Прилагане на ЗДДС.

Относно: Прилагане на ЗДДС.
В запитването сте изложили следната фактическа обстановка: Закупен е недвижим имот /магазин/ от физическо лице през 2004 г. за сумата от 48 000 лв. Магазинът е построен през 1970 г. Недвижимия имот ще бъде продаден за 90 000 лв.
Зададени са следните въпроси:
1. След продажбата на магазина физическото лице подлежи ли на регистрация по ЗДДС?
2. При продажба на недвижимия имот за 90 000 лв. дължи ли се ДДС?
3. При условие, че физическото лице следва да се регистрира по ЗДДС – какъв е срока за регистрация?
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Първи и трети въпрос: Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение на резултатите от нея.
Легално определение на понятието „независима икономическа дейност” е дадено в чл. 3 ал. 2 от ЗДДС, според което това е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Извършването на разпоредителни сделки с недвижими имоти няма да представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, само ако се извършва еднократно, а не редовно или по занятие. Сделките ще попадат извън обхвата на ЗДДС и няма да представляват доставки по смисъла на ЗДДС. Само при такава хипотеза няма да възникне задължение за начисляване на ДДС.
В случаите, когато физическо лице, макар, че не е регистрирано по ЗДДС извършва множество подобни сделки за получаване на редовен доход считаме, че е налице упражняване на независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС.
В случай, когато физическото лице инцидентно извърши единични сделки в качеството си на физическо лице /напр. инцидентно продава личния си автомобил или свой собствен недвижим имот/, които не могат да се квалифицират като независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, то тези сделки са извън обхвата на закона и само при такава хипотеза няма да възникне задължение за начисляване на ДДС /след регистрация по ЗДДС/.
На основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
Съгласно чл. 96, ал. 2 от ЗДДС облагаем оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46;
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.
Облагаема доставка, по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Освободените доставки са визирани в глава четвърта от закона.
Освободена доставка е и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях /чл. 45, ал. 3 от ЗДДС/.
Определението за “сгради, които не са нови“, се извежда по аргумент за противното от определението, дадено в § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС. С визираната норма с дадена дефиниция за “нови сгради“, а именно:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност “груб строеж“ или б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията.
Очевидно законодателят е възприел подход за определянето на характеристиката на сградите като “нови“ или “които не са нови“’ чрез удостоверяване на етап на тяхната завършеност от оторизиран от ЗУТ орган.
При условие, че извършвате независима икономическа дейност, предвид гореизложеното, продажбата на „стара сграда” не следва да се включи в облагаемия оборот, на основание чл. 96, ал. 2, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 45, ал. 3 от с.з.
При определяне на облагаемия оборот следва да има предвид разпоредбата на чл. 96, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която в облагаемия оборот не се включват доставките по ал. 2, т. 2 и 3, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни материални или нематериални активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3.
Следва да имате предвид, че ако недвижимия имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/, дохода от продажбата на същия следва да бъде разделен поравно между двамата съпрузи.
Втори въпрос: На основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 86 от с.з. за лицето, като изпълнител по доставки задължение за начисляване на данък върху добавената стойност ще възникне, когато същото е регистрирано по този закон лице /доставчик по облагаеми доставки/.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково тържище в

Прочети »