Относно: Прилагане на ЗДДС и ЗКПО.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружество, извършващо проектантски услуги, притежава товарен автомобил, който използва в дейността си. Сключен е трудов договор с работник, който е с местоживеене, различно от населеното място, където се извършва дейността на фирмата. Освен за служебни цели, товарният автомобил се предоставя на наетия работник за придвижване от местоживеенето до местоработата /офиса на фирмата/ и обратно. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на основание чл. 100, ал. 1 от закона.
Зададени са следните въпроси:
1. Дружеството има ли право на данъчен кредит по фактурите за изразходваното гориво за придвижването на работника от местоживеенето му до местоработата?
2. Разходът счита ли се за разход, свързан с дейността на фирмата или представлява социален разход?
3. При условие че разходът е социален, трябва ли да се начислява данък социални разходи?
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
По ЗДДС:
Правото на приспадане на данъчен кредит и доставките с право на данъчен кредит са регламентирани в разпоредбите на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са изброени в нормата на чл. 70 от с.з.
В чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е посочено, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
Следва да имате предвид, че на основание изричната разпоредба на чл. 70, ал. 3, т. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 2 от с.з., ще е налице право на приспадане на данъчен кредит единствено за безвъзмездни доставки за транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, предоставяно безвъзмездно от работодателя за целите на икономическата му дейност, при спазване на условията за упражняването му, визирани в чл. 71 и 72 от ЗДДС.
По ЗКПО:
В запитването не сте посочили марката на автомобила, брой на местата за сядане без водача, за какви превози се използва превозното средство, населеното място, където живее наетото лице, наличието или липсата на обществен автобусен или железопътен транспорт. Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка изразяваме принципно становище.
Съгласно определението дадено с § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ “социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки. Разпоредбата на чл. 294, т. 3 от КТ дава възможност на работодателят самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите като социална придобивка транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно.
На основание чл. 204, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите да се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура.
Изключение от това изискване е предвидено с ал. 1 на чл. 210 от ЗКПО, съгласно която с данък върху разходите не се облагат социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно
Съгласно чл. 210, ал. 2 от ЗКПО освобождаване от облагане с данък върху разходите не се прилага, когато транспортът е осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии. Определениe на понятиeто „лек автомобил” e дадено с § 1, т. 37 от ДР на ЗКПО, което препраща към разпоредбата на § 6, т. 12, буква „а” от ДР на Закона за движение по пътищата. Следователно за целите на ЗКПО под „лек автомобил” следва да се разбира недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за превозване на пътници, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8.
Предвид гореизложеното, ако разходите за транспорт са документално доказани по реда на чл. 10 от ЗКПО и същите могат да бъдат определени като социални разходи по смисъла на определението дадено в § 1, т. 34 от ДР на закона и не се извъшват с лек автомобил съгласно съдържанието на понятието за целите на материалния данъчен закон, същите могат да попаднат в хипотезата на чл. 210, ал. 1 от ЗКПО.
Следва да имате предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗКПО съгласно, която разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в корпоративния закон е предвидено друго. Разходите за транспорт от местоживеене до месторабота не са определени като задължителни с нормативен акт, изключвайки дадената възможност на работодателя по своя преценкада осъществява превоз на персонала по реда на чл. 294 от КТ. Ето защо изразяваме мнение, че тези разходи, ако не отговарят на изискванията за социални придобивки се приемат за несвързани с дейността и с размера на начислените разходи, следва да се извършва преобразуване на счетоводния финансов резултат в увеличение по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
‘