Изх. № 24-39-131
Дата:18.11.2015 год.
ЗКПО, чл. 26, т. 6;
ЗКПО, чл. 27, ал. 1, т. 2;
ЗКПО, чл. 28;
ЗКПО, чл. 29;
ЗКПО, чл. 204, т. 2;
ДР на ЗКПО, § 1, т. 34;
ЗДДС, чл. 26, ал. 2;
ЗДДС, чл. 69, ал. 1;
ЗДДС, чл. 70, ал. 1, т. 2;
ЗДДС, чл. 70, ал. 3, т. 6;
ЗДДС, чл. 79;
ППЗДДС, чл. 66, ал. 1;
ППЗДДС, чл. 66, ал. 2;
ППЗДДС, чл. 84;
КТ, чл. 140, ал. 3;
КТ, чл. 285.
Относно: прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС)
Внае постъпило Ваше писмено запитване, препратено по компетентност и заведено с вх. № 24-39-131 от 07.10.2015 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
1. „…….БЪЛГАРИЯ“ ЕООД има над 100 обекта за търговия с неспециализирани стоки. Някои от обектите работят 24 часа в денонощието и съответно служителите в тях полагат нощен труд. Съгласно чл. 140, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) дружеството, в качеството му на работодател, е длъжно да осигурява на работниците и служителите, полагащи нощен труд, топла храна и ободряващи напитки. Храната, която дружеството предоставя на служителите, е собствено производство, а напитките са стоки, закупени от доставчици на дружеството. Предоставените храни и напитки се изписват на разход и се признават като разходи за дейността.
2. В някои обекти дружеството работи с партньори, с които е сключило договори, съобразно които тези партньори работят от името и за сметка на „……….. БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като стоките са собственост на последното. Когато при извършване на инвентаризация се установят липси на стоки, липсващите стоки се префактурират на партньорите, като във фактурите се начислява ДДС в размер 20 на сто. Част от стоките са лотарийни билети, за закупуването на които „……… БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не е упражнявало право на приспадане на данъчен кредит и които се продават на крайните клиенти по номинална стойност, без да се начислява данък върху добавената стойност.
3. За нарушаване на разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18) дружеството е санкционирано, но тъй като извършеното нарушение е по вина на лицето, извършващо сервизното обслужване (сервизната фирма), „…………БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е поискало да бъде обезщетено от това лице.
4. „………….. БЪЛГАРИЯ“ ЕООД предоставя на част от персонала допълнително здравно осигуряване. Причината да не се предоставя допълнителното здравно осигуряване на целия персонал е, че в някои от обектите се наема временен персонал за периода м. май – м. септември, както и че в обектите има текучество.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли дружеството да прави корекция на ползвания данъчен кредит за закупуването на материалите за производство на храната и закупените напитки, които дружеството предоставя на своите служители?
2. При фактурирането на разходите за липси на лотарийни билети към партньорите следва ли дружеството да начислява данък върху добавената стойност? Следва ли разходите за липси и приходите от префактурирането на липси към партньорите да се посочват в годишната данъчна декларация в увеличение и намаление на счетоводния финансов резултат или при условие, че се отчитат по разчетна сметка, това не е необходимо?
3. Правилно ли е документирането на обезщетението да бъде извършено без да бъде издаван данъчен документ и следва ли да отразим като данъчно непризнат разход глобата по наказателното постановление и като данъчно непризнат приход полученото обезщетение? Може ли да се използва разчетна сметка или е задължително да се посочва в годишната данъчна декларация в увеличение и намаление на счетоводния финансов резултат?
4. Признат ли е за данъчни цели разходът за допълнително здравно осигуряване?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относиматанормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Правото на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС възниква и се упражнява по общите правила на чл. 69, при ограниченията на чл. 70, и при условията на чл. 71 от закона. На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, регистрираното лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. В този смисъл правото на приспадане на данъчен кредит е в пряка зависимост от извършваните от лицето доставки, за които се използват получените стоки и услуги.
На основание чл. 70, ал. 3, т. 6 от ЗДДС, право на приспадане на данъчен кредит е налице за храната и/или добавките към нея, които се предоставят по реда на чл. 285 от КТ. Съгласно чл. 285 от КТ на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към храната. Условията и редът, при които се осигуряват безплатната храна и/или добавките към нея се определят с Наредба № 11 от 21 декември 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея. Според регламентираното с наредбата работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към нея за специфичен характер и специфична организация на труда. Безплатна храна и/или добавки към нея получават работници и служители само за дните, когато работят при условията на чл. 2 от наредбата. На основание чл. 3 от същата наредба по време на нощни смени или при полагане на нощен труд на работниците и служителите се осигуряват тонизиращи или ободряващи напитки.
