ОТНОСНО: Прилагане на ЗДДС, ЗКПО и ЗДДФЛ
В Дирекция ОДОП постъпи Ваше писмено запитване с вх. № от 15.01.2018 г., в което описвате следната фактическа обстановка:
Представляваното от Вас дружество извършва организиране и осъществяване на охрана и защита на обекти и лица. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от Закона за частната охранителна дейност „служителите получават и допълнителна подготовка в зависимост от вида на охранявания обект, степента на риска, изискванията на възложителя.“
Дружеството не разполага със собствена база и има намерение да наеме тренировъчна зала, в която служителите да получават допълнителна физическа подготовка. Предприятието е регистрирано по ЗДДС лице.
Зададените въпроси са следните:
1. Физическата подготовка на охранителите признат разход ли е?
2. Счита ли се за доход на физическите лица?
3. Разходът за наем на тренировъчната зала счита ли се за разход за дейността или е социален разход в натура?
4. Дружеството има ли право да ползва данъчен кредит по реда на ЗДДС на разхода за наем на тренировъчната зала?В отговор на поставените от Вас въпроси, изразявам следното становище:
По прилагането на ЗКПО:
С разпоредбата на чл. 28 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) е предвидено лицата, които работят в тази сфера на дейност да преминават през определени обучения и да притежават професионална квалификация. Служителите следва да получават и допълнителна подготовка в зависимост от вида на охранителната дейност, спецификата на охранявания обект, степента на риска, изискванията на възложителя и други.
Видно от тази разпоредба работодателят следва да осигури необходимата допълнителна подготовка като лицата, които следва да я получат и съответния вид подготовка, е в зависимост от определени в чл. 28, ал. 4 от ЗЧОД критерии.
Нормите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) определят кои счетоводни разходи не се признават във връзка с извършваната дейност от дадено предприятие. За целите на този закон, признаването на счетоводни разходи е в зависимост от това дали тези разходи са необходими с оглед изпълнението на дейността на предприятието, доколко същите са документално обосновани, не са с цел получаване на облага на едни лица за сметка на предприятието и други.
Едно от основните изисквания на ЗКПО е, че разходите, несвързани с дейността, не се признават за данъчни цели на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО. Законът не дефинира понятието „разходи, несвързани с дейността“, което означава, че то следва да се разбира в общоприетия му смисъл (чл. 46 от Закона за нормативните актове и чл. 37, ал. 2 и 3 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове).
В категорията на разходите, несвързани с дейността, се включват всякакви разходи, които не са присъщи или иначе казано са чужди (извършват се в чужд интерес) и потенциално не създават приходи за данъчно задълженото лице.
В този смисъл разходите за наемане на тренировъчна зала, в която да се извършва физическа подготовка на наетите служители и други разходи в тази връзка ще се считат за данъчно признати, доколкото са изискуеми съгласно нормативен/и акт/ове /закон, наредба и др./. Нужно е на базата на законови изисквания със съответни вътрешни документи, утвърдени от лице с правомощия в дружеството да е извършено конкретизиране на вида на подготовката, нейната необходимост, организацията й, валидността й за всяко едно наето лице в зависимост от изискванията към професията охранител и съответстващото професионално направление (лична охрана, физическа охрана на обекти, банкова охрана и инкасова дейност и други).
Когато са налице документални доказателства във връзка с необходимостта, организацията, провеждането и отчетността на допълнителната подготовка следва да се приеме, че няма да са нарушени разпоредбите на чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО относно разходи, несвързани с дейността и документалната обоснованост на стопанските операции, по повод на които са отчетени съответните счетоводни разходи.
По прилагането на ЗДДФЛ:
Съгласно чл. 24, ал.1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2 на същата разпоредба.
Облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Доход е получаването на парични средства или парични еквиваленти в рамките на определен период от време.
Във вашият случай посочвате разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ЗЧОД и, че дружеството не разполага със собствена база и има намерение да наеме тренировъчна зала, в която служителите да получават допълнителна физическа подготовка. Във връзка с това задавате въпроса, дали предоставената възможност за физическа подготовка и получаването и поддържането на същата представлява доход за наетите от Вас служители и следва ли да се облага.
В Кодекса на труда е заложено, съгласно чл. 228а, ал.1, че работодателят е длъжен да осигурява условия за поддържане и повишаване професионалната квалификация на работниците и служителите за ефективно изпълнение на техните задължения по трудовото правоотношение в съответствие с изискванията на изпълняваната работа и бъдещото им професионално развитие.
Работникът или служителят е длъжен да участва в организираните или финансираните от работодателя форми на обучение за поддържане и повишаване на професионалната си квалификация, за подобряване на професионалните си умения, както и да полага усилия за повишаване на квалификационното си равнище в съответствие с характера на изпълняваната работа /чл. 228б от КТ/.
Предвид на изложеното получаваната възможност и необходима база за поддържане и подобряване на физическата подготовка от Вашите работници не представлява доход за същите по смисъла на ЗДДФЛ.
По прилагането на ЗДДС:
Според регламентираните в чл. 69 от ЗДДС общи условия за приспадане на данъчен кредит, регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне начисления му данък за получени стоки и/или услуги, когато използва тези стоки и услуги за извършване на облагаеми доставки. Предвид ал. 1, т. 1 от разпоредбата, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Необходимо условие е стоките или услугите да се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки.
За да възникне право на приспадане на данъчен кредит, трябва да е налице пряка връзка между получените от лицето доставки и използването им за извършваните от него доставки, за които начислява данък.
Що се касае до ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, същите са регламентирани с чл. 70, ал. 1 от ЗДДС.
На основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
Изводът, който следва да бъде направен въз основа на горецитираните разпоредби е, че правото на приспадане на данъчен кредит е в пряка зависимост от извършваните от лицето доставки, за които се използват получените стоки и/или услуги.
Единствено ако не са налице ограниченията на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС /получените услуги да са предназначени за безвъзмездни доставки към служители/, правото на приспадане на данъчен кредит за начисления данък ще е налице на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, за получените доставки на услуги, които се използват пряко за извършваната от дружеството дейност и при спазване на условия в чл. 71 от закона.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.