Изх.№ 07-00-52
Дата: 10.10.2018 год.
ДОПК, чл. 106, ал. 1;
ДОПК, чл. 107, ал. 3;
ДОПК, чл. 169, ал. 3а;
ДОПК, чл. 169, ал. 4;
ДОПК, чл. 169, ал. 5;
ДОПК, чл. 169, ал. 7;
ДОПК, чл. 169, ал. 8;
ЗМДТ, чл. 1, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 6, ал. 1.
ОТНОСНО: прилагане разпоредбата на чл. 169, ал. 3а от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
С Ваше писмо, заведено в Националната агенция за приходите (НАП) с вх. № 07-00-52/17.08.2017 г., сте поставили следните въпроси:
1. В съответствие с чл. 169, ал. 3а от ДОПК може или не може да бъде направено законосъобразно плащане на публични общински задължения, при условие, че лицето има предходно задължение от същия вид, което е установено с административен акт (акт по чл. 106, ал. 1 от ДОПК, акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК или ревизионен акт), който е оспорен пред административен съд и е налице висящо съдебно производство или предходното вземане се събира от съдебен изпълнител при условията на образуван и висящ изпълнителен процес?
2. В съответствие с чл. 169, ал. 3а от ДОПК задълженото лице следва или не следва да доказва факти и обстоятелства касателно наличието на висящ съдебен или изпълнителен процес преди да направи законосъобразно плащане или тези факти и обстоятелства следва да бъдат събирани и доказвани служебно от административните органи по приходи?
Съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по направеното запитване:
С оглед смисловата обвързаност на поставените въпроси, изразеното становище разглежда общо двата въпроса.
Съгласно разпоредбата на чл. 169, ал. 3а от ДОПК, редът на погасяване на общинските публични вземания се поставя в зависимост главно от реда на възникването им, като се започва от най-старото вземане от съответния вид. Под „съответен вид“ се имат предвид отделните видове задължения по чл. 1, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Лицето може да избере кой вид задължение по ЗМДТ да погаси, например – данък върху недвижимите имоти, данък върху превозните средства, такса за битови отпадъци или друго задължение, но не и кое конкретно задължение (за кой период) от съответния вид.
Публичните задължения за местни данъци и такси възникват по силата на материалния закон – ЗМДТ в сроковете за внасяне, определени в същия закон, а не с издаването на акта за установяването им. В разпоредбата на ал. 3а на чл. 169 от ДОПК законът не прави разграничение по отношение на начина на установяване на отделните видове задължения, установявани от общините. В конкретния случай за поредността на погасяване на задълженията на лицето към общината не е от значение дали част от тях са установени с акт за установяване на задължения или ревизионен акт. Съгласно цитираната разпоредба, лицето няма възможност да избира определени задължения от съответния вид, които да погаси преди останалите от същия вид. В този смисъл не може да посочи за погасяване задълженията, установени с акт за установяване на задължения/ревизионен акт, ако има непогасени задължения от същия вид с по-ранна дата на възникване.
Обстоятелството, че актът за установяване на предходното задължение е оспорен и съдебното производството е все още висящо не е от значение, тъй като оспорването на предходен акт не препятства изпълнението на новия акт, т.е. няма пречка при наличие на висящо съдебно производство по предходен акт, задълженото лице да погаси публичните си общински задълженията чрез плащане към общината, но погасяването ще бъде извършено при условията на чл. 169, ал. 3а от ДОПК. В конкретния случай ще бъде погасено задължението от същия вид с по-ранна дата на възникване.
Съгласно чл. 169, ал. 7 от ДОПК, алинеи 4 и 5 не се прилагат за вземания по невлязъл в сила акт, освен ако до образуване на изпълнителното дело лицето подаде заявление до компетентната териториална дирекция, че погасява задължението си по този акт или погасяването става чрез прихващане. Видно от така цитирания текст на ал. 7, в същия не е направено изрично изключване на приложението на ал. 3а, така както е направена в ал. 8 от същата разпоредба. Поради това, следва да се приеме, че за вземания по невлязъл в сила акт, установявани от общините, е приложим редът по ал. 3а на чл. 169 от ДОПК.
Независимо че е образувано изпълнително производство няма пречка задълженото лице да извърши плащане на новото си задължение чрез плащане към общината, като в този случай приложими ще са правилата на чл. 169, ал. 3а от ДОПК.
В този смисъл, въпрос на служебна организация от страна на общината е проследяването дали задължението е оспорено или е изпратено за принудително събиране, като удостоверяването на тези обстоятелства не следва да се изисква от задълженото лице.
На основание чл. 169, ал. 8 от ДОПК след образуване на изпълнителното дело ал. 3, 3а, 4 и 5 на същия член не се прилагат, като публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви. За задълженията, които са предадени за принудително изпълнение, чл. 169, ал. 8 от ДОПК няма да се прилага от общината, като орган, установил вземането, и те ще бъдат погасени от публичния изпълнител по реда на ДОПК или частния съдебен изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като органи осъществяващи принудителното изпълнение на публичните задължения.
Бих искал да Ви уведомя освен това, че по прилагането на чл. 169, ал. 3а от ДОПК е издадено общо становище на изпълнителния директор на НАП с изх. № 20-00-19/01.02.2016 г. и две писма – отговори на поставени от Столична община въпроси с изх. №07-00-5#1/09.02.2016 г. и изх. № 07-00-33/18.10.2017 г. ,както и отговор на поставени от община Велики Преслав въпроси с изх. № 08-В-7/28.03.2016 г., копие от което е изпратено и на Националното сдружение на общините в Република България. Писмата са публикувани на интернет страницата на Агенцията http://nraapp03.nra.bg/cms5/apps/wqreg/main.
ЗАМ. Изпълнителен Директор на НАП:
/АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ/