ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, Закона за корпоративно подоходно облагане /ЗКПО/ и Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства /ФУ/ на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006 г./
В Дирекция ОДОП ….. постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-182 от 16.07.2019 г., относно прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, Закона за корпоративно подоходно облагане /ЗКПО/ и Наредба Н-18.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружество, регистрирано по ЗДДС, лице ще изготвя курсове на различна тематика във видео формат. Курсовете са предварително записани и след качването им крайният потребител има достъп до тях след заплащане на цената. Дружеството ще се регистрира в онлайн платформа, регистрирана в Делауеър, САЩ /с филиал в Европейския съюз в Ирландия/. След регистрация като инструктор, българското дружество има право да качва курсовете, които се предлагат и продават от платформата. Според условията, инструкторите имат право да издават безплатни купони за курсовете, които се предлагат във фейсбук с маркетингова цел. Крайният потребител заплаща курсовете на платформата. До 45 дни след изтичане на календарния месец, платформата превежда на българското дружество сумата от продажбата на курсовете след удържане на административни разходи и процент от продажбата. Плащането ще се извършва веднъж на месец – месец и половина чрез PeyPal или Payoneer.
Зададени са следните въпроси:
1. Попада ли извършваното от дружеството дистанционно обучение по интернет в приложното поле на понятието „услуги по електронен път“?
2. Какви доказателства следва да бъдат приложени към издадената фактура за услуга, извършена по електронен път ?
3. Според приложения превод на общите условия кой ще бъде получател на услугите, доставени от българската фирма – платформата или лица – крайни потребители, закупили курса ?
4. Какъв вид доставки са предлаганите безплатни купони във Фейсбук? По какъв начин трябва да се третират те съгласно ЗДДС и ЗКПО?
5. Дали тази дейност води до необходимостта от декларирането на електронен магазин пред НАП?
6. Има ли задължение дружеството да регистрира и отчита извършените услуги чрез фискално устройство?
7. Кога във времето трябва да се издава касов бон, ако плащането по PayPal или Рауопеег може да дойде в сметките на дружеството и през нощта (не през работното време).
8. Дружеството за момента не ползва СУПТО. Възможно ли е да издава фактури от Приложението за онлайн фактуриране на КиК Инфо, което не съхранява в бази данни никаква информация за количества, цени и продажби и дали тази програма се смята за СУПТО?
9. Ако сайтът на дружеството има линкове към курсове продавани от платформата, ще се води ли сайтът за онлайн магазин и подлежи ли на регистрация в НАП и в какъв срок?
10. Ако за набиране на популярност българското дружество ще ползва Instagram, YouTube, означава ли, че българската фирма извършва електронна търговия и трябва да декларира наличието на електронен магазин пред НАП? Ако е необходимо, то в какъв срок?
Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка и представяне на част от общите условия за работа с платформата, изразявам следното принципно становище:
Първи въпрос: В § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС законодателят е дал легална дефиниция на понятието „услуги, извършени по електронен път“. Като услуги, извършвани по електронен път, са посочени услугите, предвидени в Приложение II на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ, L 77/1 от 23 март 2011 г.), както и в Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на място на доставки на услуги.
В разпоредбата на чл. 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент 282/2011) е указано, че понятието „услуги, предоставяни по електронен път“ съгласно Директива 2006/112/ЕО, включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано – предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии.
От така дадената дефиниция е видно, че за да попадне една услуга в обхвата на услугите, извършени по електронен път, е необходимо да бъдат изпълнени едновременно следните условия:
– услугата да се доставя чрез интернет или електронна мрежа;
– да се доставя автоматизирано;
– намесата на човешкия фактор при предоставянето на услугата да е минимална;
– отсъствието на информационни технологии да прави предоставянето на услугата невъзможно
Също така, в чл. 7, параграф 2 от Регламент 282/2011 са посочени изчерпателно случаите на услуги, извършвани по електронен път. Буква „е“ от същата разпоредба препраща към Приложение I, т. 5 от Регламент 282/2011. В съответствие с точка 5 от приложение II към Директива 2006/112/ЕО изрично е посочено, че дистанционното обучение включва:
а) автоматизирано дистанционно обучение, чието функциониране е зависимо от интернет или подобна електронна мрежа и чието предоставяне изисква ограничена или нулева намеса на човешки фактор, включително виртуални класни стаи, с изключение на случаите, когато интернет или подобна електронна мрежа се използва единствено като инструмент за комуникация между преподавателя и ученика;
б) работни материали, които се обработват диалогово от учениците и се оценяват автоматично, без намеса на човешки фактор
В параграф 3 към чл. 7 от Регламент 282/2011 са посочени доставките на услуги, които не попадат в обхвата на услуги, извършвани по електронен път. В буква „й“ и „о“ от същата разпоредба изрично са посочени услуги по обучение, при които съдържанието на курса се преподава от учител чрез интернет или електронна мрежа (а именно чрез дистанционна връзка) и учебни услуги за дистанционно обучение като курсове по пощата.
