ОТНОСНО: Прилагане на ЗДДС.
В Дирекция „ОДОП“ – …………постъпи писмено запитване с вх. № …………/29.05.2014 г. препратено за отговор по компетентност от ТД на НАП – ………, офис …………,относно прилагане на ЗДДС.
Фактическа обстановка: ЕТ извършва ветеринаромедицинска дейност с обект – кабинет, находящ се на адрес в гр.Димитровград. Дружеството е осъществило контакт с благотворителна организация за защита на животните от Австрия „TSA“ с регистрационен номер ZVR …………, която е готова да поеме плащането на лечението – кастрации, ваксинации, обезпаразитяване, чипиране, издаване на международни паспорти, чипове и др. ветеринарномедицински дейности на бездомни животни от територията на гр.Димитровград и областта. Тези ветеринаромедицински услуги на бездомни животни от територията на страната ще се извършват от ЕТ. Благотворителната организация изисква от ЕТ да издаде фактура за извършените ветеринаромедицински услуги, като сумата за тези услуги българското дружество ще получава по банков път. ЕТ не е регистриран по ЗДДС. Австрийската организация не е предоставила ДДС, а само регистрационен номер, че организацията е регистрирана.
Зададени са следните въпроси:
1. Как следва да се третират тези доставка – като доставки с получател данъчно незадължено лице или доставки с получател данъчно задължено лице?
2. Къде е мястото на изпълнение на извършените от ЕТ услуги?
3. ЕТ следва ли да се регистрира по ЗДДС преди да започне да предоставя тези ветеринаромедицински услуги?
Предвид изложената фактическа обстановка, изразяваме следното становище:
Първи и втори въпрос: Със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС /обн. ДВ бр. 95 от 01.12.2009 год./ са въведени нови правила относно мястото на изпълнение на доставките на услуги. В сила от 01.01.2010 год. определянето му е в зависимост от статута на получателя – данъчно задължено или данъчно незадължено лице, както и от установяването на получателя на услугата.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя – дали той е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българските дружества, доставчици на услуги следва да се съобразят с правилата, регламентирани в него.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателя – в Общността или извън нея.
Когато получател по услугата е данъчно задължено лице от държава членка, регистрирано по ДДС, съгласно текстовете на Регламент № 282, същият има статут на данъчно задължено лице. Необходимо е да разполагате с потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност. В случаите, когато някоя от държавите членки при VIES – валидация не потвърждават име и адрес, от получателя следва да се изисква допълнително удостоверение за регистрацията му за целите на ДДС, от което безспорно да е видно, че този ДДС номер се свързва с името на клиента. С член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета, в сила от 1 януари 2012 г., държавите членки се задължават да потвърждават по електронен път името и адреса на лицето, на което е бил издаден идентификационен номер за целите на ДДС, при което ще отпадне необходимостта от изискване от получателя на допълнително удостоверение за регистрацията му за целите на ДДС.
В този случай, доставката е с място на изпълнение там, където получателят е установил своята дейност – съответната държава членка, т.е. мястото на изпълнение е извън територията на България.
Когато получател по услугата е данъчно задължено лице от държава членка, нерегистрирано по ДДС, същия се третира като данъчно незадължено лице и съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, доставката е с място на изпълнение там, където доставчикът е установил своята дейност, т.е. в България
Когато получател по услугата е данъчно незадължено лице от държава членка, както е в случая, отново е приложима нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС и доставката е с място на изпълнение на територията на страната – България.
По смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Трети въпрос: Съгласно чл. 94, ал. 3 от ЗДДС, регистрацията по този закон е два вида – задължителна и по избор.
Според разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 от закона.
В чл. 96 от ЗДДС са посочени законовите предпоставки, при наличието на които всяко данъчно задължено лице е длъжно да се регистрира по ДДС. В ал. 1 на цитираната правна норма е казано, че всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Облагаем оборот по смисъла на ал. 2 е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1.облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2.доставки на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС и
3.доставки на застрахователни услуги по чл. 47 от ЗДДС.
В чл. 97 – 99 от ЗДДС, законодателят е уредил някои специфични случаи, в които данъчно задълженото лице има задължение за регистрация.
Чл. 100 от ЗДДС урежда регистрацията по избор. Всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, има право да се регистрира по този закон.
Предвид гореизложеното, законът посочва при наличието на кои законови предпоставки данъчно задълженото лице е длъжно да се регистрира по ЗДДС. Когато не са налице тези предпоставки, лицето има право да се регистрира по избор.
За извършваните от ЕТ доставки на услуги /ветеринаромедицински/ с място на изпълнение на територията на страната /с получател данъчно незадължени лица в ЕС/, същите, съгласно чл. 96, ал. 2, т. 1 от ЗДДС формират облагаем оборот, необходим за целите на задължителната регистрация по чл. 96, ал. 1 от закона. В този случай заявлението за регистрация по ЗДДС се подава в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало облагаем оборот 50 000 лв. или повече.
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС, на регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
Ако ЕТ предоставя услуги /ветеринаромедицински/ по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка /при регистрация за целите на ДДС в друга държава членка на контрагента/, то за Вас възниква задължение за регистрация по реда на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС.
На основание чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС, за лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем /авансово плащане или данъчно събитие/.