2_ 334/12.03.2014г.
ЗКПО – чл.34;
ЗКПО – чл.37
ЗКПО – чл.83;
ЗКПО – чл.88;
ЗКПО – чл.89.
ОТНОСНО: прилагане разпоредбите на чл.34, чл.37 и чл.83 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.
Дружество „…………..“ ООД е доставило през 2009 г. стока на клиент, на основание сключен договор и е издало фактура за доставката с дата 10.03.2009 г. Срокът на плащане е определен до 5/пет/ дни от датата на издаване на фактурата. Дължимата сума не е изплатена от контрагента до момента. Завели сте съдебно дело, по което има издаден изпълнителен лист, но длъжникът не разполага със средства за погасяване на задължението. Длъжникът има и други непогасени задължения към трети лица, включително и към НАП, поради което е запориран дружествен дял.
Независимо от горните действия, е сезирана и прокуратурата на РБ. Образувано е следствено дело, което към момента е на етап поредно издирване на длъжника от органите на МВР, поради налична информация, че последният е напуснал страната.
Процесното вземане не е провизирано или обезценявано през годините по реда на чл.34 от ЗКПО. Желаете да го отпишете счетоводно в пълен размер като несъбираемо, поради изтекъл давностен срок към 31.03.2014 г. по реда на чл.37 от закона.
Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:
1.Ще се признае ли за данъчни цели, пълният размер на разхода от отписването на вземането, което вклюва и сумата на ДДС по фактурата;
2.Правилно ли е тълкуването Ви на чл.37, ал.1, т.1 от ЗКПО, че на 15.03.2014 г. изтича 5-годишния давностен срок от момента на настъпване на неговата изискуемост;
3.При подаване на годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2013 година, дружеството е длъжно да декларира размер на прогнозна данъчна печалба за 2014 г., въз основа на която да определи размер и внася авансови вноски за корпоративен данък. Ако разхода от отписване на вземането се признае за данъчни цели през 2014 година, има вероятност „………….“ ООД да приключи на загуба или на много малка данъна печалба. Как следва в този случай да бъде декларирана прогнозната данъчна печалба за 2014 г.
Съобразно изложената в запитването фактическа обстановка и действащата към момента нормативна уредба, изразяваме следното принципо становище:
Относно прилагане на чл.34 и чл.37 от ЗКПО:
Съгласно чл.34, ал.1 от ЗКПО разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл.37 от посочения закон. Разпоредбите на чл.37, ал.1 от ЗКПО/ред.01.01.2014г./ определят, че непризнатите за данъчни цели разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл.34 се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от обстоятелствата, цитирани в т.1 – т.6.
Както е посочено по-горе, по смисъла на корпоративния закон ще бъде признат за данъчни цели счетоводен разход при отписване на вземане като несъбираемо при настъпване на конкретни обстоятелства. В чл.37, ал.1, т.1 е посочено едно от тези обстоятелства, а именно- изтичане на три години за вземанията с три годишен давностен срок или на 5 години за вземания с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо /ред. 01.01.2014г/.
При така представената в запитването информация, падежът на изплащане на задължението по процесната фактура изтича на 15.03.2009 година. След тази дата започва да тече така наречената 5-годишна данъчна давност, която изтича на 15.03.2014 година. Т.е. за „………“ ООД през 2014 година е настъпило обстоятелството, регламентирано в чл.37, ал.1, т.1 от закона, което е основание за отписване на вземането и отразяването му като счетоводен разход, който е признат за данъчни цели.
В тази връзка следва да имате предвид, че сумата на начисленият ДДС по вземането, което отписвате, се третира по същия начин както и данъчната основа по фактурата – посочва се като разход. Тази сума следва да е включена в салдото на сметка „Вземания от клиенти“ при счетоводното отразяване на сделката с процесния клиент.
Преценката относно правилното прилагане на разпоредбите на чл.34 и чл.37 от ЗКПО е предмет на последващ данъчен контрол въз основа на събраните в хода на ревизионното производство официални документи и доказателства.
Относно прилагане на чл.83 от ЗКПО:
Текстът на чл.83, ал.1 от ЗКПО изисква данъчно задължените лица да правят месечни или тримесечни авансови вноски за корпоративен данък на базата на прогнозна данъчна печалба за текущата година, при условие, че нетните приходи от продажби за предходната година превишават 300х.лв, съгласно чл.83, ал.2, т.1 от закона. Следователно, основата за начисляване на авансовите вноски е прогнозна и се определя от самото данъчно задължено лице. Няма методология, която да дефинира реда за определяне величината на прогнозният счетоводен финансов резултат, респ. на прогнозната данъчна печалба.
Следва да имате предвид, че при намаляване на авансовите вноски над допустимото, е възможно да се дължат лихви. Условието за възникване на задължение за лихва при подценяване размера на авансовите вноски е регламентирано в чл.89, ал.1 от ЗКПО. Сумата върху която се дължи лихва се определя по реда на чл.89, ал.2 от закона.
ЗКПО дава възможност на данъчно задължените лица по реда на чл.88, ал.1 да подават декларация по образец за промяна /намаляване или увеличаване/ на авансовите вноски през годината, когато смятат, че те ще се отличават от дължимия годишен корпоративен данък. В закона няма срок за подаване на декларацията по чл.88, но промяната в размера на авансовата вноска, се ползва след подаване на декларацията, съгласно чл.88, ал.2 от ЗКПО.
‘