Относно: прилагане на ЗДДС при извършването на услуги
В Дирекция ”ОУИ” –
постъпи Ваше писмено запитване с вх. № …./ 07.05.2012 г., относно прилагане на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: По договор от 20.01.2011г. дружеството се явява посредник на «П» ООД, като е поет ангажимент за издирване на нови клиенти и възстановяване на стари търговски взаимоотношения за експорт на продукти на изба П, като възнаграждението ще е 2 % от стойността на реализираната продукция. За гарантиране на вземанията от «П» ООД, реализираните продукти по сделките за износ постъпват по сметката на дружеството, като след удържане на възнаграждението от 2 % се отчита остатъка на «П» ООД. Приложено е копие на договора и копие на приемо-предавателен протокол.
Поставен е следният въпрос:
Дължи ли «Т» ЕООД ДДС за цялата постъпила сума или само на полагащата се комисионна от 2 %?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададения от Вас въпрос,изразяваме следнотостановище:
В запитването не е изрично посочено как работи дружеството – от името и за сметка на възложителя, или от свое име за чужда сметка, но от приложения договор става ясно, че намерението на дружеството е по-скоро да осъществявапосредническа дейност, от името и за сметка на възложителя, за която дружеството ще получава комисионно възнаграждение, като не е посочено, че възложителят ще прехвърля собствеността върху стоките на дружеството.
Понятието “посредник“ е дефинирано в чл. 49, ал. 1 от Търговския закон : “Посредник е търговецът, който по занятие посредничи за сключване на сделки“. В този смисъл, посредникът съдейства за сключването на сделки чрез осъществяване на фактически или правни действия. Възнаграждението, което се дължи на посредника, се уговаря за свързване на страните, които ще сключат договор. По смисъла на ЗДДС, посредничество е и извършването на правни сделки по поръчка на някоя от страните, в които случаи посредникът може да действа от името и за сметка на друго лице /пряко представителство/ или от свое име и за чужда сметка /косвено представителство/.
1. Когато лицето действа от чуждо име и за чужда сметка, са налице две доставки:
– доставка на стока между доверителя и третото лице,
– доставка на услуга между посредника/комисионера и доверителя.
2. Когато лицето действа от свое име и за чужда сметка се приема, че лицето е получило и предоставило стоките или услугите / чл.127 от ЗДДС/. В този случай са налице три доставки, едната от коитопрехвърляне на собствеността върху стоката или услугата.
Тъй като в настоящия случай няма данни за прехвърляне на собственост върху стоката, а само услуга, ще разгледаме само първата хипотеза, а именно – доставка на услуга във връзка с действие от чуждо име и за чужда сметка.
Когато предмет на доставката е услуга, за да се определи приложимият режим на ЗДДС, е необходимо да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка.
В случая доставката е между две български фирми и е с място на изпълнение на територията на страната. Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
По смисъла на чл.82, ал.1 от ЗДДС, данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка.
Когато дружеството извършва услугите от името и за сметка на възложителя, следва да издаде фактура на възложителя за извършената от него посредническа услуга, за която получава комисионно възнаграждение и да начисли данък.
В допълнение, съгласно чл.25, ал.6 от ЗДДС, на датата на възникване на данъчното събитие, данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, или възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната.
По смисъла на чл.25, ал.2 от ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, а съгласно чл.25, ал.7, когато, преди да е възникнало данъчно събитие, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането /за размера на плащането/, с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.
Предвид гореизложеното, задължение за начисляване на ДДС възниква при облагаема доставка на стока/услуга или при авансово плащане по такава.
Следва да имате предвид, че органите по приходите, осъществяващисъответното производство имат оперативна самостоятелност и извършват преценка относно взаимоотношенията между страните, съобразно представените им документи. Това е пряко отражение и на действието на принципите от ДОПК за обективност, самостоятелност и независимост в дейността на органите по приходите.’