5_07-00-19/11.12.2008г.
ЗМДТ, чл. 17, ал.1 ; чл. 54
ДОПК, чл. 122, ал.2; чл.124, ал.3;
относно: прилагане разпоредбите на чл.17 от ЗМДТ /приемане на данъчна декларация за придобит имот със стратегическо значение за национална сигурност/, както и действието на чл. 122 отДОПКза неподадена декларация по чл. 54 от ЗМДТ, Ви уведомявамследното:
В случаите на недвижими имоти, които са облагаеми с данък обекти, независимо от предназначението им, е установено задължение за задълженото лице да подаде декларация по чл. 17ЗМДТ, а за администриращия орган – да обработи декларацията и да определи задължения за данък /ако се дължи/ и такса битови отпадъци.
Подаването на декларация по чл. 17ЗМДТ за недвижим имот със специално предназначение с гриф засекретност, означава, че същата съдържа данни, представляващи класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация. Класифицирана информация по смисъла на този закон е информацията, представляваща държавна или служебна тайна, както и чуждестранната класифицирана информация / чл.1, ал.2ЗЗКИ/. Достъп до класифицирана информация се предоставя само на лица, получили разрешение за достъп, при спазване на принципа „необходимост да се знае”, освен ако законът предвижда друго /чл.3, ал.1ЗЗКИ/.
Достъп до класифицирана информация във връзка с изпълнение на служебни задължения или конкретно възложени задачи се разрешава след извършване на проучване на лицето за надеждност и провеждане на обучение в областта на защитата на класифицираната информация, освен ако се отнасядоинформация, класифицирана като „служебна тайна”,в който случай проучване на надеждност не се извършва.
Правилата относно създаването, обработването и съхраняването на класифицирана информация, както и условията и реда за предоставяне на достъп до нея са регламентирани със Закона за защита на класифицираната информация и правилата за прилагането му.
Ревизия при особени случаи се извършва при спазване на регламентирания в чл.122 и следващите от ДОПК процесуален ред и при наличие на визираните обстоятелства. По силата на чл.122, ал.1 от ДОПК компетентният органможе да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определената от него по реда на ал.2 основа, когато е налице едно от изчерпателно изброените обстоятелства. С оглед императивния характер на посочените разпоредби от ДОПК, същите се прилагат при наличието на предвидените в тях предпоставки и задължителен анализ на всяко от относимите за конкретното лице обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК.
Съгласно чл.124, ал.3 от ДОПК при установяване на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ревизираното лице е длъжно да декларира имуществото си, вида и размера на направените разходи, както и всички източници на доходи, приходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране и техния размер с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. По силата на чл.124, ал.3 от ДОПК за ревизираното лице възниквазадължение за деклариране на посоченитев разпоредбата обстоятелства.На основание чл.275 от ДОПК който не представи декларацията по чл. 124, ал. 3 в установения срок, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба – за физическите лица, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба за физическите лица или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 1000 до 10 000 лв.
Предвид цитираните разпоредби, в случай, че лицето е било уведомено по предвидения от ДОПК ред (чл.124, ал.1 от ДОПК) и същото не е представило декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК в установения срок, то в ДОПК е предвидено съответно административно наказание по реда на чл.275 от ДОПК за конкретно извършеното нарушение.
Съгласно чл. 279, ал.1 от ДОПК актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите по приходите, съответно от публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, съответно от изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания.
По силата на чл. 4, ал. 3 ЗМДТ служителите на общините, администриращи местни данъци, имат правомощията на органи по приходите. В качеството им на органи по приходите служителите на общините съставят актове за установяване на нарушения по ДОПК.
Не е решен нормативно въпроса с определянето на наказващия орган в случаите,в които служителите на общините установяват нарушения по ДОПК.
Поради липсата на изрична разпоредба, която да указва наказващия орган по чл. 279 ДОПК в случаите, когато нарушението е установено от служител на общината, приложение следва да намери чл.47, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Съгласно тази разпоредба наказващи органи са ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение.
Следователно, следва да се приеме, че наказващ орган за нарушения по ДОПК, установени от служители на общината, е кметът на общината.
Предвид чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, който възлага на служителите на общинската администрация да извършват администрирането наместните данъципо реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, то следва да се приеме, че на кмета на общината в качеството му на ръководител на общинската администрация, са възложени приложението и контрола по изпълнение на ДОПК в частта, отнасяща се до администрирането наместните данъци, включително и правомощия по установяване на нарушения и налагане на наказания.
‘