Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства (ФУ) на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006г.)

ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства (ФУ) на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006г.)

Във връзка с постъпило запитване с вх. № 96-00-93/23.01.2021 г. при Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …… от ”…. ЕКО ХОТЕЛ ” ЕООД, ЕИК …, адрес гр. ……….“ е изложена следната фактическа обстановка:
”…. ЕКО ХОТЕЛ ” ЕООД предлага туристически услуги (настаняване в хотел, спа процедури и др.), за които публикува оферти на интернет сайт с електронен адрес https://grabo.bg.
Чрез посочения сайт клиенти на дружеството закупуват туристически ваучери за съответните услуги.
За целта дружеството има договор за ползване на виртуално пространство, сключен с „Грабо Медия“ АД, ЕИК ……., администратор на сайта.
Съгласно договора ”… ЕКО ХОТЕЛ” ЕООД издава една обща фактура за приходите от всички закупени ваучери, за всяка конкретна оферта.
В тази фактура се посочва закупения брой ваучери с единичната им цена, като за получател се записва „Клиенти по ваучери“ или „Население“, а за ЕИК „999999999999“.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1.Трябва ли дружеството да издава отделен фискален бон за всеки закупен ваучер?
2.Трябва ли дружеството да издава отделна фактура за всеки закупен ваучер или може да продължи да издава обща фактура, както е посочено по-горе?
3.Какъв е срокът и от кой момент започва да тече за издаването на фискален бон, респективно фактурата?
4.Какви реквизити следва да попълва дружеството в издаваните фактури относно клиенти, закупили ваучери, като се вземе предвид, че не получава съответната информация от „Грабо Медия“ АД?
Предвид неизяснената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства (ФУ) на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006г.), изразявам следното принципно становище:
Съгласно определението, дадено в & 1, т. 64 от Допълнителните разпоредби на Закона за туризма „туристически ваучер“ е документ под отчет, удостоверяващ съществуването на договор между туроператора и туриста в качеството на пътуващ във връзка с договор за туристически пакет или на продажбата на основна/и и/или допълнителна/и туристическа/и услуга/и.
Според разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от Закона за туризма, туристическият ваучер се издава за вътрешен, входящ и изходящ туризъм само от регистриран туроператор. Туристическият ваучер може да се предоставя на туриста и от туристически агент само от името и за сметка на регистриран туроператор. Туристическият агент няма право да издава собствен туристически ваучер (чл. 74, ал. 1 и 2 от ЗТ).
„Грабо Медия“ АД, ЕИК …… е регистриран туроператор с регистрационен номер ……, но от изложеното в запитването става известно, че договорните отношение между ”….. ЕКО ХОТЕЛ” ЕООД и „Грабо Медия“ АД предвиждат единствено предоставяне за ползване на виртуално пространство от страна на „Грабо Медия“ АД на ”…. ЕКО ХОТЕЛ” ЕООД, т.e. предлаганите ваучери не се явяват туристически ваучери по смисъла на закона за туризма.
По смисъла на §1, т. 88 от ДР на ЗДДС „Ваучер“ е инструмент, при който съществува задължение да бъде приет като заплащане или част от заплащане за предоставяне на стоки или услуги и за който стоките или услугите, които ще се предоставят, или имената на лицата, които евентуално ще ги предоставят, са обозначени върху самия инструмент или в свързаната с него документация, включително в реда и условията за ползване на въпросния инструмент.
В §1, т. 89 и т. 90 от ДР на ЗДДС е направено разделение между ваучерите за конкретна цел и многоцелевите такива, а именно: „ваучер за конкретна цел“ е ваучер, при който мястото на изпълнение на доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът, и дължимият данък върху добавената стойност за тези стоки или услуги могат да бъдат определени в момента на издаването на ваучера, „многоцелеви ваучер“ е ваучер, различен от ваучер за конкретна цел.
Доколкото от запитването не е изяснен видът на ваучерите, необходимо е предвид конкретната фактическа обстановка същите да се определят по вид и да се прецени прилагането на разпоредбите на ЗДДС. Предвид договора и при положение, че „Грабо Медия“ АД предоставя единствено и само виртуалното си пространство за ползване, то при продажбата на ваучери, дружеството следва да прецени прилагането на чл. 131а, чл. 131б и чл. 131в от ЗДДС.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
В чл. 118, ал. 3 от ЗДДС е дадена дефиниция на „ фискалния и системен бон ”, а именно: фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
В случаите на неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта по продажби/доставки на стоки или услуги се допуска вместо фискален или системен бон да се издава и предоставя на получателя по електронен път документ за продажбата, който не е издаден от фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Условията за прилагане на тази разпоредба, формата и съдържанието на документа, както и редът и начинът за издаване на документа и задълженията за предоставяне на данни от документа към Националната агенция за приходите се определят с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006г.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби на търговските обекти чрез фискални устройства.
Фискалната касова бележка в случаите по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006г. се издава при извършване на плащането.
Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Редът и изискванията за издаване на фактури са подробно разписани в чл. 113 и чл. 114 от ЗДДС. Съгласно чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице.
Видно от разпоредбата на чл. 119 от ЗДДС, за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът – регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период. Отчетът за извършените продажби се съставя най-късно в последния ден на данъчния период. Съдържанието на обобщената информация се определя с правилника за прилагане на закона.
Доставчик и получател са лицата, регламентирани в чл. 11 на ЗДДС. По смисъла на чл. 11, ал. 1 от закона, доставчик е лицето, което извършва доставката на стока или услуга. Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗДДС, получател по смисъла на този закон е лицето, което получава стоката или услугата.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5

Вашият коментар