Относно: прилагане на ЗДДС при извършването на услуги
В Дирекция ”ОУИ” –
постъпи Ваше писмено запитване с вх. № …./ 03.05.2012 г., относно прилагане на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружеството е регистрирано по ЗДДС. Изработва рекламни проекти, уеб сайтове и консултации по изработване на цялостна рекламна корпоративна идентичност. Клиентите са основно от чужбина. Предстои подписване на 5 годишен договор с фирма от Швейцария. Дружеството има клиенти и от други трети страни – САЩ, Турция.
Поставени са следните въпроси:
1.Какво е третирането на такива сделки от гледна точка на ЗДДС?
2.Начислява ли се ДДС и какво е основанието?
3.Къде е мястото на изпълнение на такива сделки?
4.Къде следва да се отразяват тези сделки в справката-декларация по ДДС?
5.С какви данъчни документи следва да разполага дружеството за контрагентите – данъчно задължени и данъчно незадължени лица от трети страни?
6.Всички тези сделки се плащат по банков път. От банковото бордеро е видно, че платеца е фирма от трета страна. Може ли това да се счита за доказателство, че получателят на услугата е данъчно задължено лице, в случай че дружеството не се снабди с друг документ?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпросиизразяваме следнотостановище:
Със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС /обн. ДВ бр.95 от 01.12.2009 год./ са въведени нови правила относно мястото на изпълнение на доставките на услуги. В сила от 01.01.2010 год. определянето му е в зависимост от статута на получателя – данъчно задължено или данъчно незадължено лице, както и отустановяването на получателя на услугата.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
Според разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документи за доказване статута на получателя – данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице.
Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки, поради което българските дружества-доставчици на услуги следва да се съобразяват с правилата, регламентирани в него.
За удостоверяване на статута на получателя на услугата като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, с които доставчикът следва да се снабди. Тези документи са различни, в зависимост от това, къде е установен получателя – в Общността или извън нея.
Когато получател по услугата е лице от трета държава, съгласно текстовете на Регламент № 282, е необходимо удостоверяването на статута му. Съгласно член 18, пар.3 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
– ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общносттаили
– когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В случай, че доставчикът разполага с удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, независимо, че същият не притежава идентификационен номер за целите на ДДС или друг подобен данък, следва да се приеме, че получателят е данъчнозадължено лице, след проверка на точността на информацията, предоставена му от получателя.
В този смисъл, представянето на документи за плащане по банков път не е достатъчно във връзка с удостоверяване на статута на получателя по доставката. В случай, че след събиране наинформацията съгласно Регламент № 282 се установи, че клиентът Ви е данъчно задължено лице от трета държава, мястото на изпълнение на доставката се определя по чл.21, ал.2 от ЗДДС и същата е с място на изпълнение в държавата на получателя – третата държава. В издадената фактура следва да се посочи основанието за неначисляване на данък, а именно – чл.21, ал.2 от ЗДДС. В справката-декларация по ДДС, тази доставка се декларира в кл.18 – «Данъчна основа на доставки по чл.69, ал.2 от ЗДДС,…»
‘