Във фактическата обстановка не е конкретизирано естеството на дистанционното обучение, което ще се извършва, както и начинът, по който то ще се провежда, поради което, за да се третира дистанционното обучение като услуга извършена, по електронен път, същото следва да е автоматизирано и функционирането му да е зависимо от интернет или подобна електронна мрежа и предоставянето му да изисква ограничена или нулева намеса на човешки фактор. При условие, че обучението се извършва чрез дистанционна връзка или курсове по пощата същото не попада в обхвата на услуги, извършвани по електронен път.
Втори въпрос: В ЗДДС и ППЗДДС не се съдържат разпоредби, регламентиращи доказателствата, с които следва да бъдат приложени към издадената от доставчика на услуги, извършвани по електронен път, фактура.
Необходими са доказателства за определяне на местоположението на доставка на услуги, извършвани по електронен път, и за оборване на презумпции – чл. 24е от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013.
В чл. 24е от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 са посочени доказателствата, които биха могли да се използват от доставчик на услуги, извършвани по електронен път при определяне на постоянния адрес или обичайно пребиваване на получателя на тези услуги – данъчно незадължено лице съгласно общата презумпция на чл. 24б, б. „г“ от същия Регламент ( с две непротиворечащи си доказателства), както и в случаите, когато доставчикът желае да обори една от специалните презумпции, включени в членове 24а и 24б, б. „а“–„в“ от същия Регламент (с три непротиворечащи си доказателства). Като доказателства, съгласно чл. 24е от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013, които доставчикът на услуги, извършвани по електронен път, по които получателят е данъчно незадължено лице, могат да се използват следните данни:
– адрес на фактуриране на клиента;
– интернет протокол (IP адрес) на устройството, използвано от клиента, или друг метод на позициониране;
– банкова информация като мястото, където е открита банковата сметка, използвана за плащане, или адреса на фактуриране на клиента, с който разполага банката;
– код на държавата за мобилни услуги (MCC) от международния идентификатор на мобилен абонат (IMSI), съхраняван на SIM (Subscriber Identity Module) картата, използвана от клиента;
– местоположение на стационарната линия на клиента, чрез която му се предоставя услугата;
– друга търговска информация
Следва да имате предвид, че изброяването е неизчерпателно, тъй като при визирането в чл. 24е, б. „е“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на широкото определение „друга търговска информация“, може да се извърши позоваване на множество релевантни факти.
В случаите, когато въз основа на наличните доказателства дружеството Ви като доставчик на доставка на услуги, извършвани по електронен път, определи две държави, където получателят е установен, когато е данъчно незадължено юридическо лице или пребивава, когато е физическо лице, трябва да изберете държавата на данъчно облагане в съответствие с член 24 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013. Съгласно чл. 24 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013, когато доставки на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, се предоставят на данъчно незадължено лице, което е установено в повече от една държава или има постоянен адрес в една държава, но обичайното му пребиваване е в друга, приоритет се дава:
– при получател данъчно незадължено юридическо лице – мястото, където се изпълняват функциите на неговото централно управление, освен ако има доказателства, че услугите се използват на друго място на установяване на това данъчно незадължено юридическо лице;
– при получател физическо лице – обичайното пребиваване на това лице. Постоянният адрес следва да се използва само ако има доказателства, че услугите се използват там.
