Относно: Прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и осигурителното законодателство
В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ….. постъпи писмено запитване с вх. № 94-00-10 от 02. 02. 2021 г.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Физическо лице е гражданин на Република България (РБългария) и Кралство Нидерландия (КНидерландия). Лицето работи по трудов договор и е осигурено на територията на КНидерландия.
Същото има намерение да регистрира еднолично дружество с ограничена отговорност в РБ. Предметът на дейност ще бъде предоставяне на онлайн услуги и дигитален маркетинг.
Поставени са следните въпроси:
1. Има ли сключена СИДДО между РБългария и КНидерландия?
2. При положение, че физическото лице е осигурено от работодател от КНидерландия на доход над максималния осигурителен за РБългария, следва ли да плаща осигуровки като самоосигуряващо се лице на територията на РБългария?
3. Дружеството ще предоставя онлайн услугите на български и чуждестранни компании и физически лица от територията и на двете държави. Как следва да декларира и плаща корпоративния си данък?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
С Указ № 13 от 18.01.2021г. e постановено да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Нидерландия за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и предотвратяване на отклонението и заобикалянето на данъчно облагане, приет от 44-то Народно събрание на 14 януари 2021г. (Обн. ДВ. бр.7 от 26 Януари 2021г.)
По въпроси свързани с прилагане на спогодбата следва да се обръщате към Дирекция „Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане“ към Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП).
По втори въпрос:
По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) №987/2009 за установяване на процедура за прилагането на Регламент (ЕО) №883/2004.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл.11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава-членка са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
В чл. 13 на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени изключения от основното правило в различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две и повече държави-членки. С оглед прилагането на правилата при определяне на приложимото законодателство по отношение на лицата, осъществяващи дейност в две и повече държави-членки, преди всичко е необходимо да се дефинира дали те са наети или самостоятелно заети лица.
За целите на прилагането на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 квалифицирането на лицето като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата-членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент № 883/2004).
В тази връзка, следва да се има предвид, че по отношение на България към категорията “заети лица” спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО, а към категорията “самостоятелно заети лица” – самоосигуряващите се лица съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, както и полагащите труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО.
На основание чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009, във всички случаи, когато едно лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка, в която пребивава. Институцията на държавата-членка по пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него законодателство.
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е, че се определя държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки. При определяне на дължимите осигурителни вноски, всички дейности и доходи в две или повече държави–членки се считат за реализирани на територията на компетентната държава–членка (основание чл. 13(5) от Регламент № 883/2004). Освен превеждане на осигурителните вноски националното законодателство на компетентната държава–членка може да предвижда задължения за регистрации, подаване на информация за осигуреното лице и др.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 – „Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя“, издаден от институцията на държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Предназначението на формуляра е да доказва, че лицето е подчинено на законодателството на съответната държава–членка, респективно че е освободено от прилагане на законодателството на други държави–членки, с които би могло да възникне правна колизия.
От цитираните разпоредби следва, че след като Вие ще упражнявате трудова дейност едновременно на територията на България и Нидерландия, трябва да уведомите институцията по пребиваване, която да определи приложимото за Вас осигурително законодателство, което ще се прилага за цялата Ви трудова дейност на територията и на двете държави-членки.
Обръщам Ви внимание, че лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване (самоосигуряващите се лица) се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Задължението им за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
На основание чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.
Следователно при започване на всяка трудова дейност, в случая като самоосигуряващо се лице – собственик в търговско дружество, Вие трябва да подадете „Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице“ (декларация обр. ОКд-5), в която да посочите от коя дата упражнявате дейността. Със същата декларация избирате и вида на осигуряването.
В заключение Ви уведомявам, че ако компетентната институция на държавата-членка по пребиваване определи за Вас приложимо българското законодателство, то следва да внасяте осигурителни вноски в България, включително за дейностите и доходите от други държави–членки.
При положение обаче, че за Вас бъде определено приложимо законодателството на другата държава–членка (в случая Нидерландия), в България не дължите осигурителни вноски. Подадената декларация ОКд-5 ще показва, че Вие упражнявате дейност в България и сте направил избор за вида на осигуряване. При евентуална промяна на обстоятелствата, например прекъсване на дейността в другата държава-членка и продължаване дейност единствено в България, т.е. само в една държава-членка, Вие ще внасяте осигурителни вноски в България според направения избор с декларация обр. ОКд-5.
По трети въпрос:
Тъй като при запитването е представена ограничена фактическа обстановка, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) местните юридически лица са данъчно задължени за печалбата и за разходите, посочени в част четвърта на закона.
На основание чл. 3, ал. 2 от ЗКПО местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина.
Печалбите се облагат с корпоративен данък, а разходите, посочени в този закон (представителни, социални разходи в натура и разходи в натура, определени с чл. 204 от ЗКПО), се облагат с данък върху разходите (чл. 5 от ЗКПО).
Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. С годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността (чл. 92, ал. 1 и ал. 3 от ЗКПО).
Когато дружество формира място на стопанска дейност в чужбина, то прилага разпоредбата на чл. 92, ал. 6 от ЗКПО – данъчно задължените лица прилагат към годишната данъчна декларация доказателства за размера на внесените в чужбина данъци. Изречение първо не се прилага за печалби/доходи от източник в чужбина, по отношение на които в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане „освобождаване с прогресия“.
Дали българско юридическо лице формира място на стопанска дейност (МСД) се установява в зависимост от регламента на съответната спогодба и правилата, въведени в чуждата държава.
Доколкото българското дружество няма да формира МСД в КНидерландия, то следва да се отчита и да прилага българското счетоводно и данъчно законодателство.
В случай, че дружеството формира МСД в КНидерландия, неговото счетоводно и данъчно отчитане следва да се подчинява на съответните чужди закони. Счетоводният резултат, отчетен от МСД, е необходимо да се обобщи със счетоводния финансов резултат на дружеството, реализиран в страната и да се подаде годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчната печалба отчетена в чужбина и страната. В съответствие с разпоредбите на конкретната спогодба ще се приложи метод за освобождаване от двойно данъчно облагане. При прилагането на метод за освобождаване от данъчно облагане дружеството следва да попълни Приложение № 2 за печалби (доходи), обложени в чужбина, за които се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане (образец 1012) към декларацията по чл. 92 от ЗКПО.
В допълнение, предвид извършването на услуги – на фирми и физически лица, дружеството следва да се съобрази и с разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност във връзка с регистрация и третиране на тези доставки по този закон.