.№М-24-31-59
Дата: 09.08.2012 год.
ЗЗО, чл. 40а;
ПЗР на ЗЗО, § 19п.
Относно: Прилагане разпоредбата на § 19п от преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване /ПЗР на ЗЗО/
По повод запитване от ТД на НАП – гр. …….., препратено ни за отговор като сложен казус от Дирекция „ОУИ”- гр. …….., с вх. № ……………….. по описа на ЦУ на НАП, изразяваме принципно становище.
Въпросите, които се поставят са следните:
1. Доколкото разпоредбата на §19п от ПЗР на ЗЗО, във връзка с чл. 40а от ЗЗО регламентира освобождаването от задължение за внасяне на вноски за здравно осигуряване, следва ли това право да се признава и за периоди, за които вече са внесени такива?
2. Следва ли сумите внесени от лицата преди обнародване на §19п от ПЗР на ЗЗО след влизане в сила на тази разпоредба да се считат за неоснователно внесени и да бъдат възстановявани след представяне на заявление за датата на напускане на страната и документи, удостоверяващи периодите на отсъствие от страната?
3. Ако е допустимо възстановяване на здравни вноски, следва ли ползването на услуги заплатени от НЗОК да бъде критерият, мотивиращ решението за възстановяване или отказ за възстановяване?
С оглед относимите разпоредби на ЗЗО, изразяваме следното становище:
Съгласно §19п от ПЗР на ЗЗО (ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) лицата по чл. 40а, които са напуснали страната преди 31 декември 2011 г. и не са подали предварително заявление, могат да подадат заявлението в срок до 31 декември 2012 г. Към заявлението лицата прилагат декларация по образец, изготвена от Националната агенция за приходите, за датата на напускане на страната. Заявлението и декларацията се подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите лично, чрез упълномощено лице, по пощата или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя.
Разпоредбата на § 19п от ПЗР на ЗЗО регламентира възможност за лицата по чл. 40а – български граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, които преди датата на заминаване в чужбина не са подали заявление по чл. 40а за освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски, да могат да подадат това заявление в срок до 31 декември 2012 г.
Параграф 19п от ПЗР на ЗЗО е обнародван в ДВ, бр. 99 от 2011 г., и е в сила от 01.01.2012 г. В случаите, когато здравноосигурителните вноски са внесени преди влизането му в сила, към датата на внасянето им те са били дължими на законово основание, което е било приложимо към този момент. В текста на разпоредбата липсва нормативно основание за възстановяване на суми за здравноосигурителни вноски, независимо, че лицата отговарят на условията за освобождаване от внасяне на здравноосигурителни вноски по този ред. Видно е, че разпоредбата се отнася само за лица, които отговарят на изброените в нея условия и все още не са внесли здравноосигурителните вноски за посочения период. Тя касае освобождаване от задължение за внасяне на дължими здравноосигурителни вноски, а не на тези, които вече са внесени.
Съгласно чл. 40а българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до НАП. През периодите, за които лицата са внесли здравноосигурителните си вноски може да се приеме, че те не са пожелали да се възползват от възможността за освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски, предоставена им в чл. 40а от ЗЗО.
На основание гореизложеното, в случай, че отговарят на условията, за периода след 01.01.2005 г. лицата ще бъдат освободени от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски на основание § 19п от ПЗР на ЗЗО, с изключение на периодите, за които са внесли здравноосигурителните си вноски. Внесенитездравноосигурителни вноски преди влизане в сила на цитираната разпоредба, не подлежат на прихващане или възстановяване.
В случай, че за периодите, за които са внесени здравноосигурителни вноски, лицата са били с непрекъснати здравноосигурителни права и са отговаряли на условията на чл. 109 от ЗЗО, те са имали право на медицинска помощ, заплатена от НЗОК в съответствие със законовите разпоредби.
След 01.01.2007 г. разпоредбитена чл. 40а от ЗЗО, респективно § 19п в ПЗР на ЗЗО не се прилагат по отношение на периоди, през които лицата са подлежали на здравно осигуряване в друга държава-членка съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност. Това е така, защото на основание чл. 33, ал. 2 от ЗЗО тези лица не са задължително осигурени в НЗОК и съответно не е налице задължение, от което да бъдат освобождавани по реда на чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО.
ЗАМ.
/СТОЯН МАРКОВ/
‘