3_1166/01.03.2007 г.
ЗОДФЛ (отм.), чл. 28, ал. 1, т. 2;
ЗМДТ, чл. 4, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 4, ал. 3;
ДОПК, чл. 162, ал. 2, т. 1;
ДОПК, чл. 162, ал. 2, т. 7;
ДОПК, чл. 209, ал. 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 5
ОТНОСНО: Прилагане разпоредбата на чл.28, ал.1, т.2 от Закона за облагане доходите на физическите лица (отм.) за данъчен период 2006 г.
Заведено е писмено запитване от орган по приходите, с което се поставят за разглеждане въпроси по приложението на Закона за облагане доходите на физическите лица (отм.) за данъчен период 2006 г. В частност отговорът на въпросите изисква да се изясни съдържанието на понятията за ликвидни и изискуеми данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски в хипотезата на чл.28, ал.1, т.2 от същия закон. Поставените въпроси са, както следва:
1.Какво се разбира под ликвидни и изискуеми данъчни задължения ?
2.Влизат ли данъчните задължения по ЗМДТ в обхвата на ликвидните и изискуеми данъчни задължения ?
3.Наложените от приходната администрация глоби и имуществени санкции ще се вземат под внимание при установяване на условието, визирано в чл.28, ал.1, т.2 от ЗОДФЛ ?
4.Неустановените здравно-осигурителни вноски считат ли се за ликвидни и изискуеми задължения ?
При така изложената фактическа обстановкас оглед разпоредбите на Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ, обн. ДВ, бр. 118 / 1997 г., отм. ДВ, бр. 95 / 2006г., в сила до 31.12.2006 г.), Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), изразяваме следното становище:
По въпрос № 1
Условието на чл. 28, ал. 1, т. 2 от ЗОДФЛ (отм.) изисква лицата, предоставили дарението да нямат ликвидни и изискуеми данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски към 31 декември на съответната година.
Необходимо е да изясни какво следва да се разбира понятието за данъчно задължение. В ДОПК, за разлика от Данъчния процесуален кодекс (ДПК, отм.), не сесъдържа легална дефиниция за разглежданото понятие. Разпоредбата на чл.162, ал.2 във връзка с т.1 от същата норма от ДОПК определя, че задълженията за данъци, представляват публични държавните вземания за бюджета. Тази норма следва да се прилага в практиката на органите по приходите и публичните изпълнители на НАП, когато е необходимо за публично вземане да се направи преценка дали то представлява определено данъчно вземане. По тълкувателен път се налага мнение, че данъчното вземане по смисъла на ДОПК е публично държавно вземане за данъци, което, според действащото законодателство за процесния данъчен период, отивав полза на републиканския бюджет. Този извод се налага и поради необходимостта във всеки момент органите по приходите и публичните изпълнители на НАП стриктно да следят за спазване на своята материална компетентност.
За целите на изпълнение на условията начл. 28, ал. 1, т. 2 от ЗОДФЛ (отм.) в редакцията му за 2006 г. следва да се има предвид, че едно данъчно задължение става ликвидно и изискуемо към момента, в който кумулативно отговаря на следните условия:
1. да е установено по основание и размер;
2. да е определено от ДЗЛ или декларирано от него с данъчна декларация или установено от съответния контролиращ орган с ревизионен акт;
3. да не е внесено в задължителните срокове, определени в съответния нормативен акт, за които не се дължат лихви за просрочие.
Следва да се има предвид, че в случаите когато бъдат установени задължения с ревизионен акт и те бъдат изплатени в сроковете за доброволно изпълнение, не се счита, че ДЗЛ има ликвидно и изискуемо задължение.
