ОТНОСНО: Прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) от юридическо лице с нестопанска цел
В Дирекция ОДОП постъпи Ваше писмено запитване с вх. № ….. от 23.06.2020 г.
В запитването е посочено, че юридическо лице с нестопанска цел получава членски внос. След промяна в устава членове ще бъдат и юридически лица. Предвижда се същите да подпомагат дейността на сдружението и за постигането на неговите цели да правят целеви вноски в размер, определен от Управителния съвет. Направените целеви вноски ще се използват от сдружението за подпомагане на членовете му.
Поставени са следните въпроси:
1. Целевите вноски, различни от определения в устава членски внос, следва ли да се третират като приходи от стопанска дейност по смисъла на ЗКПО?
2. Същите представляват ли облагаем оборот по смисъла на ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка и разпоредбите на ЗКПО и ЗДДС, изразявам следното становище:
По прилагането на ЗКПО:
В Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) не се съдържа определение за стопанска дейност. На основание чл. 1, т. 2 от закона обект на облагане е печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество.
Данъчно задължените по реда на ЗКПО лица са определени с разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 1 на закона и това са местните юридически лица, учредени по реда на българското законодателство.
От посоченото до тук е видно, че юридическо лице с нестопанска цел е възможно да бъде обложено с корпоративен данък, когато извършва сделки, посочени в чл. 1 от ТЗ. Изброяването на сделките в чл. 1, ал. 1 от ТЗ е неизчерпателно. Отправна точка при преценката дали дейността на юридическите лица, които не са търговци, попада в обхвата на чл. 1, т. 2 от ЗКПО е не толкова видът на сделките, а юридическият режим, на който последните са подчинени. Най-общо преценката дали резултатът (печалбата) от дадена дейност подлежи или не на облагане по реда на ЗКПО може да се базира на следния примерен критерий:
Резултатът не подлежи на облагане, когато:
* се реализира в резултат на действия от страна на юридическото лице, което не е търговец, които то е задължено да извърши по силата на нормативен акт и
* цената е определена в нормативен акт или в нормативен акт е заложено ограничение на цената до размера на извършените разходи.
В запитването е посочено, че сдружението събира членски внос и предвижда част от членовете на сдружението да правят „целеви вноски“. Тези вноски ще са по предварително определен размер. Не е ясен принципът на формиране на целевите вноски, както и ще получават ли членовете на сдружението нещо срещу тях. Също така не е ясно кои от членовете на сдружението ще получават подпомагане от тези средства и в какво се изразява това подпомагане. Необходимо е да се изясни дали целевите вноски ще имат характер на дарение.
От гледна точка на данъчното законодателство приходите от членски внос, се третират като приходи от нестопанска дейност и като такива не подлежат на облагане с корпоративен данък. Ако целевите вноски са дарения в полза на сдружението, за да може да извършва идеалната цел, за която е създадено, те са приходи за нестопанската дейност и следователно не участват във формирането на резултат за облагане с корпоративен данък. Дарението като правна сделка е уредено нормативно в чл. 225 – 227 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). То е договор, по силата на който дарителят преотстъпва веднага и безвъзмездно имуществено право на надарения, а той го приема. Дарението е едностранен договор, като същинско задължение възниква само за дарителя-да прехвърли свое имуществено право. Съществено при дарението е, че то е безвъзмезден договор. Отсъствието на насрещен еквивалент е характерна особеност, която отличава дарението от търговската сделка. С оглед разпоредбите на ЗКПО и ЗЗД като доказателство за действителността на дарението могат да послужат: договор за дарение; протокол; други доказателства, документиращи целите и условията на дарението, както и неговото предаване/приемане чрез приходни касови и банкови документи. Следователно доколкото направените целеви вноски се отчитат за нестопанската дейност и не се пренасочват за други цели, с които да се облагодетелстват членовете на сдружението срещу оказани услуги, не би следвало да се облагат с корпоративен данък.
Поради липсата на достатъчна информация, НАП не може да изрази конкретно становище относно това дали целевите вноски, различни от членски внос от членовете на сдружението представляват приходи от стопанска дейност за ЮЛНЦ. Както по-горе беше посочено, в ЗКПО няма определение за стопанска дейност, а критерий за облагане с корпоративен данък е извършването на сделки по чл. 1 от ТЗ и получаването на приходи от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество. В този смисъл, дали целевите вноски в сдружението са приходи от стопанска дейност, следва да се прецени като се вземе предвид посоченото до тук.
В заключение прилагането на разпоредбите на ЗКПО, ще е в зависимост от това доколко сдружението сключва сделки по чл. 1 от ТЗ и дали изпълнява или не посочения по-горе критерий за облагане с корпоративен данък.
По прилагането на ЗДДС:
Третирането на доставките с нестопански характер по реда и смисъла на Закона за данък върху добавената стойност e уредено с текста на чл. 44 от същия. Съгласно същата правна норма, освободена доставка е:
1.доставката на стоки и извършването на услуги от организациите по чл. 39, 40, 41 и 42, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност;
2.доставката на стоки и извършването на услуги от организации, които не са търговци, поставящи си цели от политически, синдикален, религиозен, патриотичен, философски, филантропски или граждански характер, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност или използвани за постигане на поставените цели;
3.доставката на стоки и предоставянето на услуги от организациите по т. 2 в полза на членовете им срещу членски внос, определен в съответствие с правилата на тези организации;
4.предоставянето от самостоятелни групи лица, чиито дейности са освободени или не са облагаеми с данък, на услуги на членовете им, които са пряко необходими за осъществяване на тяхната дейност, когато групите изискват от своите членове само възстановяване на дела им от общите разходи.
Следва да се обърне внимание, че на основание ал. 2 на същата правна норма, гореизброените доставки са освободени, доколкото не водят до нарушаване на правилата за конкуренцията.
За целите на задължителната регистрация по чл. 96, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, облагаем оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
-облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка на данъка;
-доставки на финансови услуги по чл. 46 от закона; и
-доставките на застрахователни услуги по чл. 47 от същия нормативен акт.
По силата на чл. 96, ал. 3 от закона, в облагаемия оборот не се включват доставките на финансови и застрахователни услуги, когато същите не са свързани с основната дейност на лицето.
Предвид изложеното в горепосоченото запитване, в случай, че представляваното от Вас юридическо лице с нестопанска дейност извършва доставки в някоя от хипотезите на чл. 44 от материалния закон срещу събираните суми от членовете му под формата на членски внос или целеви вноски в полза на някои от членовете му (юридически лица), същите не следва да формират оборот за задължителна регистрация на основание чл. 96 от ЗДДС до колкото, същите не нарушават правилата за конкуренцията.
Настоящото становище е принципно въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.