ЗДДФЛ чл. 26; чл. 29; чл. 10
ЗДДС чл. 3; чл. 114
КСО чл. 4, ал. 3, т. 1,2 и 4; чл. 5, ал. 2; чл. 6, ал. 8 и 9; чл. 10, ал. 1
ЗЗО чл. 40, ал. 1, т. 2
НООСЛБГРЧМЛ чл. 1, ал. 1 и 2
Относно: Прилагане нормите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), осигурителното законодателство и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Във връзка с постъпило от Вас запитване с вх. № …………/08.10.2019 г. в Дирекция ОДОП П………, изразявам следното становище:
Описвате, че имате регистрирана фирма ЕТ с предмет на дейност в сферата на строителството. От 2002 г. поради заболяване сте прекъснала дейност и сте назначила прокурист. В момента работите на трудов договор и едновременно с това искате да извършвате счетоводни услуги като сключвате граждански договори.
Поставяте въпросите:
1. Сключването на граждански договор какви задължения поражда при положение, че сте собственик на ЕТ с назначен прокурист и не извършвате дейност?
2. Какъв документ трябва да се издава за извършената услуга? Следва ли това да е фактура и от чие име да се издава, от ЕТ или физическото лице? Трябва ли да има начислен ДДС?
3. Длъжна ли сте в периодите, в които се извършват услугите да декларирате започване на дейност и осигуряване в ЕТ и как стои въпросът с назначения прокурист? С оглед описаната фактическа обстановка и приложимите норми на данъчното и осигурителното законодателство, следва да имате предвид следното:
По първи въпрос:
На основание чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ, доходите от стопанска дейност се разграничават на: доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност. В доходите от друга стопанска дейност попадат и доходите, получени от лица, упражняващи свободна професия, упражняване на занаят и по извънтрудови правоотношения (граждански договори). По смисъла на § 1, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ „извънтрудови правоотношения“ са правоотношенията извън тези по трудови правоотношения, извън тези по упражняване на занаят и на лица, упражняващи свободна професия, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец.
В настоящия случай Вие имате регистрирана фирма ЕТ. Чрез регистрацията не се създава нов правен субект, различен от физическото лице, действащо като търговец. В този аспект, предприятието на едноличния търговец не е отделен субект на правото и затова е необходимо да се разграничи качеството, чрез което физическото лице действа в търговския оборот: дали като физическо лице, дали като търговец. Такова разграничение е възможно само от гледна точка на друг критерий – в зависимост от характера на действията, които са извършени, тяхната икономическа и счетоводна обособеност и доколко тези действия са покрили понятието за търговска сделка (чл. 286 от ТЗ). Търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват. При съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие.
Ето защо всяка една извършена от Вас стопанска дейност по занятие, системно и с цел реализиране на печалба с оглед превръщането й в източник на доход следва да се отчита в качеството Ви на ЕТ. Изключения ще са инцидентни сделки възникнали извън дейността на търговеца и на правно основание различно от обхвата на стопанската дейност. Също и правоотношения възникнали по повод лични качества и знания на физическото лице, за които то е лицензирано или е придобило друг удостоверителен документ- авторски възнаграждения, възнаграждения за експертни знания и становища и др.
По втори въпрос:
С регистрирането си като едноличен търговец, физическото лице не придобива правосубектност, различна от тази, която притежава като физическо лице. С признаването на качеството му на търговец само е разширена неговата провоспособност и е открита възможността същият да бъде страна в търговско правните отношения, без обаче да възниква с това нов правен субект. Между персоналитета на физическото лице и едноличния търговец не настъпва разлика – касае се за едно и също лице. Съответно разпоредбата на чл. 14 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс регламентира, че задължени лица са физическите и юридически лица, които са носители на задължението за данъци или осигурителни вноски; са задължени да удържат и внасят данъци и задължителни осигурителни вноски или отговорят за задължението на такива лица. Аналогична е и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност.
С оглед гореизложеното, независимо в какво качество осъществявате икономическа дейност – на търговец или на свободна професия, регистрирано по ЗДДС е физическото лице във всичките му качества.
Във връзка с документирането на доставки, извършвани от физическо лице, което е вписано в търговския регистър като едноличен търговец и което е получило идентификационен номер за целите на ДДС, издаден в съответствие с действащия от 01.01.2007 г. правен режим, следва да се отбележи, че в този случай, независимо от това в какво качество физическото лице извършва доставките, представляващи независима икономическа дейност – като търговец, земеделски производител, лице, упражняващо свободна професия или само като физическо лице, то е длъжно да издава фактура на основание чл. 113 от ЗДДС /освен в изрично предвидените в закона случаи, когато издаването на фактурата не е задължително/ и да посочва във фактурата единствено идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС, имащ за основа идентификационният код, получен във връзка с регистрацията си като едноличен търговец.
Изискванията към фактурите са регламентирани в чл. 114, ал. 1 от ЗДДС. В т. 4 са посочени име и адрес на доставчика. Доставчик по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗДДС е лицето, което извършва доставката на стока или услуга.
Предвид гореизложеното, считам че в издаваната фактура, като доставчик се посочва или физическото лице в качеството на ЕТ или физическо лице, упражняващо свободна професия – в зависимост от това в какво качество осъществявате услугата. Тъй като в конкретния случай се отнася за извършвана от Вас облагаема доставка, на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 12, ал. 1 от с.з. за регистрираното лице – доставчик възниква задължение за начисляване на данък върху добавената стойност.
По трети въпрос:
Упражняването на трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е основополагащо за възникване на основание за внасяне на осигурителни вноски за съответното лице за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, която гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В Кодекса за социално осигуряване няма легална дефиниция на понятието „трудова дейност”. За целите на осигуряването достатъчно е лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него.
Лицата, посочени в разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (посл. изм. ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 8 от КСО.
Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). При условие, че им е отпусната пенсия, те се осигуряват по свое желание (чл. 4, ал. 6 КСО).
Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б във фонд “Пенсии”. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО внасят здравнооосигурителните си вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). В ЗЗО не е предвидена възможност самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО, на които е отпусната пенсия, да внасят здравноосигурителни вноски по свое желание.
Самоосигуряващите се лица се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от посочената наредба задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Те определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
На основание чл. 11 от НООСЛБГРЧМЛ за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (включително за едноличните търговци) при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Те внасят осигурителните вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО независимо от дейността, за която са регистрирани.
От цитираните разпоредби, както и от изразеното становище в частта по прилагане на данъчното законодателство следва, че Вие сте самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО – едноличен търговец, и при положение, че извършвате трудова дейност по сключените граждански договори, за Вас ще възникне задължение за подаване на декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (обр. ОКд-5) при възобновяване на дейността Ви, и задължение за осигуряване по описания по-горе ред.
Възлагането на управлението на едноличния търговец на прокурист само по себе си не изключва възможността едноличният търговец да управлява предприятието си и да извършва дейност заедно с него. В този случай при наличие на трудова дейност едновременно, както от Ваша страна, така и от страна на прокуриста, ще възникне основание за задължително осигуряване и за двете основания, предвидени в чл. 4 от КСО.
Обръщам Ви внимание, че упражняването на трудова дейност от лицата по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В тази връзка, органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК те са независими и действат само въз основа на закона.