С цел подпомагане на по-доброто разбиране на промените, които влизат в сила през 2015 г., на законодателството на Европейския съюз при облагането с данък върху добавената стойност във връзка с промяната на мястото на изпълнение при доставка на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице, Европейската комисия е издала Обяснителни бележки, които са публикувани в интернет на страницата на Националната агенция за приходите – www.nap.bg. Обяснителните бележки съдържат практически и неофициални насоки как следва да се прилага правото на Европейския съюз, въз основа на становищата на Генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“ на Комисията.
Трети въпрос: Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗДДС, доставчик е лицето, което извършва доставката на стока или услуга, а по смисъла на ал. 2 от същата разпоредба, получател е лицето, което получава стоката или услугата.
Тъй като сте представили извадка от общите условия с онлайн платформата /извадка/ са възможни две хипотези:
– Платформата има качеството на посредник и действа от чуждо име и за чужда сметка, за което получава възнаграждение за посредническата услуга без да е налице прехвърляне на собствеността върху изготвените курсове. Платформата може да извършва посредническа услуга от името и за сметка на доставчика /българската фирма/ или посредническа услуга от името и за сметка на получателите /студентите/. В тази хипотеза онлайн платформата ще предоставя само посредническа услуга, а няма да изпълнява ролята на доставчик на курсове на обучение.
В този случай получател по доставката са студентите – крайни потребители.
– Платформата разпространител на курсове за обучение действа като посредник от свое име и за чужда сметка.
Редът за облагане на доставките, възникващи при комисионни продажби, осъществявани от името на едно лице, но за сметка на друго, е регламентиран в чл. 127 от ЗДДС и в тези случаи се приема, че платформата е получила и предоставила услугите. В тези случаи са налице две доставки:
1. доставка между комисионера/довереника и третото лице, за която датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа на доставката се определят по общите правила на този закон;
2. доставка на стоката или услугата, предмет на доставката по т. 1, между комитента/доверителя и комисионера/довереника, за която датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа на доставката се определят, както следва:
а) когато комисионерът/довереникът действа за сметка на комитента/доверителя във връзка с продажба, датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на закона, но не може да бъде по-късна от датата на възникване на данъчното събитие по т. 1, данъчната основа на доставката е данъчната основа на доставката по т. 1, намалена с възнаграждението на комисионера/довереника;
б) когато комисионерът/довереникът действа за сметка на комитента/доверителя във връзка с покупка, датата на възникване на данъчното събитие се определя по общите правила на закона, но не може да бъде по-ранна от датата на възникване на данъчното събитие по т. 1, а данъчната основа на доставката е равна на данъчната основа на доставката по т. 1, увеличена с възнаграждението на комисионера/довереника
Четвърти въпрос:
По прилагане на ЗДДС:
По отношение на ЗДДС следва да имате предвид, че безвъзмездното предоставяне на купони на клиенти на дружеството по повод курсове, рекламни кампании и др. по аргумент от чл. 2 на ЗДДС е извън системата на данък върху добавената стойност.
При последващо използване на безвъзмездно предоставените купони за курсове, предоставени от дружеството, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗДДС.
В този случай, следва да определите мястото на изпълнение на доставката, данъчното събитие /възниква в последния ден от месеца, през който е предоставена услугата – чл. 25, ал. 3, т. 3 от ЗДДС/, изискуемостта, данъчната основа /определена по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС/ и платеца на данъка.
По прилагане на ЗКПО:
В запитването няма точна информация как, по какъв ред, по какви критерии, в какви стойностни размери, какво счетоводно отразяване ще има, на кои лица, частично или като цяло ще се предоставя съдържанието на курсовете чрез безплатните купони. Поради обстоятелството, че в запитването не е изложена изчерпателно и точно фактическата обстановка, настоящото становище е принципно.
В ЗКПО няма определение на понятието „маркетинг“. Съгласно български тълковен речник под термина маркетинг се разбира проучване на пазара с оглед търсенето и предлагането на стоки. Дейностите, които обхваща маркетинга, са много. Една част от маркетинга е рекламата на предлаганите продукти.
Счетоводните разходи за реклама по принцип са признати за данъчни цели, когато са документално доказани, свързани са с дейността на предприятието и отговарят на съдържанието на определението, дадено в § 1, т. 33 от допълнителните разпоредби на ЗКПО. „Разходи за реклама“ са разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност.
