Прилагане на ЗДДС.

ОТНОСНО: Прилагане на ЗДДС.
В Дирекция „ОДОП“ – ………….постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-87/09.03.2015 г.,относно прилагане на ЗДДС.
В запитването са зададени следните въпроси:
1. С какви документи се доказва вътреобщностна доставка, при условие, че стоките се транспортират до страни членки на ЕС и за доставката се издава фактура на предприятие, чието седалище в същата страна? Транспортът се осъществява от транспортно предприятие и е организиран от доставчика.
2. Какъв вид доставка извършва дружеството и следва ли да начисли ДДС, при условие, че издава фактура на предприятие, чието седалище се намира в страна членка – условно „Е1“, като стоката се транспортира от България до друга държава членка – „Е2“? Транспортът се осъществява от транспортно предприятие и е организиран от доставчика. Фирмата от държавата членка „Е1“ фактурира стоките на фирмата от държава членка „Е2“.
3. Предвид отговора на втори въпрос, какви са необходимите и достатъчни документи от гледна точка на ЗДДС, удостоверяващи този вид доставка?
4. Как се отразява доставката, посочена във въпрос втори в дневниците по ЗДДС?
5. Какъв вид доставка извършва българско дружество от гледна точка на ЗДДС, когато закупува стока от българско предприятие „Б1“, за което е получило фактура, като издава фактура на чуждестранно предприятие със седалище в страна членка на ЕС, условно „Е1“? Стоките се транспортират от трета европейска страна членка – условно от „Е2“ до „Е1“.Транспортът се осъществява от транспортно предприятие и е организиран от доставчика.
6. Каква фактура следва да получи от българското предприятие „Б1“ за хипотезата по пети въпрос и ако има начислено ДДС, има ли право на данъчен кредит?
7. Българската фирма следва ли да начисли ДДС във фактурата, която издава на предприятие „Е2“ във връзка с доставката, описана в пети въпрос?
8. Предвид отговора на пети въпрос, какви са необходимите и достатъчни документи от гледна точка на ЗДДС, удостоверяващи този вид доставка?
9. Как се отразява доставката, посочена във въпрос пети в дневниците по ЗДДС?
10. Следва ли българското дружество да издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС и ако отговорът е да в коя колона следва да се отрази за доставки на услуги, които ще получи от предприятие със седалище в трета страна? Услугите са наем на сървър, хостинг, поддръжка на сайт.
Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка и предвид приложимата нормативна уредба, изразяваме принципно становище:
Първи въпрос: В чл. 45 от ППЗДДС са посочени документите, необходими за доказване на вътреобщностна доставка. На основание чл. 45, т. 1, б.“а“ и т. 2, б. „б“ от ППЗДДС, когато транспорта е извършен от трето лице за сметка на доставчика е необходимо да притежавате:
1. документ за доставката – фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката;
2. документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка – транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка.
Втори въпрос: Тъй като от запитването не става ясно дали „клиента Ви“ е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка са възможни две хипотези:
1.Налице е вътреобщностна доставка.
2. Налице е доставка с място на изпълнение на територията на страната, т.е. в България, за която е приложима 20 на сто ставка на данъка.
За да е налице първата хипотеза, следва да са изпълнени кумулативно условията на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, а именно:
а/ доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната;
б/ получателят е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка;
в/ предмет на доставката са стоки;
г/ възмездност на доставката;
д/ транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка.
Единствено, ако са изпълнени предпоставките на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС и притежавате документите, визирани в чл. 45 на ППЗДДС, ще е приложима нулевата ставка на данъка.
Липсата на валиден номер на получателя, издаден от друга държава членка при ВОД по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, води до прилагане на втората хипотеза – третирането на тези доставки като такива с място на изпълнение на територията на страната и облагането им /ако са облагаеми такива/ с приложимата съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС ставка 20 на сто.
Трети въпрос: Документите необходими за доказване на вътреобщностна доставка са визирани в чл. 45 от ППЗДДС. Отговорът на този въпрос съвпада с изразеното становище по първия поставен от Вас въпрос.
При условие, че доставките са с място на изпълнение на територията на страната и облагането им /ако са облагаеми такива/ е със ставка на данъка 20 на сто, т.е. попадате във втората хипотеза на основание чл. 113 от ЗДДС, следва да издадете фактура.
Четвърти въпрос: Издадените фактури за извършени вътреобщностни доставки следва да намерят отражение в дневника за продажби, като се попълнят колони от № 1 до № 8 и 20.
Издадените фактури за доставки /различни от ВОД/ с място на изпълнение на територията на страната и облагаеми със ставка на данъка 20 на сто следва да намерят отражение в дневника за продажби в колони от № 1 до № 12 /с изключение на колона 8а/.
Пети въпрос: На основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът и към получателя.
Предвид цитираната разпоредба, мястото на изпълнение е извън територията на страната , т.е. на територията на държавата членка „Е2“.
Шести и седми въпрос: Както българското предприятие „Б1“, така и Вие извършвате доставки на стоки с място на изпълнение извън територията на страната, предвид разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС. За доставка с място на изпълнение извън територията на страната доставчикът – българското дружество не начислява данък, на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
Едно от ограниченията на правото на данъчен кредит е регламентирано с разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, съгласно която, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.
При условие, че доставчикът Ви погрешно е издал фактури /издадени фактури, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен/ за Вас не възниква право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.
Осми въпрос: В ЗДДС и ППЗДДС не се съдържат разпоредби регламентиращи документите, с които се доказват доставките с място на изпълнение извън територията на страната.
Девети въпрос: Доставките с място на изпълнение извън територията на страната се отразяват в колона 23 от дневника за продажби „Данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС, вкл. Данъчна основа на доставките при условията на дистанционни продажби, с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
Десети въпрос: Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът не е регистриран по ЗДДС и не е установен в България, а доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя на услугата, когато той е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона.
Предвид гореизложеното, за Вас, като „получател“ на услуги са изпълнени горните условия ивъзниква задължение за самоначисляване на ДДС на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, чрезиздаване на протокол по чл.117, ал. 1, т. 1 от същия закон.

Оценете статията

Вашият коментар