С оглед пълнота на изложението следва да се посочат и още някои относимирегламента на процесуалния закон:
?разпоредбата на чл.209, ал.2, т.1, 2 и 3 и 8 във връзка с ал.1 от ДОПК, която изчерпателно посочва изпълнителните титули за целите на практиката на органите по приходите и публичните изпълнители на НАП и тяхната материална компетентност досежно данъци и задължителни осигурителни вноски;
?при условие, че лицето има утвърден погасителен план за отсрочване или разсрочване на данъчни задължения или на задължения за задължителни осигурителни вноски по смисъла на ДОПК и изпълнява задълженията си по него в предвидените срокове, то отговаря на условието на чл. 28, ал. 1, т. 2 от ЗОДФЛ (отм.).
По въпрос № 2
С оглед горното по отношение съдържанието на понятието данъчно вземане следва да се посочи, че само по себе си същото безспорно обхваща всички данъчни задължения, включително тези, регламентирани в ЗМДТ и постъпващи в местните общински бюджети. Следва обаче за целите на практиката да се прави строго разграничение на понятието от гледна точка на материалната компетентност, която е различна съобразно обстоятелството в приход на кой бюджет са съответните данъчните вземания, подлежащи на преценка в конкретното административно производство по ДОПК.
От тази гледна точка по отношение на местните данъци компетентността е регламентирана в чл.4, ал.1 във връзка с ал.3 от ЗМДТ, обхваща установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци по реда на ДОПК и е вменена в правомощията на служители на общинската администрация. Последните я упражняват по реда на ДОПК чрез правата и задълженията на органи по приходите.
С оглед изложеното се налага извод, че органите по приходите и публичните изпълнители на НАП не са компетентни по отношение местните данъци. Поради това за целите на ЗОДФЛ (отм.), в частност на чл.28, ал.1, т.2, както и на административните производства по ДОПК, местните данъци не попадат в обхвата на понятието за данъчно вземане.
В практиката следва да не се допуска смесване на разбиранията за данъчно задължение според действащия ДОПК и това, регламентирано в § 1, т.5 във връзка с т.2 от ДПК (отм.), тъй като само ДПК (отм.) обхващаше „вземанията на местните бюджети за местни данъци”.
В този смисъл е и писмо на НАП с Изх. № 24-00-848 / 23.05.2006 г.
По въпрос № 3
Наложените от Приходната администрация глоби и имуществени санкции, произтичащи от влезли в сила наказателни постановления по смисъла на Закона за административните нарушения следва да се квалифицират като публични държавни вземания по смисъла на чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК. Също така наказателните постановления представляват изпълнителен титул по смисъла на чл.209, ал.2, т.5 от ДОПК. За целите обаче на чл. 28, ал. 1, т. 2 от ЗОДФЛ (отм.) същите не следва да се вземат предвид от органите по приходите, тъй като не представляват данъчни вземания съобразно изложените по въпрос № 1 аргументи.
Отново следва да се подчертае, че в практиката следва да не се допуска смесване на разбиранията за данъчно задължение според действащия ДОПК и това, регламентирано в § 1, т.5 във връзка с т.2 от ДПК (отм.), тъй като само ДПК (отм.) обхващаше „глоби и имуществени санкции, събирани или налагани от данъчните органи”.
По въпрос № 4
По отношение на здравно-осигурителните вноски следва да се отбележи, че по своята юридическа природа те представляват публични държавни вземания по аргумент от разпоредбата на чл.162, ал.2, т. 1 от ДОПК. От тази гледна точка се налага извод, че за тях важи всичко изложено по-горе досежно ликвидността и изискуемостта за публичните държавни вземания. Собствено това означава, че здравно-осигурителните вноски са ликвидни и изискуеми само когато са установени с ревизионен акт по смисъла на чл.118, декларация образец 6, както и по реда на чл. 106 и 107 от ДОПК.
С оглед пълнота на изложението следва да се обърне внимание на някои особености, произтичащи от регламента на чл.40, ал.5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и подзаконовите актове по приложението му. Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица в разпоредбата на чл.13 регламентира, че лицата по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО не подават декларации по тази наредба. Единственият ред по отношение на тях е ревизионен акт по смисъла на чл.118 от ДОПК.