Прилагане разпоредбите на Наредба №Н-18/2006 г. на МФ при извършване на фризьорски услуги

3_772/12.03.2012г.
ЗДДС, чл.118, ал.1;
ЗДДФЛ, 9, ал. 2 ;
ЗДДФЛ, § 1, т. 29 от ДР;
Наредба № Н-18/2006 г на МФ, чл. 3, ал. 1;
Наредба № Н-18/2006 г на МФ, чл. 4, т. 8;
Наредба № Н-18/2006 г на МФ, § 1, т. 7;
Наредба № Н-18/2006 г на МФ, § 59, ал. 1;

Относно: Прилагане разпоредбите на Наредба №Н-18/2006 г. на МФ при извършване на фризьорски услуги
Според изложеното в запитването лицето има регистрация в регистър БУЛСТАТ като лице, упражняващо свободна професия. Посочено е, че осъществява самостоятелно дейност като фризьор.
Във връзка с гореизложеното сепоставят следните въпроси:
1.Професията „фризьор” попада ли в дефинициите за свободна професия, дадени в§ 1, т. 7 от ДР на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ и § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ?
2.Има ли лицето задължението да закупи ЕКАФП, който да свържете с НАП в указания в наредбата срок?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, обн. ДВ бр.106 от 27 декември 2006г., посл. изм. ДВ бр.7 от 24 Януари 2012г.), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, обн. ДВ, бр.95 от 24 ноември 2006г., посл. изм. ДВ, бр.99 от 16 Декември 2011г.) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр.99 от 16.12.2011г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. По смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС „търговси обект” е всяко място, помещение или съоръжение /например: маси, сергии и други подобни /на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо, че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели /например: офис, жилище или други подобни/, да е част от притежаван недвижим имот/ например: гараж, мазе, стая или други подобни /или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба№ Н-18/2006г. на МФ. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от наредбата задължава всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Лицата, респективно дейностите, освободени от задължението за издаване на фискална касова бележка са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Тук попада и упражняването на занаят, когато лицата, които го осъществяват, отговарят на определени условия. Занаят по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за занаятите /ЗЗ/ е производството на изделия и/или предоставянето на услуги по занаятчийски начин. В алинея втора от същата правна норма е разписано, че предприятието за производство на изделия или за предоставяне на услуги е организирано по занаятчийски начин, когато за определяне на облика му са изпълнени едновременно следните изисквания:
1. дейността е включена в списъка на занаятите съгласно приложение № 1;
2. работата се изпълнява на ръка или с помощта на ръчни или други специфични за занаята инструменти; крайното изделие или услугата са сходни с други от същия вид или са уникални;
3. за извършването на дейността са необходими съответни знания, производствено-технически умения и практически навици, придобити със занаятчийско обучение и квалификация, с професионално обучение в системата на средното и висшето образование, с курсове за придобиване или повишаване на квалификацията, както и с професионален опит;
4. дейността се извършва от занаятчии – самостоятелно заети лица или обединени в дружества по Закона за задълженията и договорите.
Видно от цитираната правна норма е, че едно от изискванията дейността да се счита като извършена по занаятчийски начин е тя да фигурира в списък на занаятите съгласно приложение № 1 на ЗЗ. Извършваната от лицето дейност е в обхвата на приложението и същата е посочена в т. 57 – фризьорство. Самостоятелното упражняване на занаят се осъществява след вписване на собственика на занаятчийското предприятие в регистъра на занаятчиите.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 4, т.7 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез фискално устройство лице, което извършва дейност – упражняване на занаят по смисъла на Закона за занаятите, с изключение на автомонтьорство и автосервизни услуги и при условие, че лицата са занаятчии-пенсионери по инвалидност или за изслужено време и старост, които извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла на Търговския закон. Допълнително е уточнено, че лицето не е пенсионер по инвалидност или за изслужено време и старост. Предвид това за осъществяваната дейност като фризьор за същото не е налице хипотезата на чл. 4, т.7 от наредбата.
Другата хипотеза, която предвижда освобождаване на лицата от задължението за издаване на фискална касова бележка при извършваните от тях продажби е уредена в чл. 4, т. 8 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Съгласно тази норма, не е задължено да регистрира чрез ФУ извършваните от него продажби в търговски обект лице, упражняващо свободна професия. В § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Наредба № Н-18/2006 г. като “лица, упражняващи свободна професия“ са определени лицата, осъществяващи за своя сметка професионална дейност.
Още по-точна дефиниция за “лица, упражняващи свободна професия“ се съдържа в текста на § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, според който това са: експерт счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
Във връзка с горното следва да се има предвид, че само ако лицето отговаря кумулативно на горепосочените нормативни критерии може да се счита, че е лице, упражняващо свободна професия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ във връзка с § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ.
При направената служебна справка се установи, че лицето няма регистрация като едноличен търговец, поради което е изпълнено второто от посочените условия. На следващо място в запитването е посочено, че лицето е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, което обстоятелство се потвърди и от извършената служебна справка в информационната система на НАП, с което е изпълнено и третото условие на посочената разпоредба.
В случая обаче считаме, че лицето не отговаря на първото нормативно условие, а именно да осъществява за своя сметка професионална дейност. С понятието „осъществяват за своя сметка професионална дейност” законът има за цел да обхване един по – тесен кръг дейности, извършвани от лица, чиито начин на водене на делата и степента на професионална квалификация, която се изисква, са аналогични на изброените в нормата на § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ – експерт счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите и т.н. Освен това, следва да се има предвид, че извършваната от лицето дейност като фризьор се квалифицира като упражняване на занаят по смисъла на § 1, т. 28 от ДР на ЗДДФЛ и следователно не може да бъде приравнена и на свободна професия.
Тъй като лицето не попада в кръга на лицата, упражняващи свободна професия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, следва, че не е освободено от задължението да регистрира и отчита продажбите чрез фискално устройство.
С оглед на обстоятелството, че лицето не попада към лицата по чл. 4, т. 8 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, за него съществува задължение за издаване на фискална касова бележка за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането е извършено чрез кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или чрез пощенски паричен превод. В този случай, съгласно § 59, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, в срок до 31 март 2012 г. е задължено да започне да регистрира и отчита получените приходи от услугите, които извършвате чрез фискално устройство, което има възможност за осъществяване на дистанционна връзка с НАП.

Оценете статията

Вашият коментар