1_ИТ-00-117/28.12.2016
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2 и т. 4
НООСЛБГРЧ, чл. 2, ал. 3
ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Възнамерявате да учредите дружество с ограничена отговорност – сдружение на земеделски производители, в което учредители ще бъдат физически и юридически лица, регистрирани като земеделски производители. Към настоящия момент физическо лице, пенсионер (регистриран земеделски стопанин) се осигурява като самоосигуряващо се лице. От 2017 г., след учредяване на дружеството ще бъде вписан като съдружник и управител. Ще упражнява дейност едновременно като регистриран земеделски стопанин и като съдружник в ООД – упражняващ личен труд и изпълняващ функцията на управител.
Във връзка с гореизложеното поставяте следните въпроси:
1. Следва ли лицето да се самоосигурява върху минималния осигурителен доход, съгласно подадена в срок декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, в качеството си на съдружник, който е и управител на новоучреденото ООД?
1.1Упражнявайки дейност като земеделски стопанин, но започвайки осигуряване на друго основание, прекратява ли осигуряването по подадена вече декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице в качеството си на земеделски стопанин?
1.2Ако осигуряването по вече подадената декларация за самоосигуряване не се прекратява с подаването на новата декларация за самоосигуряване като съдружник, означава ли, че ще е налице действие на две едновременни декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице?
1.3Ако осигуряването по вече подадената декларация за самоосигуряване се прекратява с подаването на новата декларация за самоосигуряване като съдружник, може ли физическото лице да избере и да се самоосигурява на две различни основания – като земеделски стопанин и като съдружник – самоосигуряващ се в новоучреденото ООД?
2. Наличието на договор за управление на новоучреденото ООД, задължава ли управителя да се осигурява по договор за управление и контрол, предвид факта, че на лицето няма да бъде изплащано възнаграждение, а той ще изпълнява функциите си в качеството си на съдружник, упражняващ личен труд в дружеството?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното принципно становище:
По първи въпрос:
Кръгът на лицата, които подлежат на държавно обществено осигуряване е определен в чл. 4 и 4а от КСО.
Трудовата дейност е основополагаща за възникване на основание за държавно обществено осигуряване (ДОО). Съгласно чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Основанието за социално осигуряване на физическите лица – съдружници в търговско дружество и регистрираните земеделски стопани които упражняват дейност, е регламентирано в разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2, съответно т. 4 от КСО. По силата на посочената норма тези лица задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор същите могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО осигурителните им вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер надохода, определен със ЗБДОО за съответната година.
Както регистрираните земеделски стопани, така и лицата съдружници в търговско дружество, които упражняват трудова дейност са самоосигуряващи се лицапо смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е уреден с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧ).
Задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Под израза „всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице” в текста на цитираната разпоредба следва да се разбират дейностите, изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от КСО:
?упражняване на трудова дейност по регистрация на свободна професия и/или занаятчийска дейност;
?упражняване на трудова дейност като едноличен търговец, собственик или съдружник в търговско дружество и като физическо лице – член на неперсонифицирано дружество;
?упражняване на дейност като земеделски стопанин и тютюнопроизводител, регистрирани по съответния ред.
Във тази връзка, в конкретния случай физическо лице, упражняващ трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, който ще упражнява дейност и като съдружник в търговско дружество, следва да подава декларацията по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ при всяко започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудовата му дейност (като земеделски стопанин и като съдружник вдружеството, т.е. и за двете дейности). Упражняването им поражда задължение за лицата да се осигуряват като самоосигуряващи се лица.
Съгласно изр. първона чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧ самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите вноски за едно от основанията по избор на лицето. Лицата, регистрирани като земеделски стопани или тютюнопроизводители, когато едновременно с тази дейност упражняват и дейности по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, се осигуряват върху минималния осигурителен доход определенза лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО. Разпоредбата предоставя възможност на самоосигуряващото се лице да избере, в зависимост от извършваната трудова дейност, основанието чрез което ще се осигурява и внася авансовите вноски. Но според изречение второ на разпоредбата, лицата, регистрирани като земеделски стопани, когато упражняват и някоя от изброените дейности, включително трудовадейност като съдружници в търговско дружество, задължително се осигуряватвърху минималния осигурителен доход, определен за тази дейност. Минималният месечен размер на осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) по реда на чл. 6, ал. 2 от КСО.
