прилагане разпоредбите на осигурителното законодателство по отношение кметовете на общини, райони и кметства

Изх. № ЕП-97-03-48
Дата: 19.12.2019 год.
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 8;
КСО, чл. 5, ал. 4, т. 1;
КСО, чл. 5, ал. 4, т. 2;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 3;
КСО, чл. 10;
ДР на КСО, § 1, т. 3;

ОТНОСНО: прилагане разпоредбите на осигурителното законодателство по отношение кметовете на общини, райони и кметства

Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване (ДОО) и допълнителното задължително пенсионно осигуряване, са уредени с Кодекса за социално осигуряване (чл. 1, т. 1 и т. 2, буква „а“ от КСО). В същия нормативен акт e дадено легално определение на понятието „осигурено лице” и „осигурител“ и се регламентират кръговете осигурени лица, обхванати от системата на социално осигуряване в Република България.
Дефиниция на „осигурено лице“ за целите на ДОО е въведена с § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО. Осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
От дефиницията се извличат разпоредбите от КСО, определящи задължителните условия, които трябва да са налице, за да се счита едно лице за осигурено за целите на ДОО:
* извършване на трудова дейност
* внесени или дължими осигурителни вноски
* наличие на правна норма
Изброените задължителни условия и съответстващите им разпоредби от КСО се разглеждат комплексно и взаимосвързано.
Упражняването на трудовата дейност по смисъла на КСО е основна предпоставка за осигуряването. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия закон и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
С материалноправната разпоредба на чл. 4, ал. 1 т. 8 от КСО в кръга на задължително осигурените лица за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията.
Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (основание чл. 6, ал. 2 от КСО). С други думи, в основата за възникване на осигуряването е осъществяване на трудова дейност по КСО, срещу която лицата получават доходи за положения труд.
Осигурителният доход за лицата, посочени в чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, се определя в съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО. Осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислени и неизплатени месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от КСО осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
Освен внасянето на задължителните осигурителни вноски, на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 и 2 от КСО осигурителят има задължението периодично да представя данни в НАП с декларации образец №1 „Данни за осигуреното лице“ и №6 „Данни за дължими вноски и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)“ – приложения №1 и 4 към чл 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №Н-8/29.12-2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-8/2005 г.). Тези данни се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите ( чл. 5, ал. 6 от КСО).
Въпросите, относно момента на възникване на трудовото правоотношение на кметовете на общини, райони и кметства, и продължителността му, са от компетентността на Министерство на труда и социалната политика.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕ ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

Оценете статията

Вашият коментар