прилагане на Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Изх. № 24-39-36
Дата:30.03.2015 год.
ЗДДС, чл. 133, ал. 6;
ЗДДС, чл. 135, ал. 3;
ДР на ЗДДС, § 1, т. 63.
Относно: прилагане на Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Внае постъпило Ваше писмено запитване, заведено с вх. № 24-39-36 от 12.03.2015 г., в което поставяте въпроси, свързани с прилагането на разпоредбите ЗДДС, като излагате следната фактическа обстановка:
Дружество желае да стане акредитиран представител по смисъла на чл. 135 от ЗДДС на търговско дружество, регистрирано в Швейцария.
В разпоредбата на чл. 135, ал. 3 от ЗДДС е предвидена солидарна и неограничена отговорност на акредитирания представител за задълженията на чуждестранното лице по ЗДДС. Тази отговорност не се прилага в случаите по чл. 133, ал. 6 от ЗДДС, когато чуждестранното лице е установено в трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ.
Съгласно дефиницията на § 1, т. 63 от Допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ДР на ЗДДС) „Трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ“ е трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ, сходна по обхват с тази, предвидена в Директива 76/308/ЕИО на Съвета от 15.03.1976 г. за взаимопомощ за установяване на вземания във връзка с определени налози, митнически сборове, данъци и други мерки (Директива 76/308/ЕИО) и Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 07.10.2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност (Регламент № 1798/2003).
Между България и Швейцария е подписана Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото (СИДДО), ратифицирана със Закона за ратифициране на спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, приет на 26.02.2013 г., обнародван в Държавен вестник бр. 23 от 08.03.2013 г.
Между Европейската общност (ЕО) и Конфедерация Швейцария е подписано и Споразумение за предвиждане на мерки, еквивалентни на тези, предвидени в Директива 2003/48/ЕО относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания.
Във връзка с изложеното е поставен следния въпрос:
При наличието на посочените международни актове ще отпадне ли отговорността на акредитирания представител по чл. 135, ал. 3 от ЗДДС?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относиматанормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище по поставения от Вас въпрос:
Предвид разпоредбата на чл. 135, ал. 3 във връзка с чл. 133, ал. 6 и § 1, т. 63 от ДР на ЗДДС, акредитираният представител носи солидарна и неограничена отговорност за задълженията на чуждестранното лице по ЗДДС, освен ако страната, в която то е регистрирано, и Република България са подписали международноправен акт, който е влязъл в сила, урежда правни инструменти за взаимопомощ и тази взаимопомощ е сходна по обхват с предвидената в Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003.
С оглед текста на разпоредбите на Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003 се налага изводът, че обхватът на предвидената в тях взаимопомощ включва установяване и събиране на публични вземания за ДДС на една държава-членка със съдействието на компетентните органи на друга държава-членка. Регламент № 1798/2003 урежда процесуални възможности за обмен на информация от значение за установяването на публични вземания за ДДС, както е изложено в чл. 1, § 2 от същия. Директива 76/308/ЕИО урежда възможности за събирането на определени публични вземания, включително за ДДС, например ред за обмен на информация /чл. 4/, за връчване на съобщения /чл. 5/, за налагане на обезпечителни мерки /чл. 13/, за събиране /чл. 9/ и изплащане на вземания/чл. 6/. Предвид изложеното, в конкретния случай, за да бъде освободен акредитирания представител от отговорността по чл. 135, ал. 3 от ЗДДС е необходимо между Република България и Конфедерация Швейцария да съществуват и действат международноправни актове, уреждащи механизми за взаимодействие в областта на установяването и събирането на задължения за ДДС на лица, установени в едната от двете държави.
Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото предвижда възможност за обмен между двете държави на информация, отнасяща се до администрирането и привеждането в изпълнение на вътрешните законодателства относно данъци от всякакъв вид /чл. 26/. Изрично е посочено, че обменът на информация не е ограничен от приложното поле на спогодбата. В СИДДО не е уреден механизъм за взаимопомощ, сходна по обхват с предвидената в Директива 76/308/ЕИО т.е. липсва механизъм за събиране на вече установени от органи на едната договаряща държава вземания със съдействието на органите на другата договаряща държава.
Такъв механизъм не е регламентиран и в посоченото Споразумение за предвиждане на мерки, еквивалентни на тези, предвидени в Директива 2003/48/ЕО относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания. От друга страна предвиденият в споразумението ред за обмен на информация /чл. 10/ е приложим до ограничен брой случаи, в които поведението на правния субект може да бъде квалифицирано като данъчна измама или друго подобно със „същото ниво на незаконност“ съгласно законодателството на запитаната държава, и е свързано с доходи от спестявания под формата на лихвени плащания по смисъла на споразумението.
Между ЕС и Швейцария е подписано и Споразумение за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси, ратифицирано със Закона за ратифициране на споразумението за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси и на заключителния акт към него, обнародван в Държавен вестник, бр. 86 от 03.10.2008 г. Същото, обаче, макар и да предвижда механизми за обмен на информация и взаимопомощ в случаи, свързани със задължения за ДДС, се прилага само в тези от случаите, в които административното производство е свързано с предстоящо или вече образувано наказателно производство. Споразумението предвижда и праг от 25 000 евро на предполагаемия размер на задълженията, под който запитаният орган може да счете случая за незначителен и да отхвърли отправеното искане за сътрудничество. Поради това считам, че взаимопомощта, регламентирана с това споразумение не може да се възприеме като сходна по обхват с предвидената в Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003.
Предвид изложеното считам, че в конкретния случай между Република България и Конфедерация Швейцария липсва международноправен акт, регламентиращ взаимопомощ, сходна по обхват с предвидената в Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003, респективно липсва правно основание годно да освободи акредитирания представител от отговорността по чл. 135, ал. 3 от ЗДДС.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/

Оценете статията

Вашият коментар