Определението е широко формулирано. Предназначението му е да обхване за данъчни цели разходите за реклама, извършвана от всички данъчно задължени по ЗКПО лица, с разнороден предмет на дейност. От определението могат да се направят следните изводи:
– за да се третира даден разход като разход за реклама, същият следва да бъде извършен с цел популяризиране на продукта, който се продава от данъчно задълженото лице. В общоприетия смисъл, „популяризирам” означава „излагам в общодостъпна форма, разпространявам нещо, правя го широко известно“. Рекламата е насочена към неограничен кръг лица – потенциални клиенти и по никакъв начин не е обвързана с направена вече покупка на предлаганите продукти;
– разходи за реклама могат да са подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице;
– разходите във връзка с рекламата следва да бъдат в рамките на обичайното за извършваната от данъчно задълженото лице дейност
Предвид посочените характеристики на разходи за реклама, при отчитането на такива, те биха били признати за данъчни цели, ако отговарят на определението дадено в закона.
Когато разходите не могат да бъдат определени като такива за реклама, е необходимо да бъдат изследвани и преценени като разходи за дарения. Същите биха могли да бъдат признати само, ако отговарят на условия на чл. 31 от ЗКПО. При липса на съответствие с изискванията на посочената норма като цяло с всички нейни алинеи, разходът няма да бъде признат за данъчни цели на основание чл. 26, т. 7 от ЗКПО.
Освен посоченото до тук е необходимо да бъде разгледана хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО. Съгласно тази норма, за отклонение от данъчно облагане се смята безвъзмездното предоставяне за ползване на материални или нематериални блага, които са собственост на дружеството. В този смисъл, безвъзмездното предлагане на продукт от дейността на едно предприятие за неговите клиенти, би било разглеждано като отклонение от данъчно облагане. В случаите на отклонение от данъчно облагане съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание условията или правната форма на сделките. Под внимание се взема тази данъчна основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Следователно, при предоставяне на безплатни купони във Фейсбук пазарната цена на курсовете е необходимо да бъде част от данъчната основа за облагане с корпоративен данък.
Пети, шести, седми, осми, девети и десети въпрос: По прилагане на Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006 г./:
Съгласно § 1, т. 87 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДДС „електронен магазин“ е интернет-сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите и който има вградена функционалност за избор, включване и изключване на стоки/услуги в потребителска кошница, за въвеждане на информация за купувача, адреса на доставката и за избор на метод на плащане.
От изложеното в запитването става ясно, че дружеството ще се регистрира в онлайн платформа, регистрирана в Делауеър, САЩ /с филиал за ЕС в Ирландия/, чрез която ще се предлагат и продават курсовете. В този случай, ако посочената платформа отговаря на определението за „електронен магазин“, съдържащо се в § 1, т. 87 от ДР на ЗДДС, за дружеството ще е налице задължение за подаване на информацията по чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. за същата.
Съгласно чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г., лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно Приложение № 33.
В посоченото Приложение № 33 на Наредба № Н-18/20006г. изчерпателно е посочена информацията, която следва да подадат лицата, извършващи продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин.
Лице, което извършва продажби чрез електронен магазин, но не приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон /например: банкови парични преводи и пощенски парични преводи/, не попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, съответно за него не е налице задължение по чл. 52м за подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006г.
В запитването е посочено, че инструктурите имат право да издават безплатни купони за курсовете, които се предлагат във Фейсбук с маркетингова цел. За набиране на популярност дружеството ще използва Instagram и YouTube. Предвид неизяснената фактическа обстановка, следва да се отбележи, че само и единствено при използването на платформи за обява и реклама, за дружеството няма да е налице задължението по чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г.
Следва да се отбележи, че по желание на лицето, същото може да бъде включено в публичния електронен списък на електронните магазини, който НАП поддържа и е достъпен на интернет страницата на агенцията, след подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006г.
По отношение на въпроса, свързан със задължението на дружеството да регистрира и отчита извършените услуги чрез фискално устройство и кога следва да се издава фискален бон при условие, че плащането се извършва чрез PayPal и Payoneer, следва да имате предвид следното:
От изложеното в запитването не става ясно как и на кого се извършва плащането на курсовете от крайния потребител. В този смисъл, изразявам следното принципно становище:
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал. 1.