Доколкото става ясно от изложеното, в конкретния случай дружеството не е предприятие със специфичен характер и организация на труда, т. е. не е налице хипотезата на чл. 285 от КТ, предвид което разпоредбата на чл. 70, ал. 3, т. 6 от ЗДДС не е пряко приложима.
Съгласно чл. 140 от КТ при полагане на нощен труд работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд.Независимо от обстоятелството, че топла храна и ободряващите напитки не се осигуряват от работодателя съгласно чл. 285 от КТ, при условие, че същите се осигуряват по силата на чл. 140, ал. 3 от КТ, т. е. осигуряването им е задължение за работодателя, установено със закон, и е абсолютно нормативно условие, касаещо извършването на някои видове стопански дейности, при които трудовото законодателство изисква от работодателите гарантиране на здравословни и безопасни условия на труд, то очевидно същите са пряко свързани с независимата икономическа дейност на дружеството. Тъй като предназначението на една стока или услуга за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки обуславя наличието на право на приспадане на данъчен кредит за същите, то това право е налице относно стоки и услуги, чието осигуряване за нуждите на икономическата дейност е задължително и са предназначени за облагаемата дейност. На основание чл. 70, ал. 3, т. 6 от ЗДДС, право на приспадане на данъчен кредит е налице за храната и/или добавките към нея, които се предоставят по реда на чл. 285 от КТ. Чл. 285, ал. 2 от КТ предвижда условията и реда, при които се осигуряват безплатната храна и/или добавките към нея да се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването. Т.е. условията за признаването на право на данъчен кредит относно предоставена от работодател на работник безплатна храна и напитки в случая са определени въз основа на тяхната задължителност по силата на наредба. По аргумент за по-силното основание следва да се приеме, че е налице основание признаването на право на данъчен кредит при условие, че осигуряването им е задължение за работодателя, установено със закон. В този аспект не следва да се приеме, че е налице ограничението на правото на приспадане на данъченкредит, предвидено в чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
Не следва да се приеме, че по отношение на безплатната храна и ободряващите напитки, осигурявани по силата на чл. 140, ал. 3 от КТ, е налице основание за облагане на безвъзмездна доставка към работниците, доколкото същите се използват от работниците не за лични нужди, а за независимата икономическа дейност на дружеството. Предвид изложеното считам, че право на приспадане на данъчен кредит по отношение на начисления данък за получените стоки и услуги, предназначени за извършването на доставките на безплатна храна и ободряващи напитки по реда на чл. 140 от КТ, е налице на основание чл. 69 от ЗДДС.
По втори въпрос:
Относно прилагането на ЗДДС:
От изложеното в запитването става ясно, че при извършена инвентаризация са установени липси на стоки, включително лотарийни билети, като не е изяснено дали несъответствието между фактическите наличности на стоки и счетоводните данни по сметките се дължи на реални липси на стоки или и на неотчетени приходи от продажби.
При условие че са установени реални липси на стоки, които са собственост на дружеството, следва да се има предвид, че съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Редът и начинът за корекция е определен в чл. 66 от Правилника за прилагане на ЗДДС. Корекциите по чл. 79 от ЗДДС се извършват чрез издаване на протокол, който се издава най-късно на последния ден от данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата за извършване на корекцията и се отразява в дневника за продажбите и справка-декларацията за данъчния период, през който е издаден – чл. 66, ал. 1 и 2 от ППЗДДС.
Подчертавам, че доколкото не е уточнено лотарийните билети собственост на дружеството ли са или същото действа в качеството си на посредник, както и дали правото на собственост върху същите се прехвърля на фирмите партньори на дружеството, становище може да бъде изразено след изчерпателно изясняване на фактическата обстановка.
Относно прилагането на ЗКПО:
Предвид това, че изразяването на становища по прилагане на счетоводното законодателство е правомощие на дирекция „Данъчна политика” при , а не на , настоящото становище не претендира за изчерпателност, а има само насочващ характер.
Съгласно т. 4.5 от „Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия – общи разпоредби” разход е намаляването на икономическата изгода през отчетния период под формата на извеждане извън предприятието или намаляване на активите, или увеличаване на пасивите, което води до намаляване на собствения капитал, отделно от това, което подлежи на разпределяне между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал. При преценката дали липсите следва да бъдат отчетени к“