Във Вашия случай когато ще извършвате повече от една дейност на едно и също или на различни основания по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО и с оглед гореизложеното, осигурителните вноски се внасят по избор на лицето за едно от основанията. Това дава възможност да продължите да внасяте задължителните осигурителни вноски в качеството Ви наземеделския стопанин или да изберете същите да се внасят като съдружник. Ако едновременно ще извършвате трудова дейност като регистриран земеделски стопанин и съдружник в търговско дружество по силата на изречение второ от разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧ следва да внасяте само авансови вноскивърху дохода съответстващ за съдружник в дружеството.
По втори въпрос:
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО).
Фактът, че едно лице е вписано като управител на търговско дружество не е достатъчен, за да възникне задължение за осигуряване. Видно от разпоредбата на чл. 10 от КСО, това задължение ще възникне от момента, в който започне упражняване на трудова дейност.
Дейността по управление на търговско дружество се различава по своя характер и същност от извършваната трудова дейност в търговските дружества от съдружниците в качеството на самоосигуряващи се лица. Именно поради това, в КСО са предвидени отделни, самостоятелни основания за осигуряване на лицата, упражняващи тези две различни дейности. Въпросните основания са съответно чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 3, т. 2 от кодекса.
Управителите на търговски дружества подлежат на задължително осигуряване за всички рискове по кодекса -общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица (чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО). Осигурителните вноски за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 3 от КСО).
В хипотезата, когато лицето упражнява трудова дейност като управител на търговско дружество и за тази дейност е определено по основание и размер възнаграждение, то следва да се осигурява по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО върху доход, не по-малък от минималния месечен осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. В случай, че има определено възнаграждение и същото не бъде изплащано, вноски са дължими по реда на чл .6, ал. 3 от КСО.
Съдружник вписан за управител на дружество може да извършва и друг вид трудова дейност (полага личен труд за който може да получаваили да не получава възнаграждение) в дружеството извън тази, регламентиранав неговите задължения и функции на управител. В този случай съдружника попада в кръга на задължително осигурените по чл.4, ал.3, т. 2 от КСО-т.е. като самоосигуряващо се лице. Задължението за осигуряването му възниква от деня на започванена трудовата дейност. Същиятдекларира това обстоятелство като подава декларация за регистрация на самоосигуряващото се лице по ред и срок определен с чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
Предвид гореизложеното, в зависимост от извършваната от лицето трудова дейност (като управители или дейност в качеството на самоосигуряващо се лице, различна от управление), въпросните лица са задължително осигурени за ДОО на едното, на другото или едновременно на двете основания.
Независимо от горното, съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО и чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4-6 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения в наредбата ред. Разпоредбата се прилага независимо от вида на отпуснатата пенсия – за осигурителен стаж и възраст, инвалидна или наследствена. Осигуряването им за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт е уредено като право, което може да бъде упражнено по тяхно желание. Самоосигуряващите се лица трябва да заявят изрично желанието да се осигуряват за посочените осигурителни рискове, като осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията по чл. 1, ал. 2 от наредбата, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена. Следва да се отбележи, че от разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО за осигуряване „по свое желание” могат да се възползват само лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4-6 от КСО (самоосигуряващите се лица и работещите без трудово правоотношение) но не и лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, т. е. разпоредбата не е приложима за управителите на търговските дружества.
В Закона за здравно осигуряване (ЗЗО) не е предвидена разпоредба, аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава самоосигуряващите се лица от внасянето на задължителни здравноосигурителни вноски. Тези лица се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, съгласно който лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), и окончателно върху доходите от дейността им през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.