ОТНОСНО: Прилагане на ЗДДС
В Дирекция ОДОП … постъпи писмено запитване с вх. № ….. от 16.06.2017 г. относно прилагане на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, ще извършва покупка на промишлени стоки от български доставчици, след което същите ще бъдат продавани чрез: ВОД, износ, онлайн-платформа на дружеството на клиенти от ЕС и трети страни, като спедицията ще се извършва от склад, разположен в ЕС. Стоките ще се транспортират до склада от България, т.е. ще е налице трансфер. Дружеството не е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка, в която е разположен складът. При трансфер на стоки е приложим чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС и тъй като е приравнено на възмездна доставка, дружеството начислява ДДС с протокол по реда на чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, който протокол се включва в дневника за продажби.
В запитването са зададени следните въпроси:
1. Дружеството има ли право на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, в качеството си на придобиващо дружество при трансфера на стоки, при условие че следващата доставка е облагаема, т.е. ще бъде ли третирано за нарушение, ако включеният в дневника за продажби данък за трансфер на стоки бъде включен и в дневника за покупки?
2. Ако отговорът е, че това ще се третира за нарушение, да се посочи кой текст от ЗДДС или друг нормативен акт се нарушава?
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС.
Доставките по чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС са с място на изпълнение на територията на страната предвид разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС. Място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ? към получателя.
Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, документирането на доставката по чл. 6, ал. 3, т. 3 от с.з.се извършва с протокол, който следва да бъде издаден не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, т. е. не по-късно от петнадесет дни от започване на транспорта.
На основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени, т.е издаденият от Вас протокол по чл. 117, ал. 1, т. 3 от закона следва да бъде отразен в дневника за продажбите за данъчния период, през който е издаден.
По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит следва да се имат предвид разпоредбите на Глава седма „Данъчен кредит” от ЗДДС. Данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за:
1. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка;
2. извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка;
3. осъществен от него внос;
4. изискуемия от него данък като платец по глава осма.
Платци на данъка по глава осма от ЗДДС са следните лица:
– регистрирано по ЗДДС лице – доставчик по облагаема доставка /чл. 82, ал. 1 от закона/;
– когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката изрично посочени от т. 1 до т. 3 на чл. 82, ал. 2 от ЗДДС;
– придобиващият при тристранна операция, осъществена при условията на чл. 15 /чл. 82, ал. 3 от ЗДДС/;
– получателят – регистрирано по ЗДДС, в случаите по чл. 161 /чл. 82, ал. 4 от ЗДДС/;
– получателят – регистрирано по ЗДДС лице, в случаите на чл. 163а независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено по закона лице /чл. 82, ал. 5 от ЗДДС/;
– вносители /чл. 83 от ЗДДС/;
– лицата, които извършват придобиване – ВОП /чл. 84 от ЗДДС/;
– лицата, които посочат данъка във фактура и/или известие по чл. 112 /чл. 85 от ЗДДС/;
– лицата- платци на данъка при доставка на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с място на изпълнение на територията на страната /чл. 85а от ЗДДС/.
Предвид гореизложеното, лицата, които извършват доставки по чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, не попадат в посочените платци на данъка по глава осма, които имат право на приспадане на данъчен кредит, поради което за тях не възниква право на приспадане на данъчен кредит по издадените протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС.
На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки.
С оглед посочената разпоредба, право на приспадане на данъчен кредит възниква за стоките, които сте получили /от Ваши доставчици/, които ще използвате за целите на извършени от Вас облагаеми доставки по чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС.
Според чл. 69, ал. 2, т. 1 от закона, за целите на ал. 1 за облагаеми доставки се смятат и доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната.
Тъй като доставките по чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС са облагаеми с място на изпълнение на територията на страната, за тях разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 1 от ЗДДС е неприложима.
Предвид посоченото по-горе, право на приспадане на данъчен кредит ще е налице единствено за стоките или услугите, които са Ви доставени на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, при отсъствие на ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от същия закон, но не и по издадения от Вас протокол по чл. 117, ал. 1, т. 3 от закона във връзка с трансфера на стоки.
‘