Прилагане на Закона за местни данъци и такси /ЗМДТ/

ОТНОСНО: Прилагане на Закона за местни данъци и такси /ЗМДТ/

В Дирекция ОДОП …. постъпи писмено запитване с вх. № 07-00-139 от 01.07.2019 г., относно прилагане на Закона за местни данъци и такси.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: През 2015 г. е закупен имот с къща, находящ се в с….. Подадена е декларация по чл. 14 от ЗМДТ, като са начислявани и плащани съответните данъци.
Изготвен е инвестиционен проект „Преустройство на жилищна сграда в къща за гости с пристройка, гараж и навес“, одобрен от община С на 30.05.2016 г. Проектът е изпълнен, като е издадено удостоверение по ЗУТ на 14.06.2019 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Преустройство на жилищна сграда в къща за гости с пристройка, гараж и навес“. В техническия паспорт е записано вид на строежа: сграда; предназначение на строежа: за жилищни нужди.
Във връзка с настъпилите промени е подготвена нова декларация по чл. 14 от ЗМДТ, в която е декларирано, че сградата ще се използва за жилищни нужди, не е основно жилище и не се използва с търговска цел. При подаване на декларацията служител от отдел „Мести данъци и такси“ към община С е заявил, че следва обекта да се декларира съобразно издаденото по ЗУТ удостоверение, а именно къща за гости, което ще доведе до по-висок данък и такса смет.
Не са приети аргументите, че обектът не е регистриран по Закона за туризма и се нарушава основен правен принцип, а именно, че ще се плаща такса смет, която не е генерирана от обекта „къща за гости“.
Зададени са следните въпроси:
1. Като какъв следва да се приеме обекта – като къща за гости /според издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация по ЗУТ/ или като жилище/къща /както ще се ползва?
2. Следва ли и по кой закон и член да се подаде ново заявление за промяна на статута на обекта – от къща за гости в жилище?
3. Кой е документът, който следва да се признае от служителите в отдел „Местни данъци и такси“ за определяне на вида на обекта и съответно размера на местните данъци и такси?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Първи въпрос: Въпросът за начина на деклариране и облагане с данък на къща за гости е тясно свързан с правния статут на тези обекти в нормативната уредба. Що се отнася до ЗМДТ, основно правило при оценяване и облагане на недвижими имоти по ЗМДТ е, че то се извършва съгласно предназначението на имотите според одобрения инвестиционен проект и другите строителни книжа.
За всяка отделна сграда в имота се подава отделна част II от декларация по чл. 14 от ЗМДТ. В тази част II се вписва предназначението на сградата /отделната сграда/. В обяснението на т. 1, към част II на декларацията е посочено, че предназначението на сградата се определя от преобладаващото й предназначение.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗУТ, сградите на основното застрояване се изграждат съобразно предназначението на урегулираните поземлени имоти, определено в подробен устройствен план. В ал. 2 на цитираната разпоредба е посочено, че сградите на основното застрояване по предназначение са жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други, както и сгради със смесено предназначение.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството е издало Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно изречение второ на чл. 1 от Наредбата, с нея се определят и класификаторът за начина на трайно предназначение на териториите, начина на трайно ползване и предназначение на недвижимите имоти.
В приложение № 4 към чл. 16, ал. 3 от Наредбата се съдържа класификатор за предназначение на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти и на самостоятелните обекти в тях.
Понятието „къща за гости“ законодателят е легализирал в определение, залегнало в разпоредбата на § 1, т. 27 от Допълнителните разпоредби на Закона за туризма, съгласно която това е жилищна сграда с ниска етажност в архитектурен стил, съответстващ на облика на селището и/или е обвързан с неговата история, която разполага с максимум 10 стаи за настаняване. Гостите ползват общи помещения, като: всекидневна, обзаведена кухня, трапезария или място за хранене и място за отдих в двора. Обектът се стопанисва от домакини, които живеят в същата жилищна сграда или в съседство и се грижат за обслужването и изхранването (минимум закуска) на гостите в условия, близки до домашните.
Предвид гореизложеното и при условие, че в одобрения инвестиционен проект и другите строителни книжа е вписано, че строежът е предназначен за жилищни нужди, къщата за гости следва да се декларира като жилищна сграда.
Втори въпрос: Следва да имате предвид, че съгласно чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ от ЗМДТ, при преустройство и при промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и при промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1.
Легално определение на понятието „промяна на предназначението“ се съдържа в разпоредбата на § 5, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията. По смисъла на посочената правна норма „промяна на предназначението“ на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане.
С оглед изложеното до тук, при преустройство и промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда за Вас възниква задължение да подадете декларация по чл. 14 от ЗМДТ в двумесечен срок от настъпване на промяната.
Трети въпрос: В ЗМДТ не е установено задължение за прилагане на доказателства от задълженото лице, но е регламентирана възможността служителите на общинската администрация да изискват документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане /чл. 12, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл. 18 от ЗМДТ/. Тяхна е преценката какви допълнителни доказателства да съберат с цел изясняване на всички факти и обстоятелства, имащи значение за обективното установяване на задълженията. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗМДТ, служителят на общинската администрация проверява подадените декларации и предоставената служебно информация по чл. 15, ал. 4, 6 и 7 и чл. 51, ал. 1. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва.

Оценете статията

Вашият коментар