прилагане разпоредбата на чл. 1, ал. 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ)

Изх. № 94-П-211
Дата: 10.04.2020 год.
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 6;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 4;
КСО, чл. 4, ал. 6;
КСО, чл. 5, ал. 2.

ОТНОСНО: прилагане разпоредбата на чл. 1, ал. 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ)

Във Ваше писмо, получено в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) и заведено с вх. №94-П-211/23.03.2020 г, е изложена следната фактическа обстановка:
Като самоосигуряващо се лице извършвате трудова дейност и се осигурявате без прекъсване в това си качество от 1 юли 2000 г. до този момент. Внасяли сте дължимите осигурителни вноски, подавали сте данни по чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). От 28.04.2017 г. Ви е отпусната наследствена пенсия за починалия Ви съпруг. В качеството си на пенсионер продължавате да извършвате трудова дейност, но не сте подали декларация по реда на НООСЛБГРЧМЛ, с която да заявите желанието си за осигуряване. Такава декларация подавате на 17.03.2020 г.
Контролните органи на Националния осигурителен институт (НОИ) са констатирали посочените обстоятелства и считат, че за периода от 28.04.2017 г. до 16.03.2020 г. включително не е следвало да се осигурявате и не може да Ви бъде зачетен осигурителен стаж.
При така посочените обстоятелства молите да Ви бъде зачетен за осигурителен стаж периода от датата на отпускане на наследствена пенсия до датата на подаване на декларацията по чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ.

Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Самоосигуряващите се лица са обхванати от разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 на кодекса. Същите лица, във връзка с упражняваната от тях трудова дейност, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Осигуряването за допълнителния по своя характер риск не е задължително, а възниква само по желание на самоосигуряващото се лице (по негов избор). Важно е да се отбележи, че упражняването на трудова дейност е основополагащо за възникване на основание за осигуряване на лицата за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10 от КСО, който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ?. Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО не е прекратена (чл. 10, ал. 2 от КСО).
На основание чл. 4, ал. 6 от кодекса самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е уреден с НООСЛБГРЧМЛ. Съгласно чл. 1, ал. 2 от същата при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на агенцията, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Със същата декларация се осъществява и правото на избор по чл. 4, ал. 4 от КСО да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО и чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия се осигуряват по свое желание. Видно от тези разпоредби правото на тези лица да не се осигуряват за държавното обществено осигуряване е еx lege с настъпването на факта, без да са необходими някакви допълнителни действия от тяхна страна.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 6 (изречение второ) от НООСЛБГРЧМЛ урежда изрично формата и реда, по който самоосигуряващото се лице, на което е отпусната пенсия, може да реализира волеизявлението си да се осигурява. За тази цел трябва да попълни декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП и подаде декларацията в компетентната териториална дирекция на НАП. В този случай осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията по чл. 1, ал. 2 от наредбата. С въвеждането на института на декларация, като форма за волеизявление на лицето, законодателят имплицитно е изключил избора да се осъществява чрез конклудентни действия (например чрез внасяне на осигурителни вноски) и би било неправомерно тези действия да се считат за приравнени на декларативния принцип, уреден с разпоредбата на чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ.
След като лицето не е изразило желанието си да се осигурява чрез подаване на декларация, няма основание за зачитане на осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса не е прекъсната.
Важно е да се отбележи, че доколкото в КСО е налице правната възможност по чл. 4, ал. 6, съответно чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ, то за целите на здравното осигуряване в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) такава правна възможност няма предвидена. Пенсионерите, които са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, дължат здравноосигурителни вноски за тази дейност, независимо от факта, че са пенсионери от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд. В този смисъл е Решение № 7 от 27 юни 2017 г. по конституционно дело №2 от 2017 г. (обн. ДВ бр. 53 от 4 юли 2017 г.) във връзка с искане от Върховния административен съд за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, относно работещите пенсионери, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. Следователно на основание чл. 39 от ЗЗО самоосигуряващото се по смисъла на КСО лице има задължение да подава данни за здравно осигуряване по реда на отменената Наредба №Н-8 и действащата Наредба №Н-13. В този аспект подадените декларации обр. №1 за въпросните периоди не трябва да бъдат заличени, а коригирани, като се запазят данните за здравно осигуряване.
Следва да се отбележи, че недължимо платени суми за задължителни осигурителни вноски подлежат на прихващане или възстановяване по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

ЗДДС, чл.69

1_192/07.12.2010ЗДДС – чл. 69По повод Ваше запитване, постъпило в дирекция „ОУИ”……,изразяваме следното становище:Съгласно изложената фактическа обстановка клон на чуждестранен търговец, регистриран за целите на ДДС

прилагане разпоредбите на ЗКПО.

5.Изх. №20-00-125/30.03.2011 г. По повод подаденото от Вас писмо, постъпило в ДирекцияОУИ ….с вх. №20-00-125/21.03.2011 г., относно прилагане разпоредбите на ЗКПО.Фактическата обстановка описана в запитването

ДОПК, чл.104, aл. 1

Относно : Корекция нагодишна данъчна основа и деклариранданък с ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ Във връзка с постъпило от Вас запитване вх. № 96-00-207/12.04.2007г. и

определяне на устройствения статус на земя, представляваща разсадник следва да бъде отнесен към единствено компетентните за това органи – съответните служби на общините.

2_1517/13.09.2010г.ЗМДТ – чл.13, чл.19 от Приложение №2 В запитването излагате следната фактическа обстановка: Постъпила е молба за издаване на данъчна оценка на земя, характеризирана в

Наредба № Н- 18 от 13 Декември 2006 г.на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и ЗДДС

Относно:Наредба № Н- 18 от 13 Декември 2006 г.на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и ЗДДСВъввръзка с