ОТНОСНО:Прилагане на ЗДДС.
В запитването сте изложили следната фактическа обстановка: Дружество осъществява внос на стоки от Китай. Фирмата спедитор издава отделна фактура за морското навло до пристанище Варна и друга фактура за спедиторска услуга по отношение на обработка в пристанище, митническо оформяне и транзитиране на стоката до крайното местоназначение. Фактурата за морското навло е с ДДС със ставка 0 на основание чл. 30, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, защото спедитора е агент на Hapag-Lioyd. Фактурата за спедиторската услуга по отношение на обработка в пристанище, митническо оформяне и транзитиране на стоката до крайното местоназначение е с ДДС със ставка 0 на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 и чл.36, ал. 1 от ЗДДС.
При оформяне на ЕАД за вноса съгласно чл. 38, ал. 1, т.5а от Закона за митниците в митническата облагаема стойност се включва морския транспорт до входен граничен пункт /чл. 85 от ППЗМ/ плюс товаро-разтоварните и обработващи операции, свързани с транспортиране на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България. На основание чл. 39, т. 1 от ЗМ не се включват разходите за транспорт на територията на страната, при условие, че същите са разграничени в отделна фактура.
Зададени са следните въпроси:
1. Правилно ли се формира в митническата декларация „данъчната основа” с включен транспорт до входен граничен пункт /само морското навло/?
2. Фактурата, която получава българската фирма за спедиторската услуга на територията на страната и която е без начислен ДДС, води ли до някакви задължения за тази фирма във връзка със самоначисляване на ДДС при положение, че тази фактура не се включва в митническата декларация?
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме принципно становище:
По отношение на първият въпрос следва да имате предвид, че данъчната основа при внос се определя по реда на чл. 55, ал. 1 – 5 от ЗДДС. Съгласно ал. 1 на чл. 55 от ЗДДС данъчната основа при внос на стоки е митническата стойност, увеличена със:
1. митните сборове, акцизи и други такси, дължими във връзка с вноса на стоките на територията на Общността, както и тези, дължимите при внос на територията на страната;
2. присъщите на вноса разходи, като комисионна, разходи за опаковка, транспорт и застраховка, реализирани до първото местоназначение на стоките на територията на страната.
Митническата стойност не се увеличава с присъщите на вноса разходи по чл. 55, ал. 1, т. 2 от закона, доколкото същите са включени в митническата стойност /чл. 47, ал. 1 от ППЗДДС/.
На основание чл. 56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.
Предвид гореизложеното, зададеният от Вас въпрос относно правилното формиране в митническата декларация на „данъчна основа” не е от компетентността на НАП. Същият е от компетентността на Агенция „Митници”.
По отношение на вторият въпрос, следва да имате предвид, че чл. 30 от ЗДДС регламентира случаите, при които за доставката на услуги по международен транспорт на стоки може да се приложи нулева ставка. Съгласно ал. 1 на чл. 30 от ЗДДС с нулева ставка на данъка се облага всяка услуга по транспорт на стоки, когато превозът се извършва:
1. от място на територията на страната до територията на трета страна или територия или до територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, или
2. от територията на трета страна или територия или от територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, до място на територията на страната, или
3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.
Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗДДС спедиторските, куриерските и пощенски услуги, оказвани във връзка с международен транспорт на стоки са приравнени на услуги по международен транспорт на стоки по чл. 30, ал. 1 от закона, т.е. за такива услуги също се прилага нулева ставка. В ал. 3 на чл. 30 от ЗДДС е уточнено, че спедиторските услуги са услуги по организиране, осъществяване или обслужване на международен транспорт на стоки и включените в същия дейности по транспортна обработка, митническо оформяне, складиране и застраховане.
В чл. 82, ал. 2 от ЗДДС са посочени хипотезите, в които данъкът е изискуем от получателя по доставката, когато доставчикът не е регистрирано по закона лице и не е установен на територията на страната, а именно:
1. доставка на природен газ чрез тръбопроводи за пренос или на електрическа енергия – когато получателят е регистрирано по този закон лице;
2. доставка на услуги, посочени в чл. 21, ал. 3 – когато получателят е данъчно задължено лице;
3. доставки на услуги по чл. 22, 23 и 24 – когато получателят е регистрирано по този закон лице и доставчикът е установен на територията на друга държава членка;
4. доставка на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика – когато получателят е регистрирано по този закон лице и доставчикът е установен на територията на друга държава членка.
Предвид гореизложеното и тъй като от запитването е видно, че сте получател на спедиторска услуга оказана във връзка с международен транспорт на стоки, не попадате в хипотезата на чл. 82, ал. 2 от ЗДДС и за Вас не се поражда задължение за самоначисляване на данък.
‘