ОТНОСНО: Прилагане на ЗДДС.
В Дирекция „ОДОП“ – Пловдивпостъпи писмено запитване с вх. № ………/09.06.2014 г.,относно прилагане на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружество с основна дейност търговия на едро с минерали и сувенири не е регистрирано по ЗДДС. Стоките се доставят от френска фирма, регистрирана за целите на ДДС във Франция. В издадените фактури доставчикът посочва данъчна основа, транспорт, ДДС и обща сума за плащане. Общата сума на ВОП от януари до май 2014 г. без начислен ДДС е 16 735,63 лв. Общата сума на ВОП от януари до май 2014 г. с ДДС и транспорт, начислен от френския доставчик е 19 843,35 лв.
Зададени са следните въпроси:
1. Коя сума следва да се вземе предвид при определяне на ВОП относно регистрацията по чл. 99, ал. 2 от ЗДДС – общата сума на ВОП без ДДС и транспорт /16 735,63 лв./ или общата сума на ВОП с ДДС и транспорт /19843,35 лв./?
2. Какъв документ следва да издаде българското дружество на френския доставчик и това ще окаже ли влияние върху размера на ВОП, при условие, че е върната стока на обща стойност около 8 000 лв., поради рекламация /не е поръчано такова количество/?
3. Какъв документ следва да се изисква от френската фирма за върнатата стока?
4. Каква е разликата между регистрацията по чл. 99, ал. 2 от ЗДДС и чл. 100, ал. 1 от с.з.?
Предвид изложената фактическа обстановка, изразяваме следното становище:
Първи въпрос: Съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗДДС, не подлежи на задължителна регистрация за вътреобщностно придобиване, лице, което не е регистрирано на основание чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3 и чл. 102, когато общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания за текущата календарна година не надвишава 20 000 лв.
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗДДС, данъчната основа при вътреобщностното придобиване се определя по общия ред – чл. 26. Същата се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. В данъчната основа следва да се включат и:
– всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката;
– всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;
– стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако не подлежат на връщане; ако тези опаковъчни материали или контейнери бъдат върнати от получателя, данъчната основа се намалява със стойността им при връщането;
– съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката.
Съгласно чл. 64, ал. 4 от ЗДДС, данъчната основа при ВОП не включва данъчната основа на услугите по чл. 22, 23 и 24 с място на изпълнение на територията на страната, за които регистрираното по този закон лице е длъжно да начисли данъка като лице по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС. Т.е., ако във връзка с транспортна или спедиторска услуга или услуга, съпътстваща доставката на услугата по транспорта, свързана с вътреобщностното придобиване на стоки, и по която получател е придобиващия по ВОП и са налице условията на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, при които данъкът е изискуем от получателя на доставката, данъчната основа на тази услуга не се включва в данъчната основа на ВОП, а се облага отделно – също чрез самоначисляване на данък, по реда на чл. 82 от ЗДДС.
Втори въпрос: В ЗДДС и ППЗДДС липсват разпоредби, регламентиращи издаването на документ от получателя по вътреобщностно придобиване към доставчика, когато се извършва рекламация и се връща част от стоката от страна на придобиващия.
Трети въпрос: Правата на задължените лица са визирани в чл. 17, ал. 1 от ДОПК. По смисъла на т. 2 и т. 5 от същия член, задължените лица имат право да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им и информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.
Предвид гореизложеното, не е от компетентността на НАП да изрази становище по прилагане на законодателството на друга държава членка. По отношение на въпроса за документа, който следва да издаде вашият доставчик – френска фирма, за върнатата от Вас стока във връзка с рекламация, следва да се запознаете с данъчното законодателство в Република Франция.
Четвърти въпрос: Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗДДС, на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчнозадължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 96, 97, 98,чл. 100, ал. 1 и 3 и чл. 102 от закона и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки.
Прагът за регистрация по чл. 99 от ЗДДС е 20 000 лв. в рамките на всяка календарна година. Той се формира от общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на придобиването на нови превозни средства и на стоки, подлежащи на облагане с акциз, без данъка върху добавената стойност, дължим или платен в държавата членка, от която стоките са транспортирани или изпратени.
За лицата възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 99, ал. 3 от ЗДДС, не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването, с което общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания надвиши 20 000 лв. Вътреобщностното придобиване, с което се надхвърли посочения праг, подлежи на облагане с данък по този закон.
Задължението за регистрация по реда на чл. 99 от закона не се отнася за нерегистрираните лица, които придобиват нови превозни средства, както и за данъчно задължени лица или данъчно незадължени юридически лица, които не са регистрирани по този закон и придобиват акцизни стоки.
Лице, което е регистрирано на основание на чл. 99 от ЗДДС и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97 и 98 се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация /чл. 99, ал. 6 от ЗДДС/.
В чл. 100 на ЗДДС е предвидена регистрация по избор. Съгласно ал. 1 на цитираната правна норма, всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, има право да се регистрира по този закон. Доколкото при регистрация по избор на лицето, законодателят не е поставил изискване за натрупване на определен минимален оборот от доставките, с оглед на което, за да се регистрира по реда на чл. 100, ал. 1 от ЗДДС едно лице, е достатъчно същото да отговаря на критериите по чл. 3 от ЗДДС за данъчно задължено лице.
По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит между регистрираните на основание чл. 99 и чл. 100, ал. 1 от ЗДДС лица е налице разлика.
Предвид разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за лицата, които са регистрирани на основание чл. 99 от с.з.
За лицата регистрирани на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС е налице право на приспадане на данъчен кредит ако са налице изискванията на чл. 68 и чл. 69 от закона, не са налице ограниченията на право на приспадане на данъчен кредит посочени в чл. 70, изпълнени са условията за упражняване на това право регламентирани в чл. 71 и е спазен периода за упражняване същото предвид нормата на чл. 72 от ЗДДС.
При дерегистрация на лицата, регистрирани на основание чл. 99 и чл. 100, ал. 1 от ЗДДС също са налице различия.
Основанията за дерегистрация в случаите на регистрация по реда на чл. 99 от ЗДДС са регламентирани в чл. 108, ал. 1, т. 3 от закона. Същата може да бъде прекратена при едновременното изпълнение на следните условия:
– за предходната календарна година сумата на данъчните основи на облагаемите ВОП не надвишава 20 000 лв.;
– към датата на подаване заявлението за дерегистрация не са налице основания за задължителна регистрация. Това означава, че към тази дата сумата на данъчните основи на облагаемите ВОП за текущата година не надвишава 20 000 лв., както и че не са налице някои от другите основания за задължителна регистрация по ЗДДС.
Основание за дерегистрация по избор, възниква за лицата, регистрирани на основание чл. 96, 97, чл. 98, ал. 3 или чл. 100, ал. 1, когато отпадне съответното основание за задължителна регистрация, предвид разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДДС.
На основание чл. 108, ал. 2 от ЗДДС, лицата, които са се регистрирали по избор, съгласно чл. 100, нямат право да прекратят регистрацията си по-рано от 24 месеца, считано от началото на календарната година, следваща годината на регистрация.