следва да го разглежда по същество, а да изиска препращането му по компетентност.
На основание чл. 9а, ал. 4 от ЗМДТ кметът издава разрешение за разсрочване или отсрочване на задължения за местни такси в размер до 30 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до една година от датата на издаване на разрешението. Разрешение за отсрочване или разсрочване на задължения за местни такси над 30 000 лв. или за срок, по-голям от една година, се издава от кмета след решение на общинския съвет (чл. 9а, ал. 5 от ЗМДТ).
Тъй като в случая задълженията за ТБО са в размер над 30 000 лв. и разсрочването на задължението е за срок по – голям от една година, приложение намират разпоредбите начл. 4, ал. 7, предл. второ от ЗМДТ във връзка с чл. 9а, ал. 5 от ЗМДТ, т.е. компетентен орган за вземане на решение за разсрочване на задълженията за ТБО на Х е общинският съвет на Община Г.
Извън горното е необходимо да се посочи, че общината може да уведоми Х, че тя е компетентния орган да разгледа искането за разсрочване.
‘