3_3182/05.12.2013 г.
ЗКПО, чл. 10, ал. 4;
ЗДДС, чл. 118, ал. 1 и ал. 4;
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, чл. 3, ал. 1;
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, чл. 25, ал. 1, т. 1;
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, чл. 4 и чл. 5;
Относно: прилагане разпоредбите на чл.118 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС)и Наредба № Н-18от 13.12.2006 г. на МФ
Съгласно фактическата обстановка в запитването Сдружение „X” е регистрирано лице по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Според устава една от целите на сдружението е да развива, насърчава и популяризира практикуването на играта футбол сред своите членове, деца, юноши и др., а една от извършваните дейности е организиране и финансиране на учебно – тренировъчна и състезателна дейност на детско – юношеската школа (ДЮШ). Детско – юношеската школа на клуба включва седем групи, в които тренират деца и юноши от 7 до 19 годишна възраст. За участието си в групите всяко дете или юноша заплаща определена месечна такса.
В тази връзка се поставя въпросът необходимо ли е при отчитането на таксите, събирани от децата и юношите от групите на ДЮШ да се използва ЕКАФП или същите могат да се отчитат с вътрешни документи (например квитанции)?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ бр.63/2006г., посл. изм. ДВ бр. 104 от 3 декември 2013г.) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/2006г. на МФ, обн. ДВ бр.106/2006г., посл. изм. ДВ. бр.93 от 25 Октомври 2013г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на техните цели. Въпреки, че естеството на целта, за осъществяването на която се създават тези лица е нестопанска, предвид чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ същите могат да извършват допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната им дейност, като използват приходите за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.
Предвид горното, макар и да не са търговци по своя статут, каквито са например търговските дружества, юридическите лица с нестопанска цел са данъчно задължени на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 1, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) в случаите, когато извършват сделки по чл. 1 от Търговския закон (ТЗ), както и когато отдават под наем движимо и недвижимо имущество.
Изброяването на сделките в чл. 1, ал. 1 от ТЗ е неизчерпателно. Без да абсолютизира изискването да се извършва дейност в разновидностите, посочени в цитираната правна норма, ТЗ отказва качеството на търговец единствено в строго определени случаи (чл. 2 от ТЗ) и то по отношение на физически лица. В резултат на това, за да се определи една дейност, осъществявана от юридическо лице с нестопанска цел, като търговска/стопанска, тя следва да отговаря на следните критерии:
1. дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба /не е необходимо печалбата фактически да е реализирана/ или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;
2. цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
По своя характер провеждането на тренировки и обучение на деца или юноши по футбол представлява предоставяне на услуга, за извършването на която се заплаща такса.Доколкото извършваната от ДЮШ към „X” дейност отговаря на посочените по-горе критерии, т.е. може да се определи като стопанска дейност, то същата попада в хипотезата на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
На основание чл. 10, ал. 4, изречение първо от ЗКПО данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
На основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерството на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. урежда, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н- 18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка от ФУили касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1 от наредбата.
Лицата, респективно дейностите, освободени от задължението за издаване на фискална касова бележка, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Юридическите лица с нестопанска цел, каквото е сдружение „X”, което има приходи от стопанска дейност, не са включени в тези хипотези, което означава, че за тях е приложим общият ред на регистриране и отчитане на продажбите.
Предвид гореизложеното, вички приходи от месечни такси, събирани от деца и юноши за провеждане на тренировки и обучение по футбол, следва да бъдат регистрирани и отчитани чрез издаване на фискална касова бележка от регистрирано фискално устройство.
В случай, че плащането се извършва единствено чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски паричен преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на касов апарат и отчитане на приходите от стопанска дейност на сдружението чрез издаване на фискални касови бележки по реда, определен в Наредба Н-18/2006 г. на МФ.
С оглед пълнота на изложението следва да се отбележи, че за юридическите лица с нестопанска цел не съществува задължение за издаване на фискална касова бележка при събиране на членски внос, тъй като това са постъпления от нестопанска дейност, които не са свързани с продажба на стока или услуга.
‘