По аналогично запитване Национална агенция за приходите /НАП/ е отправила запитване до Българска народна банка /БНБ/ доколко плащанията, извършвани чрез Paypal, могат да бъдат определени като плащания чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга.
Българска народна банка /БНБ/ е уведомила НАП, че плащанията през Paypal се извършват от Paypal (Europe) S.a.r.l. et Cie S.C.A, която е кредитна институция, лицензирана в държава- членка на Европейския съюз – Люксембург. Сред сделките, които са включени в уведомлението, относно извършване на дейност на територията на Република България, е издаването на електронни пари.
Електронни пари по смисъла на чл. 76, ал. 2 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ са парична стойност, съхранявана в електронна, включително магнитна форма, която представлява вземане към издателя, издава се при получаване на средствата с цел извършване на платежна операция и се приема от физическо или юридическо лице, различно от издателя на електронни пари. В този смисъл, паричната стойност на електронните пари може да се съхранява на карта /предплатена карта/ или на сървър /като достъпът се осъществява чрез интернет/.
Операциите с електронни пари не следва да бъдат приравнявани към платежните операции, свързани с изпълнение на кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод, които представляват отделни платежни услуги по смисъла на чл. 4 от ЗПУПС. Кредитният превод, директният дебит или наличният паричен превод са платежни услуги, които могат да се използват за операциите по прехвърляне на средства от платеца към издателя на електронни пари и от издателя на електронни пари към получателя, във връзка с издаването и обратното изкупуване на електронните пари.
На основание цитираните разпоредби и отговорът на БНБ, при извършване на продажби, които са платени чрез електронни пари чрез Paypal, за дружеството съществува задължението за регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство.
В частта, касаеща приложението на ЗДДС, са коментирани следните две хипотези:
– Платформата има качеството на посредник и действа от чуждо име и за чужда сметка, за което получава възнаграждение за посредническата услуга без да е налице прехвърляне на собствеността върху изготвените курсове. Платформата може да извършва посредническа услуга от името и за сметка на доставчика /българската фирма/ или посредническа услуга от името и за сметка на получателите /студентите/. В тази хипотеза онлайн платформата ще предоставя само посредническа услуга, а няма да изпълнява ролята на доставчик на курсове на обучение. В този случай получател по доставката са студентите – крайни потребители.
– Платформата разпространител на курсове за обучение действа като посредник от свое име и за чужда сметка.
В тези случаи следва да се има предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. По силата на тази норма, когато задълженото лице извършва дейност като комисионер от чуждо име и за чужда сметка или събира суми от името и за сметка на друго лице, продажбите се регистрират чрез ФУ на доверителя, или чрез ФУ на комисионера. Когато регистрирането на продажбите се извършва чрез ФУ на доверителя, продажбите се регистрират по общия ред. Когато продажбите се регистрират чрез ФУ на комисионера, ФУ се програмират така, че продажбите на доверителя да се регистрират като продажби в отделен департамент за всеки доверител, като департаментът посочва името на доверителя. В този случай в дневния финансов отчет на комисионера се отпечатва оборотът на всеки доверител и в книгата за дневните финансови отчети на страницата за последния ден от месеца комисионерът сумира и вписва натрупания оборот от продажбите за месеца по доверители. Договорът, сключен между доверителя и комисионера за извършване на продажби от чуждо име и за чужда сметка, е документът, доказващ при необходимост основанието за прилагане на цитирания ред.
По отношениe на въпроса, касаещ възможността дружеството да издава фактури от Приложението за онлайн фактуриране на КиК Инфо:
Националната агенция за приходите (НАП) има определени компетентности, които са регламентирани с разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП). Съгласно разпоредбите на ЗНАП, в компетентност на Изпълнителния директор на НАП е издаването на методологически указания и съответно разяснения по прилагането на данъчното и осигурителното законодателство.
В този смисъл, поставеният въпрос е извън компетентността на НАП, а касае търговска организация на дружеството.
По отношение на въпроса, касаещ изискванията към софтуерите за управление на продажбите в търговските обекти:
Легална дефиниция на понятието „софтуер за управление на продажби в търговски обект“ е дадена в разпоредбата на § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС: „Софтуер за управление на продажби в търговски обект“ е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.
