Относно: Документиране на получено обезщетение по реда на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Във връзка със сключен договор с клиент е получено авансово плащане, за което е издадена фактура. По искане на клиента, договора е прекратен с двустранно подписан анекс. Съгласно този анекс, изплатената като аванс сума, за която е издадена фактура, остава като обезщетение по договора.
Зададен е следният въпрос: Необходимо ли е да се издава друг документ, освен издадената фактура за авансово плащане и подписан протокол за прихващане?
Предвид недостатъчно изяснената фактическа обстановка, изразяваме принципно становище:
Чл. 115, ал. 1 от ЗДДС урежда в кои случаи се издават известията, а именно при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура.
В конкретния случай, договора се прекратява, т.е. разваля. В този случай е приложима нормата на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС и следва да издадете кредитно известие /за аванса/, тъй като е налице разваляне на доставка, по която е издадена фактура.
Данъчното третиране на лихвите и неустойките в ЗДДС е регламентирано в разпоредбите на чл. 26, ал. 2 от закона и чл. 84 от ППЗДДС.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
В практиката се разграничават няколко вида лихви и неустойки и за да се определи дали съответната сума следва да се включи в данъчната основа е необходимо да се извърши преценка относно характера на лихвата.
По своята правна същност лихвите и неустойките могат да бъдат разделени на такива с обезщетителен (компенсаторен) или със санкционен характер.
С обезщетителен характер са тези лихви и неустойки, които обезщетяват страната по договора, която е претърпяла увреждане, вследствие неизпълнение на задълженията от другата страна.
Лихвите и неустойките със санкционен характер са тези, които са уговорени между страните като допълнителна санкция, а именно, в допълнение на тази, която компенсира неизпълнението на договора и представлява заместваща престация. На основание чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, лихвите и неустойките със санкционен характер се включват в данъчната основа.
Съгласно чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
Предвид гореизложеното, при условие, че се касае за неустойка с обезщетителен характер по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС за документирането й не се издава данъчен документ, а същата се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им на основание чл. 84 от ППЗДДС.
‘