Определение на понятието „управление на продажбите“ е дадено в § 1, т. 19 от ДР на Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ, а именно: „управление на продажбите“ чрез използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект е процес по автоматизирана обработка на информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.
Задължително изискване, заложено в горепосоченото определение, е съответният софтуер да се използва в търговски обект, в който се извършват продажби и е налице задължение за издаване на фискални касови бележки.
С оглед гореизложеното, на първо място, за да бъде определен използваният от дружеството софтуер като СУПТО, същият следва да е използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки/услуги в търговски обект, за който е налице задължение за издаване на фискален бон.
От изложеното в запитването не става ясно дали дружеството ще използва софтуер за управление на продажбите си.
Следва да се отбележи, че ако дружеството използва софтуер, който обработва и съхранява в база данни въвежданата информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и отразява тяхното предоставяне/заплащане, както и ако същият има функционалност за издаване на фактури, които се отпечатват през него за направено плащане в брой или чрез наложен платеж чрез фискално устройство, то същият следва да се счита за СУПТО по смисъла на ДР на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. и следва да отговаря на изискванията в Наредбата.
Поради липсата на конкретна информация за софтуера на онлайн магазина, становището е принципно, като следва да се имат предвид следните схеми за търговия с електронен магазин:
1. Търговец, извършва продажби чрез онлайн платформа:
1.1. Онлайн-платформата не притежава характеристиките на СУПТО:
Вариант 1: Електронният търговец /Е-търговец/ не използва СУПТО.
Търговецът извършва дейността си от обект, в който няма СУПТО. Продажбите чрез тази платформа се отчитат с издаване на фискална касова бележка /ФБ/ от ЕКАФП в обекта /ако видът плащане изисква издаване на ФБ/.
Вариант 2: Е-търговецът използва СУПТО:
Допуска се търговецът да импортира в СУПТО получаваните заявки за продажби, направени в онлайн-платформата. Прилагат се правилата за импорт в СУПТО от други източници, които не са СУПТО.
Допустимо е търговецът да въвежда ръчно в СУПТО получените от онлайн-платформата данни за продажби /например ако за тях се получават известия по имейл/.
1.2. Онлайн-платформата притежава характеристиките на СУПТО.
Вариант 1: Е-търговецът използва софтуера на онлайн-платформата за управление на продажбите си. Онлайн-платформата трябва да отговаря на всички изисквания за СУПТО съгласно Приложение № 29 от Наредба № Н-18/2006 г.
Вариант 2: Е-търговецът не използва софтуера на онлайн-платформата за управление на продажбите. Управлението на продажбите се извършва чрез друг софтуер – СУПТО, за който е декларирано съответствие с изискванията на наредбата.
Изисквания:
1. Всички заявки за продажби (поръчки), направени чрез онлайн-платформата, се импортират чрез автоматизиран интерфейс в използвания СУПТО и се обработват в него.
В случай, че онлайн-платформата не предоставя възможност за автоматизиран интерфейс със СУПТО, се допуска импорт от файлове.
2. Е-търговецът е длъжен да предостави, при поискване от органи по приходите /ОП/, пълен достъп до профила си в онлайн-платформата.
3. При импорта, СУПТО осигурява зареждане в базата данни на всички заявки/поръчки от онлайн-платформата в пълен обем и с непроменено съдържание.
4. В момента на импорт, СУПТО генерира уникален номер на продажбата /УНП/ на всяка заявка/поръчка.
5. За всички импортирани заявки/поръчки се съхранява следната структурирана информация:
– Дата и време на импорт в СУПТО;
– Източник на импорта – наименование на онлайн – платформата, име/псевдоним/идентификатор на търговеца в платформата;
– Уникален номер на заявката/поръчката, присвоен в онлайн-платформата;
– Пълни данни за всяка импортирана заявка/поръчка
6. За всички импортирани заявки/поръчки, софтуерът прави обвръзка между номерата им, присвоени в онлайн-платформата и генерираните за тях УНП.
2. Търговец извършва продажби в интернет чрез софтуер на електронен магазин:
2.1. Търговецът използва за електрон